Танц с дракони

Тримата мъже бяха еректирали. Гледката на щръкналите им членове беше възбуждаща, макар Денис Таргариен да я намираше и за комична също. Всички бяха на един ръст, с дълги крака и плоски кореми, всеки мускул рязко очертан, все едно че бяха изваяни от камък. Дори лицата им изглеждаха някак еднакви… което бе повече от странно, тъй като единият имаше кожа черна като абанос, докато на втория беше бяла като мляко, а на третия лъщеше като тъмна мед.

„Да ме възпламенят ли са решили?“ Дани се размърда на копринените си възглавнички. Пред колоните нейните Неопетнени стояха като статуи с шлемовете си с остри шипове и с гладките си безизразни лица. Не беше така с всички мъже. Резнак мо Резнак беше зяпнал и устните му лъщяха влажни, докато гледаше. Хиздар зо Лорак казваше нещо на мъжа до себе си, но очите му не се откъсваха от момичетата. Грозното мазно лице на Бръснатото теме беше строго както винаги, но очите му не изпускаха нищо.

По-трудно бе да се разбере за какво си мечтае почетният ѝ гост. Бледият, слаб, с лице на ястреб мъж, който споделяше масата ѝ на подиума, носеше пищен халат от тъмночервена коприна и златоткан плат, плешивата му глава блестеше на светлината на факлите, докато ядеше една фурма на малки прецизни и изящни хапки. Опали примигваха покрай носа на Ксаро Ксоан Даксос, щом извърнеше глава да проследи танцьорите.

В негова чест Денерис се беше облякла по модата на Карт: ефирна рокля от виолетов брокат, скроена така, че да оставя лявата ѝ гърда оголена. Сребристозлатната ѝ коса леко забърсваше рамото ѝ и падаше почти до зърното ѝ. Половината мъже в залата я бяха поглеждали крадешком, но не и Ксаро. „Същото беше в Карт.“ Не можеше по този начин да спечели търговския принц. „А трябва да го спечеля.“ Беше дошъл от Карт на галеаса „Копринен облак“ със свита от още тринайсет галери. Флотата му бе дошла като в отговор на молитва. Мийрийнската търговия се беше стопила до нищо, след като бе отменила робството, но Ксаро имаше властта да я възстанови.

Звукът на тимпаните се извиси до кресчендо и три от момичетата скочиха над пламъците и се завъртяха във въздуха. Мъжете танцьори ги уловиха за кръстчетата и ги хлъзнаха надолу на членовете си. Пред очите на Дани жените заизвиваха гърбове и увиха крака около партньорите си, докато флейтите плачеха, а мъжете забиваха в ритъм с музиката. Виждала беше любовен акт и преди. Дотраките се сношаваха толкова открито, колкото кобилите и жребците им. Но за първи път виждаше любовна страст, изиграна на музика.

Лицето ѝ се бе сгорещило. „От виното е“, каза си тя. При все това се улови, че мисли за Даарио Наарис. Пратеникът му бе дошъл тази сутрин. Бурните врани се връщаха от Лхазар. Капитанът ѝ се връщаше при нея, носеше ѝ приятелството на Агнешките хора. „Храна и търговия — напомни си тя. — Той не ме провали, нито ще го направи. Даарио ще ми помогне да спася своя град.“ Кралицата копнееше да види лицето му, да погали тризъбата му брада, да му каже за тревогите си… Но Бурните врани все още бяха на много дни път оттук, отвъд прохода Хизай, а тя имаше кралство да управлява.

Димът бе застинал във въздуха между пурпурните колони. Танцьорите коленичиха, навели ниско глави.

— Бяхте превъзходни — каза им Дани. — Рядко съм виждала такова изящество, такава прелест. — Махна с ръка на Резнак мо Резнак и сенешалът заситни до нея. Капчици пот бяха поръсили плешивата му глава. — Придружете гостите ни до баните, за да могат да се освежат, и им поднесете храна и пиене.

— За мен е велика чест, ваше великолепие.

Денерис вдигна чашата си, та Ирри да я напълни отново. Виното беше сладко и силно, изпълнено с ароматите на източни подправки, много по-превъзходно от тънките гхискарски вина, които бяха пълнили чашата ѝ напоследък. Ксаро огледа внимателно плодовете на платото, което му предложи Джикуи, и си избра слива. Оранжевата ѝ кожичка бе като цвета на опала на носа му. Отхапа и нацупи устни.

— Кисело.

— Би ли предпочел милорд нещо по-сладко?

— Сладкото втръсва. Киселият плод и киселите жени придават вкус на живота. — Ксаро отхапа отново, сдъвка и преглътна. — Денерис, сладка кралице, не мога да ти опиша какво удоволствие изпитвам да се наслаждавам отново на присъствието ти. Едно дете замина от Карт, толкова объркано, колкото и хубаво. Боях се, че тръгва към ориста си, но ето, че сега я намирам на трон, господарка на древен град, обкръжена от могъща войска, която е събрала от мечти.

„Не — помисли тя. — От кръв и огън.“

— Радвам се, че се върна при мен. Хубаво е, че виждам отново лицето ти, приятелю. — „Няма да ти се доверя, но имам нужда от теб. Нуждая се от твоите Тринайсет, трябват ми корабите ти, търговията ти.“