Целуната от сянката

— Нямаше начин петимата да не се променим — изтъкна Кристиан. И само след миг побърза да се коригира: — Четиримата.

Всички се умълчахме, потиснати от спомените за Мейсън. Присъствието на Кристиан, Еди и Мия пробуди скръбта в мен, която винаги се опитвах да прикрия. Видях по лицата им, че и те непрекъснато водят същата битка.

Накрая разговорът ни се отклони към това какво се случва тук и в Академията. Но аз продължавах да си мисля за думите на Мия, че съм се променила повече от останалите. Глождеше ме мисълта как напоследък постоянно губех самоконтрол, как през половината от времето постъпките и чувствата ми сякаш не бяха мои. Докато си седяхме там, ми се струваше, че сега Мия се ръководеше само от своите положителни качества, докато аз — само от отрицателните. Разговорите с Ейдриън все още отекваха в съзнанието ми, напомняйки ми, че може би притежавам много тъмна, дори напълно черна аура.

Може би мислите ми за него го бяха призовали по някакъв неведом за мен начин, но двамата с Лиса накрая се присъединиха към нас. Вероятно техният бар се намираше в същата сграда. Аз бях блокирала връзката си с нея и не бях обърнала внимание. Слава богу, Ейдриън не бе успял да я напие, макар че Лиса се бе съгласила на две питиета. През връзката ни долових лекото й смущение и старанието й да го прикрие.

Лиса остана много изненадана, като ни видя седнали заедно с Мия, но я поздрави топло и с радост се присъедини към нас. Вече бях слушала по-голяма част от темите, за които пак заговориха, затова останах мълчалива и отпивах от чая. За мен никакво кафе. Повечето пазители пият кафе, и то така жадно, както мороите — кръв, но аз не се докосвах до него.

— Как премина аудиенцията ти при кралицата? — попита Кристиан.

— Не беше чак толкова зле, колкото очаквах — обясни Лиса. — Но и не беше много приятна. Поне не ми се развика, нито се опита да ме унижи. Като за начало и това е нещо.

— Престани да се държиш толкова скромно — упрекна я приятелски Ейдриън, като я обгърна с ръка. — Принцеса Драгомир през цялото време беше на висота. Трябваше да я видиш с очите си. — Лиса само се засмя смутено.

— Предполагам, че не е споменала защо е решила да ни допусне на процеса — отбеляза сковано Кристиан. Не изглеждаше никак щастлив от близостта между Лиса и Ейдриън — но най-вече от ръката му, прегърнала раменете й.

Смехът на Лиса стихна, но продължаваше да се усмихва.

— Ейдриън го е уредил.

— Какво? — извикахме в един глас двамата с Кристиан.

Ейдриън, с безкрайно самодоволен вид, не проговори, като кавалерски отстъпи думата на Лиса.

— Успял е да я убеди, че е необходимо да присъстваме. Очевидно продължил да й досажда, докато накрая тя склонила.

— Не беше досаждаме, а убеждаване — поправи я Ейдриън.

Лиса отново се засмя.

С известно раздразнение си спомних собствените си думи за кралицата: А коя е тя? Просто поредната от рода Ивашков. Такива като нея с лопата да ги ринеш. И наистина беше така. Погледнах към Ейдриън.

— Колко близки роднини сте? — Отговорът веднага се появи безгласно в главата на Лиса. — Тя ти е леля.

— Пралеля. А аз съм любимият й праплеменник. Е, всъщност съм единственият й праплеменник, но не това е най-важното. Още си оставам неин любимец — обясни ми Ейдриън.

— Невероятно — промърмори Кристиан.

— И на мен така ми се струва — подкрепих го.

— Никой от вас не ме оценява достатъчно. Защо ви е толкова трудно да повярвате, че действително мога да помогна, да внеса своя принос към общото дело в тези мрачни времена? — ядоса се Ейдриън и се изправи. Опитваше се да прозвучи гневно, но самодоволната му усмивка го издаваше, че продължава да намира всичко това за много забавно. — Цигарите ми и аз излизаме навън. Поне те ми демонстрират известно уважение.

Щом той излезе, Кристиан попита Лиса с видимо недоволство:

— Къде си пиянствала с него?

— Не съм пиянствала. Изпих само две чаши — оправда се тя. — А ти откога стана толкова консервативен?

— Откакто Ейдриън те преследва с лошото си влияние.

— Стига! Той ни помогна да дойдем тук. Никой друг не беше способен да уреди това. А Ейдриън не бе длъжен, но го направи. А ти и Роуз просто си седите тук и продължавате да се държите така, все едно, че той е най-голямото зло в целия свят. — Е, точно това не беше абсолютно вярно. През повечето време седях така, сякаш бях цапардосана с нещо тежко по главата, все още прекалено зашеметена, за да реагирам.

— Да, но съм сигурен, че той не го е направил от добро сърце — промърмори Кристиан.

— Че защо иначе да го прави?

— О, да, и аз това се питам.

Очите на Лиса се разшириха от възмущение.

— Да не мислиш, че е заради мен? Мислиш си, че между мен и него има нещо, така ли?

— Ами вие си пиете заедно, заедно си практикувате магии, пак така заедно посещавате елитарните сбирки. Какво мога да си помисля?

Мия и Еди се спогледаха, сякаш изведнъж и двамата закопняха още в същия миг да се озоват някъде другаде. Аз пък се вторачих в тавана.