Тактика на грешките

— Тогава защо изобщо се ожени за мен? — попита тя все още без обвинение или гняв. — Де Кастрис ще се върне в новите светове през следващите месеци. Преди това ще те покани на Земята. Омъжвайки се за мен, ти губиш земното си гражданство. Сега си дорсайка. Не можеш да отидеш — освен ако не анулираш женитбата и не подадеш молба за гражданство. А няма да можеш да направиш това, без да обясниш на Ичан, че те принудих да се омъжиш за мен. С всички последици — същите, които те накараха да се омъжиш днес за мен. — Никога не бих ви оставила да се убиете един друг. — Гласът й прозвуча странно.

— Зная. Така че ще се наложи да изчакаш две години. След това ще бъдеш свободна.

— Но защо? Защо го направи?

— Ичан щеше да те последва на Земята. На това разчита Дау. А аз не мога да го позволя. Имам нужда от Ичан за това, което трябва да направя.

До този момент я беше гледал, но сега очите му се отместиха. Погледна през високия прозорец в другия край на спалнята към планинските върхове, леко замъглени от следобедния дъжд, който след няколко месеца щеше да се превърне в сняг.

Дълго време тя не проговори.

— Тогава — каза накрая Мелиса — ти никога не си ме обичал?

Той отвори уста да отговори, но в последния миг, независимо от решителността му, устните му произнесоха други думи:

— Нима някога съм го казвал? — Обърна се и излезе от стаята, преди тя да успее да каже нещо.

От другата страна на затворената врата не се чу никакъв звук.

ДВАДЕСЕТ

На следващата сутрин Клетус се зае да организира контингента подготвени и все още неподготвени дорсайци, с които щеше да замине за Нютон. Няколко дни по-късно в кабинета му във Форали влезе Арвид и му съобщи, че е пристигнал нов емигрант на Дорсай, офицер-новобранец, който иска да говори с него.

— Мисля, че си го спомняте, сър — Арвид го погледна мрачно. — Лейтенант Уйлям Атайър, бивш офицер от Експедиционния корпус на Съюза в Бакхала.

— Атайър? — повтори Клетус. Избута настрани документите върху бюрото. — Нека влезе.

Арвид излезе от кабинета. Няколко секунди по-късно Бил Атайър, когото Клетус беше видял за последен път пиян в чакалнята на градската автобусна станция в Бакхала, застана колебливо на вратата. Облечен беше в кафявата униформа на дорсайски новобранец, като на мястото на лейтенантските му пагони имаше отличителен знак на офицер в изпитателен срок.

— Влез и затвори вратата след себе си.

Атайър го послуша и пристъпи по-навътре в стаята. — Много мило, че ме приехте, сър — каза той бавно. — Сигурно никога не сте предполагали, че ще се появя така…

— Не си прав — отвърна Клетус. — Очаквах те. Седни.

Той посочи стола пред бюрото си. Атайър седна предпазливо.

— Не знам как да се извиня… — започна той.

— Тогава недей — прекъсна го Клетус. — Струва ми се, че животът ти се е променил. — Променил! — Лицето на Атайър светна. — Сър, нали си спомняте автобусната станция в Бакхала?… Тръгнах си оттам с твърдото решение да прегледам всичко, което сте написали — всичко, докато намеря нещо погрешно, нещо фалшиво, което да използвам срещу вас. Вие ми казахте да не се извинявам, но…

— Защото наистина смятам така. Но ти продължавай.

— Ами аз… започнах изведнъж да разбирам, това е — каза Атайър. — Изведнъж всичко ми стана ясно и направо не можех да повярвам! Зарязах вашите книги и започнах да се ровя във всичко, което успях да намеря в онази екзотианска библиотека, отнасящо се до военното изкуство. Навсякъде си беше същото, както го бях чел преди. Различно беше само написаното от вас… Сър, не можете да си представите разликата!

Клетус се усмихна.

— О, разбира се, че можете! Не исках да кажа това. Например аз винаги съм имал проблеми с математиката. Знаете ли, никога не съм бил в академията. Учих в една от резервните програми за подготовка на офицери и някак успях да мина метър с математиката. И винаги успявах, докато един ден не попаднах на геометрията. И изведнъж всички числа и фигури си дойдоха на мястото — и беше прекрасно! Е, нещо такова се случи и с вашите трудове. Най-неочаквано изкуството и механизмът на военната стратегия дойдоха на мястото си. Мечтите ми като малък за великите неща, които щях да извърша — и сега изведнъж прочитам как могат да се извършат. Не само военните — за всичко.

— И ти видя това в книгите, които съм написал, така ли? — попита Клетус.

— Видях го! — Атайър протегна ръка и бавно сви пръстите си във въздуха. — Видях го, все едно че беше там, пред мен, в три измерения. Сър, никой не знае какво сте направили в онези томове, които сте написали. Никой не го оценява — и нямам предвид само приноса в момента, а това, което предлага за бъдещето!

— Добре. Щастлив съм да чуя, че мислиш така. А сега какво мога да направя за теб?

— Мисля, че знаете, сър, нали? Причината да дойда тук, на Дорсай, е това, което сте написали. Но аз не искам да съм само един от вашия отряд. Искам да съм близо до вас и да продължа да се уча от вас. О, знам, едва ли ще можете да ми намерите място точно сега, но поне ме имайте предвид…