Тай-пан

„Значи бях прав — каза си Струан. — Ти си този, когото търся!“ Той се спусна срещу Горт и сграбчи дръжката на камшика, но няколко души от присъстващите се намесиха и ги разтърваха. В суматохата една от лампите на масата падна на пода. Хорацио стъпка пламъците, които обхванаха мекия килим.

Струан се освободи и вторачи поглед в Горт.

— Тази нощ ще изпратя при тебе секунданти.

— Нямам нужда от секунданти, бога ми. Сега. Избери проклетите си оръжия. Хайде! И след тебе Кълъм. Кълна се в Бога!

— Защо ме предизвикваш, Горт? И защо заплашваш Кълъм?

— Ти знаеше, негоднико! Той има сифилис!

— Ти си луд!

— Няма да можеш да го скриеш!

Горт се опита да се освободи от четиримата мъже, които го задържаха, но не успя.

— Пуснете ме, по дяволите!

— Кълъм не е болен от сифилис! Защо казваш, че е болен?

— Всеки го знае. Беше в Чайна таун. Ти го знаеш и затова са заминали — преди да се проявят ужасните последици от сифилиса.

Струан взе камшика в дясната си ръка.

— Пуснете го, момчета.

Всички се отдръпнаха. Горт извади ножа си и се подготви за атака. В лявата ръка на Струан изневиделица се появи нож. Горт направи лъжливо движение, но Струан остана твърд като скала и го стави за момент да види цялата примитивна лъст на убиец, която го обземаше. И неговото злорадство. Горт се спря, почувствал страшна опасност.

— Това не е място за дуел — каза Струан. — Но не беше по мой избор. Нищо не мога да направя. Хорацио, бихте ли ми станали секундант?

— Да. Да, разбира се — отговори Хорацио и с угризение на съвестта си спомни за чаените семена, които бе намерил за Лонгстаф. Този ли е начинът да се отплатиш за постоянната му помощ и приятелството?! Тай-панът ти съобщи за Мери и ти даде лорча да отидеш до Макао. Той бе като баща за тебе и нея — и сега да му забиеш ножа в гърба. Да, но ти си нищо за него. Ти само унищожаваш собствените си грехове, когато се изправиш пред Бога, а това е неизбежно.

— За мене ще бъде чест да ви стана втори секундант, тай-пан — каза Мастърсън.

— Тогава може би ще дойдете с мене, господа.

Струан избърса кървавата следа от брадата си, захвърли камшика и се отправи към вратата.

— Ти ще умреш! — крещеше Горт след него, възвърнал самоувереността си. — Побързай, кучи сине! Сводник!

Струан се спря чак след като излезе от клуба — вече в безопасност.

— Избирам бойни железа.

— Боже мой, тай-пан, това не е… не е подходящо — каза Хорацио.

— Той е много силен и вие трябва… Вие сте… последната седмица ви изтощи повече, отколкото сам предполагате.

— Напълно съм съгласен — каза Мастърсън. — Куршум между очите е по-добре. Да, тай-пан.

— Върнете се и му кажете сега. Не спорете. Решението ми е твърдо!

— Къде, къде ще… добре, разбира се, не трябва да се говори за това. Може би португалецът ще се опита да ви попречи.

— Да. Наемете платноход. Вие двамата, аз, Горт и секундантите му ще отплаваме при изгрев-слънце. Искам свидетели и честен дуел. Ще има повече от достатъчно място на платнохода.

Аз няма да те убия, Горт, мислеше си Струан. О, не, това е много лесно. Но, бога ми, от утре ти никога няма да ходиш, ти никога няма сам да се храниш, никога няма да виждаш, никога няма да легнеш с жена. Ще ти покажа какво е отмъщение.

* * *

На смрачаване новината за дуела се разпространи от уста на уста и залагането започна. Мнозина даваха предимство на Горт: той беше в разцвета на силите си и освен това имаше сериозна причина да се бие с тай-пана, ако слухът, че Кълъм е болен от сифилис, се окажеше верен. Още повече, ако той действително е знаел това и е изпратил Тес и Кълъм в морето с капитан, който може да ги ожени, след като се отдалечи на повече от три мили от брега.

Тези, които заложиха на тай-пана, се надяваха, но не вярваха той да спечели. Всеки знаеше, че се притеснява много за лекарството и че легендарната му любовница умираше. Всички виждаха колко го потискаше и разстройваше това. Само Ло Чъм, Чен Шенг, А Сам и Ин-хси вземаха назаем всяко пени, което можеха, и го залагаха за него уверено и молеха боговете да го пазят. Без тай-пана те бяха загубени.

Никой не спомена на Мей-мей за дуела. Струан я остави рано и се върна в резиденцията си. Искаше да се наспи добре. Дуелът не го смущаваше. Беше сигурен, че може да се справи с Горт. Но не желаеше да пострада и знаеше, че трябва да бъде много силен и бърз.

Спокоен, той мина по тихите улици в топлата, прекрасна звездна нощ.

Ло Чъм отвори вратата:

— Добър вечер, маса.

Той погледна към антрето. Лайза Брок го чакаше.

— Има ли Кълъм сифилис?

— Разбира се, че няма. За бога, та ние дори не знаем дали са се оженили. Може би просто са заминали тайно.

— Но той е бил в публичен дом — кой знае къде! Онази нощ с разбойници.

— Кълъм няма сифилис, Лайза.

— Тогава защо другите говорят това?

— Питайте Горт.

— Питах го и той каза, че така говорят хората.

— Ще го кажа отново, Лайза. Кълъм няма сифилис.

Широките рамене на Лайза потръпваха от хълцания.

— О, Господи, какво направихме?