Танц с дракони

Мейс Тирел остана непреклонен.

— Щом Пакстър Редвин измете железните от морето, синовете ни ще върнат Щитовете. Снеговете ще го направят за Станис или Болтън. Колкото до Конингтън…

— Ако е той — каза лорд Рандил.

— … колкото до Конингтън — повтори Тирел, — какви битки е печелил досега, че да се страхуваме от него? Можеше да сложи край на бунта на Робърт при Каменните стъпала. Не успя. Златната дружина също винаги се е проваляла. Някои може да се втурнат да се съюзят с тях, да. Толкова по-добре за кралството, че ще се отърве от такива глупаци.

За жалост сир Кеван не споделяше неговата увереност. Беше познавал бегло Джон Конингтън — горд младеж, най-упоритият от шумната компания млади лордчета, които се бяха събрали около принц Регар Таргариен и се надпреварваха да спечелят височайшето му благоволение. „Нагъл, но способен и енергичен.“ Това, както и уменията му във военното изкуство, бе причината лудият крал Ерис да го назначи за своя Ръка. Бездействието на стария лорд Мериуедър бе позволило бунтът да пусне корен и да се разпространи и Ерис искаше някой млад и деен, който да не отстъпва на младостта и енергията на Робърт.

— Много рано е — бе заявил лорд Тивин Ланистър, когато вестта за избора на краля бе стигнала до Скалата на Кастърли. — Конингтън е твърде млад, твърде дързък, твърде жаден за слава.

Битката на Камбаните бе потвърдила истинността на думите му. Сир Кеван беше очаквал след това, че Ерис няма да има друг избор, освен да призове Тивин отново… но лудият крал се беше обърнал към лорд Честелд и Росарт и плати за това с живота и короната си. „Но всичко това бе толкова отдавна. Ако това наистина е Джон Конингтън, той ще е друг човек. По-стар, по-твърд, по-опитен… по-опасен.“

— Конингтън може да разполага с нещо повече от Златната дружина. Казват, че има претендент Таргариен.

— Фалшиво момче, това има — отвърна Рандил Тарли.

— Може и така да е. Или не. — Кеван Ланистър беше тук, в същата тази зала, когато Тивин бе положил телата на децата на принц Регар в подножието на Железния трон, увити в червени плащове. Момичето бе разпознато като принцеса Ренис, но момчето… „обезобразена ужасия от кости, мозък и кръв, няколко кичура светла коса. Никой от нас не гледа дълго. Тивин заяви, че е принц Егон, и го приехме на честна дума.“ — А и тези приказки, които идат от изток. Втора Таргариен, чиято кръв е неоспорима. Денерис Родената в буря.

— Луда като баща си — заяви лорд Мейс Тирел.

„Това май беше същият баща, когото Планински рай и домът Тирел подкрепяше до самия горчив край и много след това.“

— Може и да е луда — каза сир Кеван, — но при толкова много дим, носещ се на запад, със сигурност на изток трябва да гори някакъв пожар.

Великият майстер Пицел кимна.

— Дракони. Същите приказки са стигнали и до Староград. Твърде много са, за да се пренебрегнат. Среброкоса кралица с три дракона.

— В другия край на света — каза Мейс Тирел. — Кралица на Робския залив, да. Да си го държи.

— По това може да се съгласим — отвърна сир Кеван, — но момичето е от рода на Егон Завоевателя и не мисля, че ще се примири да остане завинаги в Мийрийн. Ако стигне до тези брегове и съедини силата си с лорд Конингтън и този негов принц, фалшив или не… трябва да унищожим Конингтън и претендента му сега, преди Денерис Родената в буря да е успяла да дойде на запад.

Мейс Тирел скръсти ръце.

— Смятам да направя точно това, сир. След съдебните процеси.

— Наемниците се бият за пари — заяви Великият майстер Пицел. — С достатъчно злато бихме могли да убедим Златната дружина да предадат лорд Конингтън и претендента.

— Да, ако имахме злато — отвърна сир Харис Суифт. — Уви, господа, в съкровищниците ни има само плъхове и хлебарки. Написах отново до мирските банкери. Ако се съгласят да уредят дълга на короната към браавосите и да ни отпуснат нов заем, може би няма да се наложи да вдигаме данъците. Иначе…

— Магистрите на Пентос също заемат пари — каза сир Кеван. — Опитайте с тях. — Пентошите щяха да са по-малко в помощ от мирските сарафи, но усилието трябваше да се положи. Ако не се намереше друг източник на пари и Желязната банка не се смилеше, нямаше да му остане избор, освен да изплати дълговете на короната с ланистърско злато. Не смееше да прибегне до нови данъци, не и след като в Седемте кралства кипеше бунт. Половината лордове във владението нямаше да различат облагането от тирания и щяха веднага да се присъединят към най-близкия узурпатор, стига това да им спести и един петак. — Ако и това се провали, може би ще се наложи да отидете до Браавос и лично да преговаряте с Желязната банка.

Сир Харис потръпна.

— Аз ли?

— Вие сте ковчежникът — заяви рязко лорд Рандил.

— Да. — Рехавите бели косми по брадичката на Суифт затрепериха от гняв. — Трябва ли да напомня на милорд, че тази неприятност не е по моя вина? И не всички имахме възможността да напълним ковчежетата си с плячката от Девичи извор и Драконов камък.