Целуната от сянката

Най-сетне стигнахме до една врата в дъното на коридора. Влязохме вътре и се озовахме в малка стая, в която имаше само едно бюро. Зад него се виждаше друга затворена врата. Жената морой зад бюрото вдигна глава и явно позна Амброуз. Той отиде при нея и двамата се впуснаха за кратко в приглушен спор, докато той се опитваше да я убеди да ни вкара.

Лиса се извърна към мен.

— Какво мислиш за всичко това? — попита ме тихо. Погледнах към Амброуз.

— Че всички тези мускули се хабят напразно.

— Забрави за кървавите курви. Имам предвид за тази ясновидка. Мислиш ли, че сме открили друг, който владее духа? — взря се тя нетърпеливо в мен.

— След като купонджия като Ейдриън използва духа, защо тогава една жена, която предсказва бъдещето, да не може?

Амброуз се върна ухилен при нас.

— Сузан с удоволствие ви вмести в графика, така че да не изпуснете полета. Само минутка, докато Ронда свърши с настоящия си клиент.

Сузан не изглеждаше много доволна от присъствието ни, но нямах време да се замисля над това, защото вътрешната врата се отвори и оттам излезе възрастен мъж морой. Лицето му сияеше. Даде на Сузан някакви пари, кимна към нас и си тръгна. Амброуз се изправи и направи широк жест, сякаш ни подбираше, към вратата.

— Ваш ред е.

Двете с Лиса влязохме в другата стая. Амброуз ни последва и затвори вратата зад нас. Беше все едно да влезеш в нечие сърце. Всичко беше червено. Плюшен червен килим, канапе с дамаска от червено кадифе, червени тапети от брокат, червени сатенени възглавници, пръснати на пода. Върху една от тях седеше жена морой, четирийсет и няколко годишна, с черна къдрава коса и също толкова черни очи. Кожата й имаше съвсем лек мургав оттенък, но иначе беше бледа като всички морои. Черните й дрехи се открояваха ярко сред червената стая, а около врата и по ръцете й блестяха бижута с цвета на ноктите ми. Очаквах да заговори със загадъчен глас — с екзотичен акцент, — но думите й прозвучаха чисто по американски.

— Моля, седнете. — Посочи към възглавниците срещу нея. Амброуз седна на канапето. — Кого си довел? — обърна се към него, когато двете с Лиса седнахме.

— Принцеса Василиса Драгомир и нейната бъдеща пазителка Роуз. Искат бързо да им предскажеш бъдещето.

— Защо винаги пришпорваш нещата? — попита Ронда.

— Хей, не съм аз. Трябва да хванат самолет.

— Щеше да бъде същото и да не трябваше. Винаги си припрян.

Успях да се отърся от първоначалното си смайване от стаята и се заслушах в непринуденото им бъбрене. Направи ми впечатление, че имат едни и същи коси.

— Вие да не сте роднини? — попитах.

— Това е моята леля — с обич рече Амброуз. — Тя ме обожава.

Ронда завъртя очи.

Това беше изненада. Дампирите рядко поддържат връзка с роднините си морои, но пък и Амброуз едва ли можеше да се нарече нормален дампир. Лиса също бе заинтригувана от всичко това, ала нейният интерес бе по-различен от моя. Тя изучаваше напрегнато Ронда, опитвайки се да открие някакъв признак, че жената също владее елемента дух.

— Циганка ли си? — попитах аз.

Ронда изкриви лице, докато разбъркваше някакви карти.

— Аз съм ромка — отвърна тя. — Много хора ни наричат цигани, макар че терминът не е съвсем точен. Но всъщност първо съм морой. — Разбърка още малко картите, после ги подаде на Лиса. — Цепи, моля те.

Лиса продължаваше да се взира в жената, сякаш се надяваше да види някаква аура. Ейдриън можеше да различава тези, които владееха духа, но Лиса още не притежаваше това умение. Тя раздели картите и ги подаде на ясновидката. Ронда ги събра отново в цяла колода и извади три карти, които подреди пред Лиса.

Аз се наведох напред.

— Страхотно. — Бяха карти Таро. Не знаех много за тях, само това, че се предполага, че притежават мистични сили и могат да предсказват бъдещето. Не вярвах в това особено много, както не вярвах и в религията, но доскоро не вярвах и в призраци.

Трите карти бяха: Луната, Императрицата и Асо чаши. Амброуз надникна над рамото ми и се втренчи в картите.

— Ооо! — подсвирна. — Много интересно!

Ронда го погледна.

— Шшт. Не знаеш за какво говориш. — Обърна се отново към картите и потупа Асо чашите. — Ти си в навечерието на ново начало, възраждане на огромна сила и емоции. Животът ти ще се промени, но това ще бъде промяна, която ще те отведе в посока, която макар и трудна, накрая ще озари света.

— Леле! — едва промълвих.

Тогава Ронда посочи към Императрицата.

— Ще бъдеш лидер и ще притежаваш огромна власт, но ще управляващ с елегантност и ум. Семената за това вече са посети, макар че има известна несигурност — загадъчна поредица от влияния и намеси, които те заобикалят като мъгла. — Докато говореше, вниманието й бе приковано върху Луната. — Но цялостното ми впечатление е, че тези непознати фактори няма да те отклонят от съдбата ти.

Очите на Лиса се бяха разширили.

— И можеш да кажеш всичко това само от едни карти?

Ронда сви рамене.

— Да, картите го показват, но аз притежавам и дарба, която ми позволява да видя сили, които са отвъд възприятията на обикновените хора.