Тихоокеански водовъртеж

— Тя ще има нужда от доста силен грим поне няколко дни, но мисля, че още утре ще е способна пак да се бие.

Той извади носната си кърпа, уви с нея кубче лед, което извади от чашата си и го притисна леко до устната й.

— Ето, подръжте го така, ще спре подуването.

Тя се насили да се усмихне и кимна в знак на благодарност.

Любопитните погледи отново се впериха в двамата, този път изпълнени с похот, която граничеше с вулгарност. Пит побърза да плати, после хвана жената за ръка и я повлече навън на плажа. Той огледа плажната ивица, но не видя и следа от Ейдриън.

— Ще ми кажете ли какво стана?

Тя трябваше да свали ръката с леда от устата си, за да говори.

— Не е ли очевидно? Госпожица Хънтър не пожела да се вразуми.

Пит я загледа отчасти колебливо, отчасти замислено. Защо избрахте мен, запита се той наум. Защо се бихте за мъж, когото изобщо не познавате? И главният въпрос: каква игра играете? Пит не се заблуждаваше — никое филмово студио не би му възложило ролята на Дон Жуан. Той взимаше своя дял от взаимоотношенията си с жените, но никога преди да използва обичайните предисловия, дребните артистични лъжи и хитрите ходове стъпка по стъпка. Реши да не задълбава с въпроси за причините за поведението й, а да остави загадката да подсили интригата.

— Искате ли да се поразходим по плажа? — попита я Пит.

— Надявах се да го предложите. — Тя се усмихна и мигом го плени. И беше сигурна в това. Забеляза, че погледът му пробяга по гърдите й, после се спусна надолу по тялото и краката й.

Гърдите й бяха изненадващо малки и стегнати за подчертаните извивки на останалите части на тялото й. На лунната светлина и отблясъците от факлите покрай хотелската тераса той виждаше къде силно почернялата й кожа, изцапана с кръв, потъваше подканващо под роклята й. Талията й леко преливаше в твърд плосък корем, под който пък две заоблени бедра като че ли напираха да избягат от прилепналия по тях зелен затвор. Тя приличаше на индианка, но огненочервената й, дълга до кръста коса го опровергаваше.

— Ако продължавате да ме наблюдавате така, ще бъда принудена да ви взема такса.

Пит се опита да изглежда леко смутен, но не му се удаде.

— Мислех, че художествените галерии са безплатни.

Тя стисна ръката му.

— Не и ако искате да купите нещо.

— Искам само да разглеждам. Рядко купувам.

— Значи сте човек с принципи.

— Спазвам няколко, но те не се прилагат към жени. — Той усети парфюма й, който му се стори познат.

Жената се спря и се облегна на него за опора, за да свали обувките си, после зарови пръсти в хладния пясък на плажа Уайкики. Двамата закрачиха отново, без да разговарят. След малко жената каза тихо:

— Името ми е Самър. — Очите й блестяха на слабата светлина.

Пит само я притегли в прегръдките си и я целуна леко по подутите й устни. И изведнъж предупредителни звънци проехтяха в съзнанието му, но за съжаление твърде късно — болката вече го беше пронизала. Челюстта му увисна и от гърлото му излезе стон, когато Самър заби коляно в слабините му.

Той никога не разбра какво накара клетките на мозъка му да наредят такава мълниеносна реакция — през мъглата на шока едва успя да види как юмрукът му се стрелна напред и се заби отдясно в челюстта на жената. Тя се олюля за миг, после се свлече безмълвно на пясъка.

Скритите неподозирани източници, готови да се събудят в момент на отчаяние, не позволиха на Пит да изпадне в бездната на безсъзнанието. Агонията в долната половина на тялото му го принуждаваше да си поема дъх на дълбоки хрипкави глътки. Той бавно падна на колене до неподвижното тяло на жената, притискайки ръце в слабините си.

Пит силно стисна зъби и се заклати напред-назад, за да пропъди всеки нов взрив на болка. Зарови колене в мекия пясък и се заклати напред-назад. Ако някой го видеше как стои наведен над изпаднала в безсъзнание млада жена, с ръце между краката си, това щеше да породи много неудобни въпроси. За щастие, освен група местни момчета и неколцина гости на хотела, насядали край малък огън на шейсетина метра от него, плажът беше безлюден.

Четири минути изминаха, четири минути, през които мъчителното му страдание стихна до тъпа, тупкаща болка. Точно тогава забеляза нещо да проблясва в ръката на Самър, нещо като стъкло, отразяващо трепкащите пламъци на факлите. Наведе се над застиналото й тяло и внимателно издърпа подкожна спринцовка от свитите пръсти на ръката й.

Пит се слиса. На мъждукащата светлина Самър изглеждаше на не повече от двайсет и пет години и толкова нежна и миловидна. Оглеждайки спринцовката, той се запита какво ли съдържа, после пусна пълната стъклена тръбичка във външния джоб на ризата си.

Той вдигна непохватно младата жена, метна я на рамото си и се изправи с треперещи крака. Изведнъж му мина през ума мисълта, че тя може би има приятели, които сега се спотайват някъде в мрака; нямаше намерение да чака полицейска хайка да блокира пътя. Хотелът се намираше само на три пресечки оттук, така че той балансира товара си, стегна тялото си и закуцука сковано по пясъка.