Целуната от сянката

Гняв изригна в Лиса и през нашата връзка ме връхлетя като гореща вълна. Беше напълно вбесена, макар че яростта й всъщност нямаше много общо с Ейдриън. Повече я измъчваше мисълта, че Кристиан не й вярва. Колкото до него, аз поне не се нуждаех от някакви по-специални психически способности, за да разбера как се чувства. Той не я ревнуваше само защото се срещаше с Ейдриън. Кристиан се измъчваше от това, че Ейдриън притежаваше достатъчно влияние, за да уреди пристигането й тук, в кралския двор. Или точно както го бяха описали Джеси и Ралф: ако имаш връзки, всички врати ще се разтварят пред теб — връзки, каквито Кристиан нямаше.

С коляното си докоснах крака на Кристиан с надеждата тайно да му подскажа, че е по-разумно да спре да говори, преди да стане нещо по-лошо. Гневът на Лиса се засилваше, примесен с обзелото я съмнение дали пък наистина не се е сближила прекалено много с Ейдриън. Цялата работа беше абсурдна.

— Кристиан, за бога, не разбираш ли, че ако Ейдриън е направил това, то е било само заради мен и налудничавата му обсебеност. Преди време се похвали, че ще го уреди, но аз не му повярвах. — Обърнах се към Лиса. Трябваше да я успокоя, да разсея мрачните й чувства, които можеха да й причинят много страдания, ако излязат извън контрол. — Лис, може и да не си пияна, но трябва да си починеш и да се успокоиш, преди да водиш този разговор. Иначе рискуваш да изтърсиш нещо глупаво, също като Кристиан, а накрая аз ще се окажа тази, която, както винаги, ще трябва да се оправя с цялата бъркотия.

Май малко прекалих и очаквах някой да ми заяви, че се държа нахално. Но вместо това Лиса най-неочаквано се успокои и се усмихна на Кристиан.

— Да, определено е по-добре да поговорим по-късно. И без това днес ни се насъбраха много неща.

Той се поколеба за мит, сетне кимна.

— Да. Извинявай, че така ти се нахвърлих. — Отвърна на усмивката й и с това сложи край на разправията.

— И така — обърна се Лиса към Мия, — кажи ми сега срещна ли се тук с някоя интересна личност?

Взрях се удивено в Кристиан и Лиса, но никой от тях не ми обърна внимание. Бях прекратила караницата, ала никой не ми призна заслугата. Не чух нищо от рода: Благодаря ти, Роуз, че ни показа колко идиотски се държим. Достатъчно зле бе, че трябваше ежедневно да понасям любовните им изстъпления, без някому да му хрумне как се чувствам аз. Сега им спасих връзката, а те дори не го осъзнаха.

— Ей сега ще се върна — извиках, като прекъснах описанието на Мия за другите тийнейджъри тук. Опасявах се, че ако остана още малко с тях, ще кажа нещо, за което по-късно ще съжалявам. Или в яда си ще строша някой стол. Откъде се взе тази ярост в мен?

Излязох навън с надеждата, че глътка студен въздух ще ме успокои. Ала вместо това ме лъхна цигарен дим.

— Само не започвай пак с упреците против пушенето — предупреди ме Ейдриън. Беше се облегнал нехайно на тухлената стена на сградата. — Не беше нужно да излизаш. Знаеше, че съм тук.

— Тъкмо заради това съм тук. Е, това и защото имах чувството, че ще полудея, ако остана още една минута вътре.

Той наклони глава, за да ме погледне в лицето. Повдигна вежди.

— Не се шегуваш, нали? Какво се е случило? Само преди няколко минути изглеждаше съвсем добре.

Закрачих пред него.

— Не зная. Наистина бях добре. Но после Кристиан и Лиса започнаха този глупав спор, и то заради теб. Странна работа. Отначало се държаха като полудели, а после аз се оказах по-луда и от двамата.

— Почакай. Да не би да са се скарали заради мен?

— Да. Нали точно това ти казвам. Не ме ли слушаш?

— Хей, не се нахвърляй срещу мен. Нищо лошо не съм ги сторил.

Скръстих ръце пред гърдите си.

— Кристиан те ревнува, понеже постоянно висиш край Лиса.

— Ние само изучаваме магията с духа — оправда се Ейдриън. — Той е добре дошъл да се присъедини към нас.

— Да, но никой не е казал, че в любовта има нещо разумно. Като ви видя да се връщате заедно, Кристиан съвсем озверя. А на всичкото отгоре е вбесен, задето си използвал високопоставеното си положение, за да убедиш кралицата да покани Лиса.

— Не го направих заради нея. Направих го за всички вас, но най-вече специално заради теб.

Спрях се пред него.

— Не ти повярвах, че можеш да го направиш.

Той се ухили.

— Предполагам, че трябваше да обърнеш по-голямо внимание на семейната ми история.

— Може би. Просто си помислих…

Не довърших. Смятах, че Дмитрий ще е този, който ще уреди пристигането ни в кралския двор. Вярвах въпреки думите му, че той може да се справи с всичко. Оказа се, че наистина не е бил той.

— Какво си помисли? — подкани ме Ейдриън.

— Нищо. — С много о усилия успях да изрека: — Благодаря ти, че ни помогна.

О, мили боже! — възкликна той. — Доживях да чуя любезна дума от Роуз Хатауей. Сега мога да умра щастлив.

— Какво искаш да кажеш с това? Че обикновено съм неблагодарна кучка.

Той само ме изгледа.

— Хей! Не ме гледай толкова хладно.

— Или може би ще ми се отблагодариш с една прегръдка?

Изгледах го свирепо.

— Само една? Малка? — замоли се той.

С въздишка се приближих до него и го прегърнах. Но само с едната ръка, а другата леко отпуснах на рамото му.