Танц с дракони

Сенешалът беше с гола глава като Резнак, само дето в неговия случай виновни бяха боговете. „Един косъм да има наглостта да се появи, бръснарят ми стои готов с бръснача“, беше заявил, когато го издигна. Понякога Дани се чудеше дали този бръснач няма да свърши по-добра работа за гърлото на Резнак. Беше полезен човек, но не ѝ допадаше много, а още по-малко му вярваше. Немрящите от Карт ѝ бяха казали, че ще бъде трижди предадена. Мирри Маз Дуур беше първата, сир Джора — вторият. Щеше ли Резнак да е третият? Или Бръснатото теме? Или Даарио? „Или ще е някой, когото изобщо не подозирам, сир Баристан или Сив червей, или Мисандей?“

— Скааз, благодаря за съвета. Резнак, виж какво могат да постигнат хиляда хонора.

Денерис придърпа токара, плъзна се покрай тях и заслиза по широките мраморни стъпала. Взимаше ги едно по едно, за да не се спъне в пискюлите и да се изтъркаля чак до двора.

Мисандей възвести появата ѝ. Имаше сладък, звучен и силен глас.

— Всички на колене пред Денерис Родената в буря, Неизгоримата, кралица на Мийрийн, кралица на андалите и на ройнарите, и на Първите хора, халееси на Великото тревно море, Трошачка на окови и Майка на дракони.

Залата бе пълна. Неопетнените стояха с гърбове към колоните, стиснали щитове и копия, шиповете на шлемовете им стърчаха като изпъната редица ножове. Гражданите на Мийрийн се бяха скупчили под източните прозорци. Освободените ѝ стояха на разстояние от бившите си господари. „Докато не застанат заедно, Мийрийн няма да види мир.“

— Станете. — Дани се настани на пейката. Залата стана. „Това поне го правят като един.“

Резнак мо Резнак имаше списък. Обичаят повеляваше кралицата да започне с посланика на Ащапор, бивш роб, който се беше нарекъл лорд Гаел, макар че май никой не знаеше на какво е лорд.

Лорд Гаел имаше гнили кафяви зъби и издължено жълтеникаво лице на невестулка. Имаше и дар също така.

— Клеон Велики изпраща тези пантофки в знак на своята любов към Денерис Родената в буря, Майката на дракони.

Ирри постави пантофките на краката на Дани. Бяха от позлатена кожа, украсени със зелени сладководни бисери. „Нима Кралят касапин вярва, че с някакви си пантофки ще спечели ръката ми?“

— Крал Клеон е изключително щедър. Можете да му предадете благодарността ми за този хубав дар. — „Хубав, но направен за дете.“ Дани имаше малки стъпала, но все пак пантофките стегнаха пръстите ѝ.

— Клеон Велики ще се зарадва да научи, че ви се нравят — отвърна лорд Гаел. — Негово величество ми възложи да ви предам, че е готов да брани Майката на дракони от всичките ѝ врагове.

„Ако пак предложи да се омъжа за Клеон, ще го замеря с пантофките му по главата“, помисли Дани, но този път поне посланикът на Ащапор не спомена за кралска женитба. Вместо това заяви:

— Дошло е време Ащапор и Мийрийн да сложат край на жестоката власт на Мъдрите господари на Юнкай, заклети врагове на всички, които живеят в свобода. Клеон Велики ми повели да ви кажа, че той и неговите нови Неопетнени скоро ще тръгнат в поход.

„Неговите нови Неопетнени са боклук.“

— Крал Клеон ще прояви повече мъдрост, ако се погрижи за своите градини и остави юнкайците да се грижат за техните.

Не че изпитваше особена любов към юнкайците. Все повече започваше да съжалява, че остави непревзет Жълтия град, след като срази армията му на бойното поле. Мъдрите господари се бяха върнали към робовладелството веднага щом тя продължи напред и енергично събираха набори, купуваха наемници и сключваха съюзи срещу нея.

Самозванецът Клеон „Велики“ обаче не беше много по-добър. Кралят касапин беше възстановил робството в Ащапор — единствената промяна бе в това, че сега бившите роби бяха господари, а бившите господари — роби.

— Аз съм само едно младо момиче и не разбирам много от военни дела — каза тя на лорд Гаел, — но чух, че Ащапор гладува. Нека крал Клеон да си нахрани народа, преди да го поведе на битка. — Махна с ръка в знак, че срещата е приключила, и Гаел се оттегли.

— Ваше величество — заговори бързо Резнак мо Резнак, — ще изслушате ли благородния Хиздар зо Лорак?

„Пак ли?“ Дани кимна и Хиздар закрачи напред: висок мъж, много строен, с гладка кехлибарена кожа. Поклони се точно там, където допреди малко бе лежал мъртвият Верен щит. „Нужен ми е този човек“, напомни си Дани. Хиздар беше преуспяващ търговец с много приятели в Мийрийн и още повече отвъд морската шир. Беше посещавал Волантис, Лис и Карт, имаше близки в Толос и Елирия, разправяха дори, че упражнявал известно влияние в Нови Гхиз, където юнкайците се опитваха да възбудят вражда срещу Дани и управлението ѝ.

И беше богат. Несметно, баснословно богат.

„И ще забогатее още повече, ако удовлетворя петицията му.“ Когато беше закрила бойните ями, цената на дяловете им се беше сринала. Хиздар зо Лорак ги беше награбил с шепи и сега притежаваше повечето бойни ями в Мийрийн.

Благородникът имаше криле от тъмночервена коса, щръкнали от слепоочията му все едно, че главата му всеки миг ще полети. Дългото му лице ставаше още по-дълго от брадата, овързана със златни пръстени. Пурпурният му токар беше обшит с аметисти и бисери.