Целуната от сянката

Лиса бе достатъчно проницателна, за да долови смущението ми, и едва се въздържа да не се разсмее. Чух мислите й в главата си: Сладък е, нали?

Стрелнах я с очи, но не изразих мислите си на глас. Той е личният масажист на Татяна. Това на практика причислява и теб към кралската фамилия.

Въздъхнах шумно, за да й покажа, че не е толкова забавна, колкото си мисли. И когато казвам личен, наистина имам предвид личен.

Трепнах от изненада и неволно ритнах с единия крак. Слава богу, сръчните ръце на Амброуз го уловиха, преди да съм го ударила в красивото лице. Не можех да комуникирам телепатично, но бях напълно сигурна, че за Лиса нямаше съмнение какво исках да й кажа — физиономията ми бе достатъчно красноречива: Не можеш да си сигурна, защото ако е така, много си загазила.

Усмивката й се разшири. Мислех, че ще ти хареса. Да те глези тайният любовник на кралицата.

Глези не беше точно думата, която ми дойде наум. Докато гледах младото, красиво лице на Амброуз, просто не можех да си представя да има това-онова с онази стара чанта. Разбира се, отказът ми да повярвам може и да се дължеше на подсъзнателното отхвърляне на мисълта, че някой, който е докосвал нея, сега докосва мен. Гадост!

Ръцете на Амброуз се плъзгаха по прасеца и ходилото ми и той поде разговор за това колко елегантни крака имам. Ослепителната му усмивка, разкриваща безупречно бели зъби, не слезе от лицето му, но повечето от отговорите ми бяха кратки. Все още не можех да се съвзема от мисълта, че двамата с Татяна може да са заедно.

Лиса изпъшка безмълвно. Той флиртува с теб, Роуз! Какво ти става? Никога не си била толкова вързана! Аз си направих целия този труд да ти осигуря най-страхотния тип тук, а виж какво получавам в замяна!

Еднопосочният разговор започна да ми се струва като трън в задника. Исках да й кажа, че никога не съм я молила да ми „осигурява“ този тип. Внезапно в съзнанието ми изплува картината как кралицата ме вика спешно на нова аудиенция, за да ми крещи, задето имам несъществуваща афера и с Амброуз. Няма ли да е страхотно?

Амброуз продължи да се усмихва, докато разтриваше с палци долната част на едното ми ходило. Болеше — но болката бе приятна. Не бях осъзната колко е натъртено това място.

— Те си създават такива главоболия, за да ви карат да обличате точно определени черни и бели дрехи, ала никой не мисли за краката ви — промърмори замислено той. — Как успявате да сте на крак през целия ден и да сте в състояние да правите ритници със завъртане и да заемате котешка стойка с тези лоши обувки?

Тъкмо щях да му кажа, че не е нужно да се тревожи за краката ми, когато нещо ме осени. Ритници със завъртане и котешка стойка не бяха тайни термини, познати само на пазителите. Всеки можеше да влезе в Гугъл, да въведе бойни изкуства и да открие какво означават тези неща. При все това не очаквах някой морой да говори свободно на тази тема, а още по-малко пък захранващ. Вгледах се по-отблизо в Амброуз и забелязах как тъмните му очи се стрелкат будно и не пропускат нищо. Припомних си бързите му рефлекси, когато предотврати удара ми с крак.

Усетих как челюстта ми увисва, но побързах да я затворя, преди да заприличам на пълна глупачка.

— Ти си дампир — промълвих смаяно.

Глава 16

Както и ти — подразни ме той. — Да, но аз си помислих, че…

— Че съм човек? Заради белезите от ухапване?

— Да — признах. Нямаше смисъл да лъжа.

— Всички трябва да оцеляваме някак си — сви рамене той. — А дампирите умеят да намират начини за това.

— Така е, но повечето от нас стават пазители — изтъкнах. — Особено мъжете. — Още не можех да повярвам, че той е дампир и че не го бях забелязала веднага.

Много отдавна дампирите са били родени от връзката между хора и морои. Ние сме наполовина хора, наполовина морои. През годините мороите са започнали да странят от хората. Хората станали твърде много и повече, не се нуждаели от магията на мороите. Сега мороите се бояха, че ако съществуването им бъде разкрито, хората ще ги превърнат в опитни зайчета за експериментите си. Затова по този начин повече не се раждат дампири, а по някакъв странен генетичен каприз, когато дампири се съберат с дампири, не могат да имат деца и да създават други дампири.