Тихоокеански водовъртеж

Единственият начин да избегне разхождащите се по тротоарите тълпи от туристи, беше да се промъкне през гъстите храсти на градините. Той, естествено, не искаше да се натъкне и на патрулиращ полицай или на някой наивен летуващ филантроп, който би влязъл в ролята на рицар.

Ако вървеше със спокоен ход по тротоарите, Пит щеше да стигне до хотела за не повече от пет минути, но тъй като трябваше да заобикаля през храсталаците, той взе това разстояние за двайсет минути. От време на време се спираше в тъмнината, за да си поеме дъх, а веднъж се наложи да изчака една подпийнала компания да се загуби от погледа му. Усещаше нежния парфюм, който се излъчваше от тялото на Самър. Сега вече разпозна аромата на плумерията — рядко срещана миризма на Хавайските острови и това беше първият път, когато Пит я долавяше от тялото на жена.

Хотелът му беше вече на отсрещната страна на улицата и светлините зад входа за фоайето му го приканваха със сигурността на убежище. След като изчака първото затишие на автомобилното движение, Пит прекоси пътното платно подтичвайки, с изпънато от болката в слабините лице и задъхвайки се от инертната тежест, която бе носил на рамо по четиристотинте метра път с препятствия в тъмнината. Той мина между паркираните до тротоара коли, застана отстрани на входа на хотела и предпазливо надникна във фоайето.

Късметът мигом му изневери. Една жена чистеше с прахосмукачка килима пред асансьорите — беше огромна тъмнокожа хавайка, чийто вид недвусмислено говореше: „Махай се, или ще извикам полиция“. Той се отдръпна, зави зад ъгъла на сградата и тръгна надолу по рампата, водеща към подземния паркинг. Освен няколкото паркирани коли, мрачната бетонна вътрешност беше празна. Той мерна отворен асансьор, влезе в него и натисна бутон, после се облегна на масивното тиково перило, което обточваше стените на тясната кабина.

От Пит вече се лееше обилно пот; напрежението и влагата на нощта го бяха докарали до пълно изтощение. Както стоеше там, прегърбен от тежестта на Самър, той успя да успокои дишането си. Асансьорът жужеше монотонно и му съдействаше, като не отвори вратите си на нито един етаж преди избрания от Пит.

Светлинният бутон с цифрата 10 светна и късметът на Пит отново му се усмихна — коридорът беше празен в двете посоки. Бъркайки несръчно в джоба на панталона си, той най-накрая извади ключа си и го пъхна в ключалката на резбованата палисандрова врата с номер 1010.

Елегантно обзаведеният апартамент беше лукс, който Пит трудно можеше да си позволи със заплатата си, но в случая извинението му беше, че това е първата му ваканция от три години насам.

Той влезе в спалнята и без много да се церемони, тръшна Самър върху леглото. При други обстоятелства присъствието на толкова нежна и привлекателна жена би породило желания у него. Но не и тази вечер. Прекомерно се беше изтощил и умствено, и емоционално, и физически. Денят му беше започнал и свършил като на бегач на дълги разстояния. Пит остави изпадналата в блажен несвяст Самър и влезе в банята, съблече се и пусна душа.

Всичко му се струваше много странно. Защо една напълно непозната ще иска да го убие? Но пък, усмихна се той вътрешно, какво доказателство имаше той, че подкожната спринцовка наистина съдържа отрова?

Ами ако е наркотик? Това също беше вероятност. Но отново — защо? Той не знаеше никакви военни кодове, никакви поверителни сведения за атомни бомби, никакви тайни разположения на ракети, нито строго секретни планове за унищожение на света. Мислите му се върнаха отново към невероятната красота на Самър. Накрая насили съзнанието си да се съсредоточи върху настоящия момент. Затвори крановете за водата и излезе изпод душа. Нахлузи халата си върху широките си рамене и след като намокри една хавлиена кърпа, се върна в спалнята, за да я сложи върху челото на жената. Потръпна от садистично удоволствие при мисълта, че на сутринта по челюстта й ще има ярко изразено синьо петно.

Той хвана Самър за раменете и силно я разтърси. Бавно, явно отказвайки да излезе от приятното състояние на припадъка, тя замърмори несвързано с тих глас и отвори големите си сиви очи. Повечето жени биха се стреснали, като видят, че се събуждат на чуждо място. Но не и Самър. Тя явно беше много хладнокръвна. Пит дори си представи как клетките на мозъка й мигом влизат в действие. Погледът й пробяга из стаята — от Пит отскочи към вратата, оттам към балкона и пак се върна върху Пит. Гледаше го спокойно, но прекалено спокойно, за да е искрено. После вдигна ръка и нежно го докосна по брадичката, примижавайки от допира.

— Ти ме удари? — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Да — усмихна й се той. — А сега, след като си на моя територия, мисля да те изнасиля.

Тогава тя отвори широко очи.

— Не вярвам да посмееш.

— Откъде знаеш, че вече не съм го направил?

Тя като че ли потръпна от желание и започна да движи ръката си от корема му надолу, но внезапно спря.

— Не си чак толкова перверзен.

— А кой е казал, че изобщо съм?

Тя го погледна по особен начин.

— Ами така чух… — Тя млъкна и отмести поглед от лицето му.