Танц с дракони

Давос му подхвърли огризката. „Лоша ябълка, но си струваше половин петак, за да науча, че Мандърли събира мъже.“ Заобиколи Дядо Рибокрак, покрай едно момиченце, което продаваше чаши мляко — доеше козата си на място. След като вече бе в града, започваше да си спомня повече неща. По-надолу, накъдето сочеше тризъбецът на Дядо Рибокрак, имаше уличка, в която продаваха пържена треска, хрупкава и златистокафява отвън, крехка и бяла отвътре. Ей там пък се намираше един от по-чистите бардаци, където моряк можеше да се позабавлява с жена, без да го е страх, че ще го ограбят или убият. На другата улица, в една от къщите, прилепени към стените на Вълчата бърлога като рапани по стар корпус, имаше пивоварна, в която правеха черна бира, толкова гъста и вкусна, че едно буре можеше да докара колкото арборско златно в Браавос и пристанището на Ибен, стига местните да оставеха на пивоваря нещо за продан.

Пиеше му се вино обаче: горчиво, тъмно и тежко. Закрачи през площада и после надолу по стъпалата към пивницата, наречена „Ленивата змиорка“, под пълен с овчи кожи склад. По времето му на контрабандист „Змиорката“ бе прочута с това, че предлагаше най-старите курви и най-гадното вино в Бял пристан, наред с месеници, пълни със свинска мас и пача, които или не ставаха за ядене в най-добрия случай, или бяха отровни в най-лошия. При такава стока повечето местни я отбягваха и я оставяха на неосведомените моряци. Човек никога не можеше да види войник от градската стража или митничар в „Ленивата змиорка“.

Някои неща никога не се променят. В „Змиорката“ времето беше спряло. Сводестият като бъчва таван бе почернял от сажди, подът бе от утъпкана пръст, въздухът миришеше на дим, развалено месо и повръщано. Дебелите лоени свещи по масите хвърляха повече дим, отколкото светлина, а виното, което Давос си поръча, изглеждаше по-скоро кафяво, отколкото червено в сумрака. Четири курви бяха насядали близо до вратата и пиеха. Едната му хвърли обнадеждена усмивка, щом влезе. Давос поклати глава и жената каза нещо, което разсмя приятелките ѝ. След това не му обърнаха повече внимание.

Освен курвите и собственика „Змиорката“ бе изцяло на разположение на Давос. Подземието беше голямо, пълно с кътчета и ниши, където човек можеше да остане сам. Той отнесе виното си в една от тях, седна с гръб към стената и зачака.

Скоро се усети, че се е загледал в камината. Червената жена можеше да види бъдещето в огъня, но единственото, което виждаше Давос Държеливия, бяха сенките на миналото: горящите кораби, пламтящата верига, зелените сенки, проблясващи по търбуха на облаците, Червената цитадела, надвиснала мрачно над всичко. Давос беше прост човек, издигнат от случайността, войната и Станис. Не разбираше защо боговете трябваше да вземат четирима млади мъже, здрави и силни като синовете му, а да пощадят уморения им баща. Някои нощи мислеше, че са го оставили, за да спаси Едрик Буря… но момчето копеле на крал Робърт вече бе в безопасност в Каменните стъпала, а Давос все още си стоеше на този свят. „Дали боговете имат някоя друга задача за мен? — питаше се. — Ако е така, може би Бял пристан е някаква част от нея.“ Опита виното, а после изля половин чаша на пода до крака си.

Когато навън взе да се смрачава, пейките на „Змиорката“ започнаха да се пълнят с моряци. Давос викна на собственика за нова чаша. Той му донесе и свещ и попита:

— Искаш ли ядене? Имаме месеници.

— Какво е месото?

— Обичайното. Добро е.

Курвите се изсмяха.

— Сиво е, иска да каже — подвикна едната.

— Затваряй си проклетата човка. Ядеш ги.

— Ям всякакви говна. Не значи, че ми харесват.

След като собственикът се отдалечи, Давос духна свещта и се отдръпна в сенките. Моряците бяха най-лошите клюкари на света, когато се лееше вино, дори да е толкова евтино като това. Трябваше само да слуша.

Повечето чуто вече го беше научил в Систъртън, от лорд Годрик или от жителите на Търбуха на кита. Тивин Ланистър беше мъртъв, изкормен от сина си джудже. Трупът му миришел толкова лошо, че никой не можел да стъпи във Великата септа на Белор дни след това. Владетелката на Орлово гнездо била убита от някакъв певец. Сега в Долината управлявал Кутрето, но Йон Ройс, наричан Бронзовия Джон, се заклел да го съкруши. Бейлон Грейджой също умрял, а братята му се биели за Морски камък. Сандор Клегейн станал разбойник, грабел и убивал в земите покрай Тризъбеца. Мир, Лис и Тирош се счепкали в нова война. В Изтока бушувало робско въстание.

Други новини бяха по-интересни. Робет Гловър беше в града и се опитваше да събере мъже, с малко успех. Лорд Мандърли бил глух за молбите му. Бял пристан е уморен от война, разправяха, че казал. Това беше лошо. Ризуел и Дъстин изненадали железните хора на Трескавата река и подпалили дългите им кораби. Това беше още по-лошо. А сега Копелето на Болтън тръгнал на юг с Ходър Ъмбър, за да атакуват Рова на Кайлин.