Тихоокеански водовъртеж

Сред претъпканите плажове на щата Хавайски острови е все още възможно да се намери пясъчно пространство, предлагащо уединение. Нос Каена, врязващ се навътре в канала Кауаи като застинала в ляво кроше ръка на боксьор, не е сред рекламираните места и там човек може да си почине и наслаждава на пуст бряг с красив, но и измамен плаж. Много често крайбрежието е щурмувано от обратни подводни течения, които са изключително опасни за всички, с изключение на най-предпазливите плувци. Всяка година, като предопределен от патологичен график, незнаен летовник, привлечен от уединената пясъчна ивица и лекия прибой, влиза във водата и само след минути е отнесен навътре в морето.

На този плаж, излегнат върху плажна бамбукова рогозка, лежеше силно почернял от слънцето мъж, висок над метър и осемдесет. По едрите му, окосмени гърди, които се повдигаха при всяко вдишване, криволичеха надолу струйки пот и капеха в пясъка. Ръката му, засенчваща очите му от яркото тропическо слънце, беше мускулеста, но без силно изразени издутини, типични за щангистите. Косата му — черна, гъста и сплъстена — падаше върху челото на суровото на вид, но дружелюбно лице.

Дърк Пит излезе от дрямката си и, повдигайки се на лакти, се загледа с тъмнозелените си очи в морето. Пит не беше любител на слънчевите бани; за него плажът беше живо, движещо се нещо, което се променя по форма и характер според непрекъснатата атака на вятъра и прибоя. Той се вгледа в мъртвото вълнение, прииждащо от разтърсваното му от урагани родно място, намиращо се на хиляди мили навътре в морето. Когато дългите му плавни вълни наближеха брега и браздите им почувстваха плиткото дъно, те се надигаха и увеличаваха скоростта си. Променяйки се от плавни в пенести вълни, те ставаха все по-високи и по-високи — докъм два и половина метра от браздата до гребена, прецени Пит — преди да се сгромолясат и разбият в оглушителна маса от пяна и пръски. После умираха във вид на малки, вихрещи се водовъртежи. Изведнъж погледът на Пит бе привлечен от цветно петно отвъд пенестите вълни, на около стотина метра навътре от бреговата ивица, което обаче изчезна мигновено зад гребена на една вълна. Пит продължи да гледа с изострено любопитство мястото, където бе мярнал цветното петно. След като следващата вълна се надигна и изви гребена си, той пак го видя да проблясва на слънцето. От това разстояние беше трудно да се определи формата му, но яркожълтият флуоресцентен блясък не можеше да бъде сбъркан.

Ще е най-разумно, заключи Пит в себе си, просто да продължа да лежа и да оставя силата на прибоя да изтласка предмета към мен. Но само миг след това той пропъди здравомислещата преценка от ума си, изправи се на крака и тръгна бавно към водата. Когато нагази на дълбочина до над коленете, се преви и се гмурна под една прииждаща вълна, като прецени момента така, че да почувства как тя се разбива над ритащите му крака. Водата беше топла като от крана на душа в хотелската му баня — някъде между двайсет и три и двайсет и пет градуса. Веднага след като подаде глава над повърхността, той започна да гребе спокойно с ръце през вихрещата се пяна, като се остави на силата на течението да го отнесе към по-дълбоките води.

След няколко минути се спря и заплува изправен, търсейки с поглед следа от жълт цвят. Забеляза я на двайсетина метра вляво от него. Заковавайки поглед в странния плавей, той започна да скъсява разстоянието до него, като го изпусна от поглед само за миг, когато цветният предмет пропадна в една от прииждащите бразди. Чувствайки, че течението го тегли силно надясно, той коригира ъгъла си и бавно увеличи замаха на ръцете си, за да се опази от опасното изтощение.

После се пресегна и пръстите му докоснаха хлъзгава цилиндрична повърхност, дълга около шейсет сантиметра, широка двайсетина сантиметра и тежка близо три килограма. Предметът беше увит в жълта непромокаема материя, в двата края на която се виждаха изписани инициалите на Военноморските сили на Съединените щати. Пит обгърна цилиндъра с ръце, отпусна тялото си и погледна към брега, за да прецени на какво разстояние се е отдалечил.

Погледът му пробяга по плажа, търсейки да открие някого, който го е видял да влиза в морето, но плажът беше пуст с километри в двете посоки. Пит не си направи труда да огледа стръмните скали зад бреговата ивица — не очакваше някой да се е покатерил по скалистите скатове в средата на седмицата.

Запита се защо пое такъв глупав и безразсъден риск. Загадъчният жълт плавей му бе дал извинение да приеме предизвикателството и веднъж вече приел го, и през ум не му мина мисълта да се откаже. Сега безмилостното море го държеше здраво в прегръдките си.