Танц с дракони

Резнак щеше да призове още някой токар, но Дани настоя да покани някой от освободените. От този момент редуваше по един бивш господар и един бивш роб. Много и много от проблемите, които поставяха пред нея, включваха обезщетяване. След падането си Мийрийн беше опустошен жестоко. Стъпаловидните пирамиди на могъщите бяха пощадени от най-ужасните погроми, но по-скромните части на града бяха подложени на оргия от плячкосване и убийства, след като робите в града се вдигнаха, а прегладнелите орди, следвали я от Юнкай и Ащапор, се изляха през съборените градски порти. Нейните Неопетнени бяха възстановили реда, но превземането бе оставило след себе си напаст от проблеми. Тъй че всички идваха да се жалват на кралицата.

Дойде една богата жена, чийто мъж и синове бяха загинали, бранейки крепостните стени. По време на опустошенията тя избягала при брат си от страх. Когато се върнала, заварила къщата си превърната в бардак. Курвите се навлекли с нейните дрехи и накити. Искаше къщата да ѝ се върне, както и скъпоценностите.

— Дрехите може да задържат — отстъпи жената.

Дани ѝ върна накитите, но отсъди, че е загубила къщата, след като я е изоставила.

Дойде един бивш роб — обвиняваше благородник от фамилията Зак. Наскоро бил взел за съпруга освободена жена, която топлела ложето на благородника, преди градът да падне. Благородникът отнел девствеността ѝ, използвал я за удоволствие и ѝ направил дете. Новият ѝ съпруг искаше благородникът да бъде скопен заради изнасилване и искаше кесия злато също така, да изплати отглеждането на благородническото копеле. Дани му даде златото, но не и скопяването.

— Когато е легнал с нея, съпругата ви е била негова собственост, можел е да прави с нея каквото пожелае. По закон изнасилване няма.

Разбираше, че решението не го удовлетворява, но ако почнеше да скопява всеки, който е насилил робиня, скоро щеше да управлява град от скопци.

Дойде едно момче, съвсем младо, мършаво и с белег, облечено в омачкан сив токар с провиснали сребърни ресни. Гласът му се накъса, щом ѝ заразказва как двама от домашните роби на баща му се вдигнали през нощта, когато бе паднала портата. Единият убил баща му, другият — по-големия му брат. Двамата изнасилили майка му, после убили и нея. Момчето се отървало само с белега на лицето, но единият от убийците продължавал да живее в бащината му къща, а другият станал войник на кралицата — един от Мъжете на Майката. Искаше бесило и за двамата.

„Аз съм кралица на град, построен върху прах и смърт.“ Дани нямаше друг избор, освен да му откаже. Беше обявила пълно опрощение за всички престъпления, извършени по време на щурма. А и не можеше да накаже роби затова, че са се вдигнали срещу господарите си.

Щом му го каза, момчето се втурна към нея, но краката му се оплетоха в токара и то се просна по очи на пурпурния мрамор. Белвас Силния мигом се озова до него, вдигна го с една ръка и го разтърси, както мастиф разтърсва плъх.

— Стига, Белвас — извика Дани, а на момчето каза: — Цени този токар, защото ти спаси живота. Ти си още момче, затова ще забравя какво се случи тук. Ти също трябва да го забравиш. — Но на излизане момчето погледна през рамо и щом видя очите му, Дани помисли: „Харпията си има още един син.“

Към обед вече усещаше тежестта на короната и твърдостта на скамейката. При толкова много чакащи не прекъсна за обяд, а прати Джикуи до кухните да ѝ донесе питка, маслини, смокини и сирене. Хапваше по някой залък, докато слушаше, и отпиваше по глътка разредено вино. Смокините бяха чудесни, маслините — още по-прекрасни, но виното оставяше в устата ѝ стипчив метален вкус. От дребното бледожълто грозде, характерно за тези райони, не ставаше добро вино. „С вино няма да търгуваме.“ А и Великите господари бяха изгорили най-добрите лозя, наред с маслиновите дървета.

Следобеда дойде скулптор и предложи да подмени главата на голямата бронзова харпия на Площада на Очищението с друга, изваяна в образа на Дани. Тя му отказа възможно най-учтиво. В Скаазадан беше уловена щука с безпрецедентна големина и рибарят искаше да я подари на кралицата. Тя се възхити на рибата, възнагради рибаря с пълна кесия сребърници и прати щуката в кухните. Медникар ѝ беше направил броня от лъскави халки, за да я носи във война. Прие я с искрена благодарност; беше красива, лъскавата мед щеше да блести чудесно под слънцето, макар че ако я застрашеше истинска битка, щеше да предпочете да е облечена в стомана. Може и да беше само едно младо момиче, което нищо не знае за военни дела, но от това разбираше.

Пантофките, пратени ѝ от Краля касапин, я стискаха непоносимо. Дани ги изу, изрита ги, подви единия си крак под себе си, а другия залюля напред-назад. Не беше много величествена поза, но не държеше да е величествена. От короната я болеше главата, а задникът ѝ бе изтръпнал.

— Сир Баристан — подвикна тя. — Вече знам от какво най-много се нуждае един владетел.

— Кураж ли, ваше величество?

— От бузи като желязо. Долните имам предвид.

— Ваше величество поема твърде много върху себе си. Трябва да прехвърлите това на съветниците си.