Целуната от сянката

Ако ме бяха попитали преди шест месеца, щях да кажа, че няма начин да се зарадвам, ако се натъкна на Мия Риналди в кралския двор. Тя е с една година по-малка от мен и имаше зъб на мен и Лиса още от първи курс — злобата й бе толкова голяма, че Мия доста вгорчи живота ни. Много се постара. Слуховете, трескаво разпространявани от Джеси и Ралф за мен, до голяма степен бяха резултат тъкмо от нейните ревностни усилия.

Но после Мия замина с нас за Споукан и беше пленена от стригоите. И също както при Кристиан и Еди, това промени всичко за нея. Тя преживя същите ужаси като нас. Всъщност тя бе единствената от приятелите ми, която бе свидетел на смъртта на Мейсън и как аз убих двамата стригои. Дори ми спаси живота, като използва магия с елемента вода, за да удави временно единия от стригоите. В големия спор на мороите за това, дали да се научат да се сражават редом с пазителите, тя беше твърдо на страната на желаещите да се борят.

Не бях виждала Мия почти от месец, по-точно от погребението на Мейсън. Сега, докато я оглеждах, имах чувството, че е изтекла цяла година. Винаги съм гледала на Мия като на порцеланова кукла. Беше по-ниска в сравнение с повечето морои и изглеждаше много по-млада с по детински кръглото си лице. Това впечатление донякъде се подсилваше от факта, че носеше косата си накъдрена в безупречно подредени букли. Но днес тя явно не си бе дала този труд. Естествено вълнистата й златисто руса коса беше прибрана на опашка. Не носеше дори грим, а тенът на лицето й подсказваше, че е прекарала доста време на открито. Кожата й бе позагрубяла от вятъра и беше леко загоряла — нещо почти нечувано за мороите при тяхната непоносимост към слънчевата светлина. За пръв път наистина приличаше на своите връстнички. Засмя се, като ме видя толкова шокирана.

— Хайде, не е минало толкова много време. Имаш вид, сякаш не ме познаваш.

— Действително едва те познах. — Прегърнахме се и отново ми се стори невероятно, че някога тя бе заговорничела как да съсипе живота ми. Или че за отплата аз й бях счупила носа. — Какво правиш тук?

Тя посочи с кимване към вратата.

— Тъкмо излизахме. Ще ти обясня всичко.

Отидохме в съседната сграда. Не приличаше на търговски център или нещо подобно, но тук имаше магазини и всичко останало, от което мороите, които работеха в двора, или посетителите имаха нужда — няколко ресторанта, магазинчета и офиси, предлагащи всякакви услуги. Имаше и кафене и тъкмо там ни заведе Мия.

Кафенето изглеждаше съвсем обикновено, но аз рядко посещавах подобни заведения. Да седя на такова място с приятели, без да се тревожа за училището… беше велико. Напомни ми за времето, когато двете с Лиса живеехме сами, без никакъв надзор, когато животът ни се свеждаше само до училището и неговите правила.

— Баща ми сега работи в двореца — каза ни Мия. — Затова и аз вече живея тук.

Децата на мороите рядко остават да живеят с родителите си, защото те обикновено изпращаха потомците си на места като Академията „Св. Владимир“, където да растат и да се възпитават в безопасност.

— А какво стана с училището? — попитах я аз.

— Тук няма много деца, но все се намират. Повечето са на богати родители и имат частни учители. Баща ми задейства част от връзките си и уреди да изучавам различните предмети заедно с тях. Така че уча приблизително същото, само че по друг начин. Наистина е много готино. По-малко време съм с учителите, но пък имам повече домашни.

— Сигурно правиш и други неща — отбеляза Еди, — освен ако часовете ти не са на открито. — Явно и той бе забелязал същото като мен — достатъчно бе само да се погледнат ръцете й, докато държеше чашата си с кафе с мляко, за да се забележат мазолите по тях.

Мия размърда пръстите си.

— Тук се сприятелих с неколцина от пазителите. Те ме научиха на някои неща.

— Това е рисковано — заяви Кристиан, макар че всъщност в гласа му прозвуча нотка на одобрение. — Все още се води спор за това, дали мороите трябва да се сражават.

— Искаш да кажеш за това, дали мороите да използват магията при схватка със стригоите — поправи го тя. — Точно това е, което най-силно се оспорва. Никой всъщност не обсъжда въпроса дали мороите да участват в ръкопашни схватки.

— Напротив, и това правят — възразих аз. — Просто в момента е засенчен от дебатите около магиите.

— Но не е забранено да се тренира — отсече тя твърдо. — И докато е така, аз ще продължавам да се подготвям. Мислиш ли, че при всичките тези събития и срещи, които се провеждат тук, някой обръща внимание на това какво правят такива като мен?

Семейството на Мия, освен че не беше с кралски произход, беше от съвсем нисшите класи — не че имаше нещо лошо в това, но тя продължаваше да страда заради обстоятелствата около произхода си.

Въпреки всичко, за мен тази среща беше много приятна. Мия изглеждаше по-щастлива и по-откровена от всякога досега, откакто я познавах. Имаше вид на… свободна личност. Кристиан изрази на глас мислите ми, преди аз да го сторя.

— Променила си се — отбеляза той.

— Всички сме се променили — поправи го Мия. — Особено ти, Роуз. Макар че не мога ясно да го обясня.