Тримата мускетари

И макар че краката му бяха уморени от тичане през целия ден, той се запъти колкото може по-бързо към улица Стария гълъбарник.

Господин дьо Тревил го нямаше в къщи. Ротата му бе на караул в Лувър. Той се намираше с ротата си в Лувър.

Трябваше да се добере до господин дьо Тревил: необходимо беше да му съобщи какво се е случило. Д’Артанян реши да се опита да влезе в Лувър. Гвардейската му униформа от ротата на господин Де-з-Есар трябваше да му послужи за пропуск.

Той слезе по улица Пти Огюстен и тръгна по нея, за да мине по Пон Ньоф. В началото му хрумна да мине с лодка, но като излезе на брега, бръкна неволно в джоба си и видя, че няма с какво да плати превоза.

Като стигна до улица Генего, видя, че от улица Дофин се задават двама души — походката им го порази.

Бяха мъж и жена.

Жената имаше походката на госпожа Бонасийо, а мъжът приличаше поразително на Арамис.

Освен това жената беше с черната мантия, която д’Артанян още виждаше да се откроява на прозореца на улица Вожирар и на вратата на улица Ла Арп.

При това мъжът носеше мускетарска униформа.

Жената беше със спусната качулка, а мъжът държеше кърпа на лицето си; тази предпазливост от страна на двамата показваше, че и двамата не искат да бъдат разпознати.

Тръгнаха по моста. Това беше пътят на д’Артанян, тъй като той отиваше в Лувър. Д’Артанян ги последва.

Едва бе изминала двадесет крачки и д’Артанян се увери, че жената е госпожа Бонасийо, а мъжът — Арамис.

В същия миг почувствува, че в сърцето му започват да бушуват всичките подозрения на ревността.

Той беше двойно измамен — и от приятеля си, и от тази, която обичаше вече. Госпожа Бонасийо му се беше заклела във всички светии, че не познава Арамис, а четвърт час след тая клетва той я срещаше подръка с Арамис.

Д’Артанян и не помисли, че познаваше тази красива жена едва от три часа, че тя му дължеше само известна благодарност, задето я беше избавил от черните хора, които искаха да я отвлекат, и че нищо не му е обещавала. Той се чувствуваше като оскърбен, измамен и подигран любовник; обзе го гняв, кръв нахлу в главата му и той реши да изясни всичко.

Младата жена и мъжът забелязаха, че ги следят, и ускориха крачките си. Д’Артанян избърза, отмина ги и се върна към тях точно когато те се намираха пред Самарянската черква, осветена от фенер, който хвърляше светлина върху тази част на моста.

Д’Артанян се спря пред тях, те също се спряха.

— Какво искате, господине? — запита мускетарят, като отстъпи крачка назад. Той имаше чуждестранно произношение, което доказваше на д’Артанян, че се е излъгал отчасти в догадките си.

— Не е Арамис! — извика той.

— Не, господине, не е Арамис и по вашето възклицание виждам, че сте ме взели за друг и ви прощавам.

— Прощавате ми! — извика д’Артанян.

— Да — отвърна непознатият. — И ме оставете да мина, тъй като нямате никаква работа с мене.

— Имате право, господине — каза д’Артанян, — аз нямам работа с вас, а с дамата.

— С дамата! Вие не я познавате — каза чужденецът.

— Лъжете се, господине, познавам я.

— Ах! — обади се с укор госпожа Бонасийо. — Ах, господине, вие ми дадохте честната си дума на войник и благородник; мислех, че мога да разчитам на нея.

— А вие, госпожо — промълви объркан д’Артанян, — вие ми обещахте…

— Дайте си ръката, госпожо — каза чужденецът, — и да продължим пътя си.

Но д’Артанян, смаян, съсипан, сломен от всичко, което му се беше случило, стоеше със скръстени ръце пред мускетаря и госпожа Бонасийо.

Мускетарят пристъпи две крачки и отстрани д’Артанян с ръка.

Д’Артанян отскочи назад и изтегли шпагата си.

В същото време с бързината на мълния непознатият изтегли своята шпага.

— За бога, милорд! — извика госпожа Бонасийо, като се хвърли между двамата противници и улови шпагите им.

— Милорд! — извика д’Артанян, озарен от внезапна мисъл. — Милорд! Извинете, господине, вие да не сте…

— Милорд Бъкингамския дук — промълви госпожа Бонасийо. — Сега можете да погубите всички ни.

— Милорд, госпожо, извинете, хиляди извинения! Но аз направих това от любов и от ревност, милорд, а вие знаете какво значи да обича човек, милорд, простете ми и кажете как да пожертвувам живота си за ваша милост.

— Вие сте честен момък — каза Бъкингам и подаде на д’Артанян ръката си, която той стисна почтително. — Предлагате ми своите услуги. — Приемам ги. Вървете на двадесет крачки след нас до Лувър. Ако някой ни следи, убийте го!

Д’Артанян сложи голата си шпага под мишница, почака, докато госпожа Бонасийо и дукът изминаха двадесетина крачки, и тръгна след тях, готов да изпълни дословно заповедите на благородния и красив министър на Чарлз I.

За щастие на младия герой не се удаде случай да докаже на дука своята преданост и младата жена и хубавият мускетар влязоха в Лувър през входа към улица Ешел, без да бъдат обезпокоявани.

А д’Артанян отиде веднага в кръчмата „Борова шишарка“, където намери Портос и Арамис, които го чакаха.

Без да им дава обяснения за безпокойството, което им бе причинил, той им каза, че се е справил сам с работата, за която е помислил в началото, че ще има нужда от тяхната помощ.