Танц с дракони

Мейг Мормон беше тръгнала на юг с Роб, знаеше Джон. Най-голямата ѝ дъщеря също се бе присъединила към войската на Младия вълк. Дори и двамата да бяха умрели обаче, лейди Мейг имаше други дъщери, някои със свои деца. Бяха ли тръгнали и те с Роб? Лейди Мейг, разбира се, щеше да е оставила поне една от по-големите си дъщери като кастелан. Не разбираше защо Лиана е трябвало да пише на Станис и неволно се запита дали отговорът на момичето щеше да е различен, ако писмото бе подпечатано с вълчище вместо с коронован елен и подписано от Джон Старк, владетел на Зимен хребет. „Твърде късно е за такива опасения. Вече направи избора си.“

— Пратихме две ята гарвани — оплака се кралят, — а не получаваме никакъв отговор освен мълчание и непокорство. Всеки лоялен поданик дължи васална клетва на своя крал. Но всички знаменосци на баща ти са ми обърнали гръб, освен Карстарките. Нима Арнолф Карстарк е единственият мъж на честта в Севера?

Арнолф Карстарк беше чичо на покойния лорд Рикард. Бяха го назначили за кастелан на Кархолд, когато племенникът му и неговите синове заминаха на юг с Роб, и той беше първият, отзовал се на призива за васална клетва на крал Станис, като заяви верността си с гарван. „Карстарките нямаха друг избор“, можеше да отвърне Джон. Рикард Карстарк беше предал вълчището и бе пролял кръвта на лъвове. Еленът бе единствената надежда за Кархолд.

— В такива смутни времена дори мъжете на честта са объркани на кого да са верни. Ваше величество не е единственият крал, който настоява за васална клетва.

Лейди Мелисандра се размърда и каза:

— Кажете ми, лорд Сняг… къде бяха тези други крале, когато диваците щурмуваха вашия Вал?

— На хиляда левги оттук и глухи за нуждата ни — отвърна Джон. — Не съм забравил това, милейди. Нито ще го забравя. Но знаменосците на баща ми имат да защитават жени и деца, и простолюдие. Ще умрат, ако изборът им се окаже погрешен. Негово величество иска прекалено много от тях. Дайте им време и ще получите отговорите им.

— Отговори като този ли? — Станис смачка писмото на Лиана в шепата си.

— Дори в Севера хората се боят от гнева на Тивин Ланистър. Болтън също може да са опасни врагове. Неслучайно са сложили одран мъж на знамената си. Северът тръгна с Роб, проляха кръвта си с него, умряха с него. Наситили са се на скръб и смърт, а сега вие идвате да им предложите друга служба. Нима ги обвинявате, че се въздържат? Простете, ваше величество, но някои вероятно виждат във вас само още един обречен претендент.

— Ако негово величество е обречен, вашето владение също е обречено — каза лейди Мелисандра. — Запомнете това, лорд Сняг. Пред вас стои единственият истински крал на Вестерос.

Лицето на Джон не трепна.

— Както кажете, милейди.

— Пестиш думите си все едно че всяка е златен дракон — изсумтя Станис. — Питам се колко ли злато си заделил?

— Злато ли? — „Това ли са драконите, които червената жена смята да събуди? Дракони от злато?“ — Данъците, които събираме, се плащат в натура, ваше величество. Стражът е богат на ряпа, но беден на пари.

— Ряпата едва ли ще задоволи Саладор Саан. Трябва ми злато и сребро.

— За това ви е нужен Бял пристан. Не може да се сравни със Староград или с Кралски чертог, но все пак е процъфтяващо пристанище. Лорд Мандърли е най-богатият от знаменосците на милорд баща ми.

— Лорд „твърде дебел да яхне кон“. — Писмото от лорд Виман Мандърли от Бял пристан споменаваше за старостта и немощта му, и почти нищо повече. Станис бе заповядал на Джон и за това да не говори.

— Може би на негово благородие ще му хареса някоя дивачка за жена — каза лейди Мелисандра. — Женен ли е този дебелак, лорд Сняг?

— Лейди съпругата му отдавна е мъртва. Лорд Виман има двама пораснали синове и внуци от по-големия. И наистина е твърде дебел, за да яхне кон, сто и деветдесет кила най-малко. Вал изобщо не би го приела.

— Би могъл да се опиташ поне веднъж да ми дадеш отговор, който да ме зарадва, лорд Сняг — изръмжа недоволно кралят.

— Бих се надявал истината да ви задоволи, ваше величество. Хората ви наричат Вал „принцеса“, но за свободния народ тя е само сестрата на мъртвата жена на краля им. Ако я принудите да се венчае за мъж, когото не иска, най-вероятно ще му пререже гърлото още в брачната им нощ. Дори ако приеме съпруга си, това не означава, че диваците ще тръгнат с него или с вас. Единственият, който може да ги обвърже за каузата ви, е Манс Райдър.

— Знам това — отвърна сърдито Станис. — Говорих много часове с него. Знае твърде много за истинския ни враг и е умен, признавам го. Но дори да му върнем кралството, този човек си остава клетвопрестъпник. Позволиш ли на един дезертьор да живее, окуражаваш други да дезертират. Не. Законите трябва да са направени от желязо, не от тесто. Манс Райдър е осъден на смърт според всички закони на Седемте кралства.

— Законът свършва на Вала, ваше величество. Бихте могли да се възползвате добре от Манс.