Танц с дракони

— На Драконов камък бях търпелив, когато червената жена изгори дървени богове и пищящи хора. По целия дълъг път до Вала бях търпелив. На Източен страж бях търпелив… и премръзнал, ужасно премръзнал. Писна ми, казвам ти. Писна ми от твоето търпение и ми писна от твоя крал. Хората ми са гладни. Искат да чукат отново жените си, да броят синовете си, да видят Каменните стъпала и градините за удоволствия на Лис. Лед, бури и празни обещания, тях не щат. Толкова на север е твърде студено и става все по-студено.

„Знаех, че ще дойде този ден — каза си Давос. — Харесваше ми старият дявол, но никога не съм бил толкова голям глупак, че да му се доверя.“

— Бури. — Лорд Годрик изрече думата с умиление, с каквото друг щеше да изрече името на любовницата си. — Бурите са били свещени на Сестрите, преди да дойдат андалите. Старите ни богове са Господарката на вълните и Господарят на небесата. Правят бури, когато се съвкупяват. — Наведе се над масата. — Тези крале изобщо не се интересуват от Сестрите. Защо да го правят? Ние сме малки и бедни. И все пак ти си тук. Предаден ми от бурите.

„Предаден ти от приятел“, помисли Давос.

Лорд Годрик се обърна към капитана си.

— Остави този човек с мен. Никога не е бил тук.

— Да, милорд. Никога. — Капитанът излезе; мокрите му ботуши оставиха влажни стъпки по килима. Под пода морето ръмжеше гневно и блъскаше в подножието на замъка. Външната врата се затвори с грохот като далечен гръм и мълнията отново дойде, като в отговор.

— Милорд — каза Давос, — ако ме пратите до Бял пристан, негово величество би го сметнал за приятелски акт.

— Бих могъл да те пратя до Бял пристан — съгласи се лордът. — Или да те пратя в някой студен и мокър ад.

„Систъртън е достатъчен ад.“ Давос се опасяваше от най-лошото. Трите сестри бяха непостоянни кучки, верни само на себе си. Уж трябваше да са заклети на Арините от Долината, но хватката на Орлово гнездо над островите в най-добрия случай беше слаба.

— Съндърленд щеше да поиска да те предам, ако знаеше за теб. — Борел беше дал васална клетва за Сладка сестра, както Лонгторп за Дълга сестра и Торент за Малка сестра. Всички се бяха заклели на Тристън Съндърленд, владетеля на Три сестри. — Би те предал на кралицата за гърне ланистърско злато. Горкичкият се нуждае от всеки дракон с неговите седем сина, всички решени да станат рицари. — Лордът взе дървената лъжица и отново нападна яхнията. — Кълнях боговете, че ми дадоха само дъщери, докато не чух Тристън да се оплаква от цената на дестриерите. Ще се изненадаш, ако разбереш колко риба трябва, за да купиш една прилична броня.

„И аз имах седем синове, но четирима изгоряха и са мъртви.“

— Лорд Съндърленд се е заклел на Орлово гнездо — каза Давос. — По право би трябвало да ме предаде на лейди Арин. — Щеше да има по-добър шанс с нея, отколкото с Ланистърите. Макар да не беше взела участие във Войната на петимата крале, Лиза Арин бе дъщеря на Речен пад и леля на Младия вълк.

— Лиза Арин е мъртва — каза лорд Годрик. — Убита от някакъв певец. Сега лорд Кутрето управлява Долината. Къде са пиратите? — След като Давос не отвърна, почука с лъжицата по масата. — Лисенците. Торент е видял платната им от Малка сестра, а преди него хората на Флинт от Вдовичи страж. Оранжеви платна, зелени и розови. Саладор Саан. Къде е той?

— По море. — Сала щеше да плава покрай Пръстите и по Тясното море. Връщаше се към Каменни стъпала с няколкото останали му кораба. Може би щеше да се сдобие с още няколко по пътя, стига да се натъкнеше на търговци. „Малко пиратство, да минат по-леко левгите.“ — Негово величество го прати на юг, да безпокои Ланистърите и приятелите им. Лъжата, която си беше повтарял, докато гребеше към Систъртън през дъжда. Рано или късно светът щеше да научи, че Саладор Саан е изоставил Станис Баратеон, като го е оставил без флот, но нямаше да го чуят от устата на Давос Държеливия.

Лорд Годрик разбърка кашата си.

— Онзи стар пират Саан накара ли те да плуваш до брега?

— Дойдох до брега в открита лодка, милорд. — Сала беше изчакал, докато светлината на Нощния фар огря левия борд на „Валириан“, преди да го остави. Приятелството им заслужаваше поне това. Лисенецът с радост щял да го вземе със себе си на юг, така поне се кълнеше, но Давос отказа. Станис се нуждаеше от Виман Мандърли и се бе доверил на него да му го спечели. Нямаше да предаде това доверие, каза на Сала.

— Ба — отвърна му пиратският принц, — той ще те убие с тези твои представи за чест, стари приятелю. Ще те убие.

— Никога не съм имал Ръка на крал под покрива си — каза лорд Годрик. — Станис дали би те откупил?

„Дали?“ Станис беше дал на Давос земи, титли и служби, но щеше ли да плати злато, за да откупи живота му? „Той няма злато. Иначе щеше още да има Сала.“

— Ще намерите негово величество в Черен замък, ако пожелаете да го попитате за това.

Борел изсумтя.

— И Дяволчето ли е в Черен замък?

— Дяволчето? — Давос не разбра въпроса. — Той е в Кралски чертог, осъден на смърт за убийството на племенника си.