Тай-пан

Обезкуражен, Струан излезе от стаята. А Сам затвори вратата зад него, коленичи до леглото и каза на Ин-хси:

— Втора майко, трябва да сменя дрехите на Върховната лейди, преди да дойде докторът.

— Да. Аз ще ти помогна, А Сам — каза Ин-хси. — Татко е наистина странен великан. Ако Върховната лейди и ти не бяхте ме предупредили, щях да бъда много уплашена.

— Татко е много добър. За варварин. Разбира се, Върховната лейди и аз го обучавахме.

А Сам погледна тревожно Мей-мей, която бе дълбоко заспала.

— Тя наистина изглежда много зле.

— Да. Но моят астролог направи добри предсказания. Трябва да сме търпеливи.

* * *

— Здравей, Кълъм! — каза Струан, като влезе в оградената с красиви стени предна част на градината.

— Здравей, тай-пан! Надявам се, не възразяваш, че съм дошъл тук.

Кълъм стана от мястото си под върбовата сянка и извади писмо.

— Това писмо току-що пристигна. Вместо да го изпратя на Ло, реших първо да те видя. Да разберем какво е то.

Струан взе писмото. На него бе написано „Лично, частно и спешно“ и бе изпратено от Морли Скинър.

— Тя загуби бебето оня ден — каза той.

— Ужасно! — каза Кълъм. — Пристигна ли лекарството синкона?

Струан поклати отрицателно глава.

— Седни, момчето ми.

Той отвори плика. Морли Скинър пишеше, че възнамерявал да не разгласява спорната новина до завръщането на Струан — смяташе, че е опасно да го направи в негово отсъствие, но сега се налага да я публикува незабавно:

„Английската фрегата пристигна тази сутрин. Мой информатор от фрегатата ми съобщи, че адмиралът бил много доволен от специалното писмо на Адмиралтейството, което той получил, и казал: «Идва време за кръвопролития, бога ми. Имаме шанс да отидем на север до края на този месец.» Това може само да означава, че пристигането на Уолън е предстоящо. Аз не бих могъл достатъчно силно да подчертая необходимостта от вашето завръщане. Впрочем, научавам, че има любопитно допълнително лично споразумение Лонгстаф — Чинг към споразумението за откуп в Кантон. Накрая, надявам се, че сте били в състояние да докажете, по един или друг начин, цената на лекарството синкона. Съжалявам, но доколкото зная, тук то не може да се намери. Оставам, сър, Ваш най-верен слуга — Морли Скинър.“

Мей-мей няма да издържи още един пристъп на треската, помисли Струан, обезпокоен. Това е истината и тя трябва да се има предвид. Утре тя ще бъде мъртва — освен ако лекарството синкона не пристигне. А знае ли някой дали наистина ще я излекува?

Ако тя умре, ти трябва да спасиш Хонконг. Ако живее, ти трябва да спасиш Хонконг. Но защо? Защо да не изоставим този проклет остров, както по-рано? Може и да не си прав — Хонконг може да не е необходим на Великобритания. Какво доказваш с твоите неимоверни усилия да отвориш Китай и да го присъединиш към света при твоите условия и по твой начин? Остави Китай на собствената му съдба и се върни у дома. С Мей-мей, ако оживее. Остави Кълъм да се прояви според силите му като тай-пан. Един ден ти ще умреш и тогава „Ноубъл хаус“ ще намери своето място. Това е закон — божествен закон, природен закон и закона на китайския джос.

Върни се у дома и се радвай на това, което си постигнал с труд и жертви. Освободи Кълъм от петгодишното му слугуване, има предостатъчно и за тебе, и за него, и за децата на децата му. Нека Кълъм сам реши дали желае да остане или не. Върни се у дома и забрави всичко. Ти си богат и влиятелен и можеш да бъдеш в кралските палати, ако желаеш това. Да. Ти си тай-пан. Напусни като тай-пан. По дяволите Китай! Откажи се от Китай — той е една вампирясала проститутка.

— Други лоши новини?

— Извинявай, Кълъм, момчето ми, забравих, че си тук. Какво каза?

— Други лоши новини?

— Не, но тези са важни.

Струан си даде сметка, че последните седем дни се отразиха на Кълъм. Лицето ти вече не е лице на юноша, момчето ми. Ти си мъж. Тогава той си спомни за Горт и осъзна, че не би могъл да напусне Азия без споразумение с него и Брок.

— Днес е последният ти седми ден, нали?

— Да — каза Кълъм.

„О, Боже — помисли си той. — Запази ме от нова такава седмица.“ На два пъти беше ужасен до смърт. Веднъж бе ранен при преминаването през река и втори път, изглежда, че бе получил отоци и червени петна по кожата. Но тай-панът го окуражи и баща и син се почувстваха по-близки заедно.

Струан му разказа за Мей-мей.