Усмихнатият труп

- Е, ти си самата щедрост, нали? - по бузите на ченгето пълзеше червенина. Досега не бях виждала Долф да се ядосва. Боях се, че ми предстои да присъствам на грозна сцена. - Първата жертва беше бездомник. Сметнахме, че е припаднал от пиене и гулите са го докопали. Намерихме го точно до едно гробище. Случаят е ясен, нали? - повишаваше тон с всяка следваща дума. - След това открихме онази двойка -тийнейджъри, спипани да се натискат в колата на хлапето. Мъртви, все още не особено далече от гробището. Повикахме изтребител⁶ и свещеник. Случаят приключен. - Долф заговори по-тихо, но все едно беше преглътнал крясъците си. Гласът му бе напрегнат и почти задавен от гняв: - А сега и това. И е същата твар каквото и да е то, мътните го взели. Но се намираме на километри от най-близкото проклето гробище. Не е гул, а и ако те бях извикал при първия или втория случай, това клане нямаше да се случи. Ама смятах, че ставам по-добър в свръхестествените дивотии. Вече съм понатрупал опит, но не е достатъчен. Изобщо не

е достатъчен. - той мачкаше бележничето в огромните си лапи.

- Това е най-дългата реч, която някога съм чувала от устата ти -заявих.

Долф почти се засмя:

- Нуждая се от името, Анита!

- Доминга Салвадор. Тя е вуду жрица на целия Среден Запад. Но ако пратиш полицията при нея, няма да говори с теб. Нито един от хората в списъка няма да разговаря с вас.

- Но с теб ще разговарят?

- Да - признах.

- Добре, тогава най-добре до утре да си надушила нещо.

- Не знам дали ще успея да си уредя среща толкова бързо.

- Или успяваш, или отивам аз - настоя Долф.

- Добре де, добре, ще се справя все някак!

- Благодаря, Анита! Поне сега има откъде да започнем.

- Може изобщо да не е зомби, Долф! Просто предполагам наслуки.

- Че какво друго може да е?

- Ами, ако по стъклата бе имало кръв, щях да предположа, че е ликантроп⁷.

- О, страхотно, точно това ми трябваше - развилиял се превръщан!

- Да, но по стъклата няма кръв.

- Значи вероятно е някакъв вид немъртвец - кимна Долф.

- Именно.

- Е, говори с тази Доминга Салвадор и ми докладвай незабавно.

- Слуш-шам, сержант!

Долф ми спретна една гримаска и се прибра в къщата. По-добре той, отколкото аз. Аз имах задача само да се прибера у дома, да се преоблека и да се приготвя за събуждане. Тази вечер, след падането на мрака, щяха да ме чакат трима клиенти, строени за. или по-правилно е да се каже „легнали“?

Терапевтката на Елен Гришъм смяташе, че за пациентката й ще е от полза да се изправи срещу баща си, който я е насилвал като малка. Проблемът се коренеше в това, че от няколко месеца насам човекът почиваше в гроба. Така че аз трябваше да вдигна господин Гришъм от мъртвите и да оставя дъщеричката да му обясни какъв кучи син е бил приживе. Терапевтката смяташе, че това ще има пречистващо въздействие. Е, ако си защитил докторат, сигурно ти се позволява да се изказваш по този начин.

Другите две съживявания бяха по-обикновени; оспорвано завещание и главен свидетел на обвинението, проявил лошия вкус да получи сърдечен удар преди да свидетелства на делото. Все още не беше сигур-но дали показанията на едно зомби са приемливи в съда, но хората бяха достатъчно отчаяни да пробват и да си платят за това.

Стоях насред зелено-кафявата морава. Радвах се, че семейството не е било привърженик на пръскачките. Хабене на вода. Може би дори рециклираха кутиите и вестниците? Нищо чудно да бяха почтени граждани-природолюбители. А може и да не бяха.

Един от униформените вдигна жълтата лента с надпис „Не преминавай!“ и ме пусна да изляза. Постарах се да не обръщам внимание на зяпачите и се намъкнах в колата си. Беше скорошен модел „Нова“. Можех да си позволя и по-добра, но защо да си давам труда? Нали върви?

Воланът беше прекалено нагорещен, за да го пипам. Пуснах клима-тика и оставих колата да се охлади. Всичко, което казах на Долф за До-минга Салвадор беше истина. Нямаше да проговори пред полицията, но не по тази причина се опитах да задържа името й извън играта.

Ако полицията пристигнеше да тропа по вратата на сеньора Домин-га, тя би пожелала да научи кой ги е пратил. И щеше да открие кой. Се-ньората беше най-могъщата жрица-вудун, която някога съм срещала. Безспорно, събуждането на зомби-убиец се нареждаше сред многото неща, на които бе способна, стига да пожелае.

Честно казано, има и по-страшни неща от зомбита, които могат да припълзят през прозореца ти някоя тъмна нощ. За тази страна на бизнеса знаех толкова малко, колкото можех да си позволя да пренебрегна. Сеньората бе измислила повечето гадости.

Не, не желаех Доминга Салвадор да ми се ядосва. Така че май се налагаше да си поприказвам с нея още утре. Беше малко като да си назначиш среща с Кръстника на вудуто. Или, в този случай - с Кръстницата. Проблемът беше, че тази кръстница не бе особено доволна от мен. Доминга ми бе пращала покани за гостуване в дома й. За присъствие на церемониите й. Аз любезно й бях отказала. Според мен я разочароваше фактът, че съм християнка. Тъй че досега бях успявала да избегна личните срещи.