Тактика на грешките

— Смятам, че може да се намери място и за теб. Както ти казах, знаех, че рано или късно ще дойдеш. Отиди при комендант Арвид Джонсън и му предай, че съм казал да те вземе като свой помощник. Ще прескочим цялостната подготовка и ще дойдеш с нас, с групата, която отива на Нютон.

— Сър… — Атайър не успя да намери думи.

— Това е всичко — приключи Клетус и придърпа пред себе си документите, които преди беше отместил. — Ще намериш Арвид във външния кабинет.

Той се зае отново с работата си. Две седмици по-късно дорсайският контингент се приземи на Нютон. Заедно с него пристигна и новопроизведеният ръководител на отряд Бил Атайър.

— Надявам се — каза Артур Уалко няколко дни по-късно, когато двамата с Клетус наблюдаваха вечерния преглед на контингента, — че вашата самоувереност не е била преувеличена, Маршале.

Гласът на председателя на Управителния съвет на Организацията на напредналите общества на Нютон беше изпълнен със сарказъм, изричайки титлата, която Клетус беше възприел за себе си след щателен подбор на наименованията на частите и офицерите в новите групи. Двамата бяха застанали в края на плацдарма. Червеното слънце върху сивото небе на Нютон потъваше зад хоризонта, а на неговия фон се очертаваше пилонът със знамето, свалено вече наполовина, тъй като майор Свахили разпускаше полка. Клетус се обърна и погледна слабия оплешивял нютонианец.

— Преувеличената самоувереност е грешка, допускана от хора, които не познават работата си.

— А вие я познавате, така ли? — отряза Уалко.

— Да — отговори Клетус.

Уалко се изсмя кисело, загръщайки черното яке около слабите си рамене, опитвайки се да се предпази от студения северен вятър, който духаше откъм гората до нютонианския град Деброй. Тя се простираше в плътна маса на повече от двеста мили на север, достигайки до мините за антимон и брозанския град Уотършед.

— Две хиляди души може и да са достатъчни да превземете онези мини — продължи той, — но вашият договор с нас включва да ги задържите три дни или докато осигурим сили от Нютон, за да ви сменят. А само двадесет и четири часа след като стигнете до Уотършед, брозаните ще разполагат с десет хиляди души редовна войска. Как ще се справите, като ще бъдете пет на един, просто не знам!

— Естествено, че няма да знаете. — Знамето беше вече свалено и майор Свахили остави на адютанта си да разпусне мъжете. — Не е ваша работа да знаете. Вашата работа е да сключите договор с мен, който ще осигури заплащането ни само след като сме предали контрола на мините на войските ви. А това вече сте го направили. Нашият провал няма да причини на Организацията на напредналите общества никакви финансови загуби.

— Може би не — отвърна Уалко злобно, — но репутацията ми ще е застрашена.

— Също и моята — отбеляза бодро Клетус.

Уалко изръмжа и си тръгна. Клетус погледа след него, сетне се обърна и се запъти към сградата на щаба във временния лагер на дорсайците, разположен на границата между Деброй и гората. В помещението с картите го чакаха Арвид и Свахили.

— Погледнете — повика ги той до масата с главната карта. На нея беше изобразена релефно широката лента на гората, от едната й страна Деброй, а от другата — амониевите мини около Уотършед. — Уалко и хората му очакват, че ще се помотаем седмица-две тук, устройвайки се, преди да предприемем каквото и да било. Най-вероятно шпионите на Броза си мислят същото. Но ние няма да губим време. Майоре…

Той погледна Свахили, чието набраздено с белези черно лице беше наведено с интерес над картата. Майорът вдигна очи и срещна погледа на Клетус.

— Утре рано сутринта ще започнем тренировки за аклиматизация на хората. Те ще се провеждат на не повече от пет мили навътре в гората, на значително разстояние от границата между Нютон и Броза — Клетус посочи към червената линия, минаваща през гората на около двадесет мили от Деброй. — Мъжете ще тренират на отряди и групи и няма да се справят много добре. Изобщо няма да се справят добре. Ще е необходимо да стоят и през нощта и да ги държим там, докато офицерите не останат доволни. След това ще бъдат освободени група по група и ще им се разреши да се върнат в лагера. Искам последната група да излезе от гората след два дни и половина, считано от утре заран. Ще оставиш необходимите нареждания на твоите офицери.

— Аз няма ли да бъда там? — попита Свахили.

— Ти ще си с мен — отвърна Клетус. Погледна към високия млад капитан от дясната му страна. — Също и Арвид и двеста от най-добрите ни мъже. Ще се отделим от другите, щом навлезем в гората, ще се пръснем в групи от по двама-трима и ще тръгнем на север, за да се срещнем след четири дни на четири мили южно от Уотършед.

— Четири дни? — повтори Свахили. — Но това е повече от петдесет мили на ден пеш, по непознат терен.

— Точно така! — отвърна Клетус. — Ето защо никой — нютонианец или брозанец — не би заподозрял, че ще се опитаме да направим нещо подобно. Но ти и аз знаем, нали, майоре, че нашите най-добри мъже могат да го сторят.

Очите му срещнаха тези на Свахили върху тъмното спокойно лице.

— Да — потвърди майорът.