Тай-пан

По време на нощните дежурства Струан говореше със сина си както всеки родител, когато внезапно щастие или нещастие премахва преградите. Планове за бъдещето, проблеми от миналото. Колко трудно е да обичаш някого и да живееш с него дълги години.

Струан се изправи.

— Искам веднага да заминеш за Хонконг — каза той на Кълъм. — Ще заминеш с кораба „Чайна клауд“ по време на прилива. Ще оставя капитан Орлов официално на твое подчинение. За това пътуване ти ще бъдеш капитан на „Чайна клауд“.

Кълъм хареса идеята да командва истински бързоходен кораб.

— Още щом пристигнеш в Хонконг, изпрати капитан Орлов на сушата да се свърже със Скинър. Лично да му предаде писмо, което аз ще ти дам. После ще направиш същото с друго писмо за Гордън. Каквото и да стане, ти самият не слизай на брега и не разрешавай на никого да слиза. Щом Скинър и Гордън напишат отговорите си, изпрати ги обратно на брега и незабавно се върни тук. Трябва да се завърнеш утре през нощта. Тръгни по време на обедния прилив.

— Много добре. Не зная как да ти благодаря за… за всичко.

— Кой знае, момчето ми? Може би ти никога не си бил толкова близо до опасността.

— Да. Дори да е така — добре, благодаря.

— Ела при мене в кабинета ми след един час.

— Добре. Тъкмо ще имам време да се сбогувам с Тес.

— Не сте ли помисляли да поемете съдбата си в собствени ръце? Да не чакате три месеца?

— Искаш да кажеш — да избягаме и да се оженим?

— Само попитах дали не сте мислили за това, нищо повече. Неказвам, че трябва да го направите.

— Бих желал да мога — да можем да го направим. Това би решило… не е възможно, иначе бих го направил. Никой не би ни оженил.

— Брок сигурно ще бъде разярен. И Горт. Не бих препоръчал това пътуване. Горт върна ли се? — попита той, макар да знаеше, че не се е върнал.

— Не. Трябва да се върне тази нощ.

— Съобщи на капитан Орлов да дойде в кабинета ми след един час.

— Ти ще го поставиш изцяло на моите заповеди? — попита Кълъм.

— Не, що се отнася до навигацията. Но във всяко друго отношение — да. Защо?

— Нищо, тай-пан. Ще се видим след един час.

* * *

— Добър вечер, Дърк — промърмори Лайза, като влезе в трапезарията на резиденцията. — Извинявайте, че ви прекъсвам вечерята.

— Няма нищо, Лайза — отговори Струан и се изправи. — Седнете, моля ви. Няма ли да вечеряте с мене?

— Не, благодаря. Младите не са ли тук?

— Как биха могли да бъдат тук?

— Чаках ги повече от час да дойдат за вечеря — каза Лайза с раздразнение. — Помислих, че пак са се запилели някъде.

Тя тръгна към вратата.

— Извинявайте, че ви прекъснах вечерята.

— Не разбирам. Кълъм замина с „Чайна клауд“ по обед. Как бихте могли да го очаквате за вечеря?

— Какво?

— Той напусна Макао по обед — повтори Струан търпеливо.

— Но Тес… мислех, че тя е с него.

— Наложи се да го изпратя внезапно. Тази сутрин. Последното, което чух от него, е, че отива да се сбогува с Тес. О, това трябва да беше малко преди обяд…

— Те не са споменавали, че той заминава днес, само казаха, че ще ме видят по-късно. Да, това беше преди обяд! Тогава къде може да е Тес? Не се е върнала целия ден.

— Няма защо да се безпокоите. Вероятно е с приятели — знаете, че младите не забелязват как минава времето.

Лайза прехапа устната си, разтревожена.

— Никога преди не е закъснявала. Толкова много. Тя е домошарка, никога не е скитала. Нещо й се е случило. Тайлър ще… Ако е отишла с Кълъм на кораба, скъпо ще си плати.

— За какво биха направили това, мисис Брок? — попита Струан.

— Господ да им е на помощ, ако са го направили. И на вас, ако сте им помогнали.

След като Лайза излезе, Струан си наля чаша бренди и отиде до прозореца да огледа околността и пристанището.

Когато видя „Уайт уич“ почти привързан към кея, той слезе на долния етаж.

— Отивам в клуба, Ло Чъм.

— Да, маса.

Тридесет и осма глава

Горт пристигна във фоайето на клуба разярен като див бик, с камшик в ръцете си. Изблъска сервитьори и гости от пътя си и нахълта в игралната зала.

— Къде е Струан?

— Мисля, че е в бара, Горт — каза Хорацио, стреснат от вида на Горт и камшика, който той размахваше ожесточено.

Горт се обърна и се втурна през фоайето в бара. Видя Струан на една маса с група търговци. Всеки се отдръпваше от пътя му.

— Къде е Тес, кучи сине?

В салона настъпи мъртва тишина. Хорацио и другите се натрупаха около вратата.

— Не зная. Ако отново ме наречеш така, ще те убия!

Горт сграбчи Струан и го изправи.

— На „Чайна клауд“ ли е?

Струан се освободи от ръцете на Горт.

— Не зная. И ако е там, какво от това? Нищо страшно за двама млади…

— Ти си планирал това! Планирал си го, отрепка такава! Ти си казал на Орлов да ги ожени!

— Ако са избягали да се оженят, какво от това?

Горт се нахвърли върху Струан с камшика. Металният край на една от опашките му одраска Струан по лицето.

— Нашата Тес омъжена за този сифилистик! — крещеше Горт. — Смрадлив кучи син!