Танц с дракони

— Валът се учи последен, казваше баща ми. Джуджето е избягало. Проврял се е през решетките на килията си и е разпрал баща си с голи ръце. Един страж го видял да бяга, червен от главата до петите, все едно се е къпал в кръв. Кралицата ще направи лорд всеки, който го убие.

Давос не можеше да повярва.

— Тивин Ланистър е мъртъв?

— Убит от сина си, да. — Лордът отпи от бирата. — Когато на Сестрите е имало крале, не сме търпели живи джуджета. Хвърляли сме ги всички в морето, като жертвен дар на боговете. Септоните са ни накарали да спрем това. Сган благочестиви глупци. Защо боговете биха дали такова тяло на човек, ако не да го дамгосат като чудовище?

„Лорд Тивин мъртъв. Това променя всичко.“

— Милорд, ще ми позволите ли да пратя гарван до Вала? Негово величество ще иска да разбере за смъртта на лорд Тивин.

— Ще разбере. Но не от мен. Нито от теб, докато си под капещия ми покрив. Няма да позволя да се каже, че съм дал помощ и съвет на Станис. Съндърленд въвлякоха Сестрите в два от бунтовете на Блекфир и всички пострадахме тежко заради това. — Лорд Годрик махна с лъжицата си към един стол. — Седни. Преди да си паднал, сир. Домът ми е студен, влажен и тъмен, но не сме лишени от благоприличие. Ще ти намерим сухи дрехи, но първо ще ядеш. — Извика и в залата влезе една жена. — Имаме гост. Донеси бира, хляб и сестринска яхния.

Бирата беше кафява, хлябът чер, яхнията — с бял каймак. Поднесоха му я в купа, издълбана от престоял самун. Беше гъста и пълна с праз, ечемик, бяла и жълта ряпа, миди, късчета треска и рачешко месо, които плуваха в гъст каймак и масло. Беше яхния, която стопля човек чак до костите, най-подходящото нещо за мокра и студена нощ.

— Опитвал ли си сестринска яхния преди?

— Да, милорд. — Същата яхния поднасяха навсякъде из Три сестри, във всеки хан и кръчма.

— Тази е най-добрата. Гела я прави. Дъщерята на дъщеря ми. Женен ли си, лукови рицарю?

— Да, милорд.

— Жалко. Гела не е. Грозничките жени стават най-добрите съпруги. Три вида раци има вътре. Червени раци, бодливи крабове и завоеватели. Не ям бодлив краб, освен в сестринска яхния. Кара ме да се чувствам наполовина канибал. — Негово благородие посочи знамето, увиснало над студената черна камина. На него бе извезан бодлив краб на сиво-зелено поле. — Чухме приказки, че Станис изгорил Ръката си.

„Ръката преди мен.“ Мелисандра беше дала Алестер Флорент на своя бог на Драконов камък, за да вдигне вятъра, който ги откара на север. Лорд Флорент беше силен и мълчеше, когато хората на кралицата го вързаха за стълба, и достоен, колкото може да се надява да е един полугол мъж, но щом пламъците заблизаха краката му, започна да крещи и крясъците му ги бяха издухали чак до Източен крайморски страж, ако можеше да се вярва на червената жена. Давос не беше харесал този вятър. Струваше му се, че мирише на горяща плът, а свиренето му беше изпълнено с болка, докато играеше между въжетата. „Също толкова лесно можеше да съм аз.“

— Не изгорях — увери той лорд Годрик. — Макар че едва не замръзнах на Източен страж.

— Валът го прави това. — Жената им донесе пресен самун, още горещ от пещта. Когато видя ръката ѝ, Давос се сепна. Лорд Годрик не пропусна да го забележи. — Има я дамгата, да. Като всички Борел, от пет хиляди години. Дъщерята на дъщеря ми. Не тази, която прави яхнията. — Разчупи хляба и предложи половината на Давос. — Яж. Хубав е.

Хубав беше, въпреки че старата кора щеше да му е също толкова вкусна. Означаваше, че е гост тук, поне за тази една нощ. Владетелите на Три сестри имаха мрачна слава, а най-вече Годрик Борел, лорд на Сладка сестра, Щит на Систъртън, Господар на замък Вълнолома и Пазител на Нощния фар… но дори лордовете крадци и плячкаджии бяха обвързани с древните закони на гостоприемството. „Ще видя утрото поне — каза си Давос. — Ял съм от хляба му и от солта му.“

Въпреки че в тази сестринска яхния имаше по-странни подправки от сол.

— Шафран ли е този вкус?

Шафранът беше по-скъп от злато. Давос го бе опитал само веднъж преди, когато крал Робърт му прати половин риба на един пир на Драконов камък.

— Да. От Карт. И пипер има. — Лорд Годрик щипна с палеца и показалеца си и поръси по купата си. — Скълцан черен пипер от Волантис, няма по-хубав. Вземи колкото искаш, ако ти харесва по-люто. Четирийсет сандъка имам от него. Да не говорим за карамфил и мускат, и един фунт шафран. Отмъкнах ги от една девица с бадемови очи. — Лордът се засмя. Беше запазил всичките си зъби, забеляза Давос, въпреки че повечето бяха жълти, а един горе беше черен и мъртъв. — Беше се запътила за Браавос, но една хала я отмете в Захапката и се разби в скалите ми. Тъй че, виждаш, не си единственият дар, който са ми донесли бурите. Морето е коварно и жестоко.