Усмихнатият труп

В крайна сметка седнах на пода пред нея, облегнах гръб на колелата и не направих нищо. Отне известно време, но най-сетне сълзите спряха. Уанда примигна срещу мен. Гримът около очите й се беше изтрил -просто изчезнал. Така изглеждаше по-скоро уязвима, а не непривлекателна. Изпитвах желание да я взема в обятията си и да я залюлея като дете. Да й шепна лъжи, като например как всичко ще се оправи.

Когато тя си тръгнеше оттук, все още щеше да бъде проститутка. Саката проститутка. Това дали беше „оправяне“? Поклатих глава по-скоро за себе си, отколкото за нея.

- Искаш ли кърпичка?

Тя кимна.

Извадих кутия „Клийнекс“ изпод кухненския барплот. Уанда попи сълзите си и си издуха тихичко носа, много достолепно.

- Сега вече можем ли да поговорим?

Тя примигна и кимна. Отпи колебливо от колата си.

- Познаваш Харолд Гейнър, нали?

Уанда само се взираше сляпо в мен. Дали я бяхме пречупили?

- Ако научи, ще ме убие. Вярно, не искам да джиткам по ковчезите, но определено не искам и да умирам!

- Никой не иска. Говори с мен, Уанда, моля те!

Тя изпъшка разтреперана.

- Добре де, познавам Харолд. Харолд?

- Разкажи ми за него.

Уанда ме изучаваше. Присви очи. В ъгълчетата се очертаваха фини бръчици. Изглеждаше по-стара отпреди.

- Пращал ли е Томи или Бруно по следите ти?

- Томи дойде с покана за лична среща.

- И какво стана?

- Извадих му пистолет.

- Този тук ли? - попита тихичко гостенката ми.

-Да.

- А с какво си вбесила Харолд?

Истината или лъжата? Нито едното от двете.

- Отказах да свърша една работа за него.

- Какво по-точно?

Поклатих глава:

- Няма значение.

- Не може да е било секс. Ти не си саката. - тя го каза, сякаш ставаше дума за ерекция. - Той не докосва никой, който е здрав. - Горчивината в гласа й бе достатъчно гъста да гребеш с лъжица.

- Как се срещна с него? - поинтересувах се.

- Бях в колежа към Вашингтонския и Гейнър спонсорираше нещо

си.

- И те покани на среща?

- Аха. - Уанда говореше толкова тихо, че се наложи да се наведа напред, за да я чувам.

- И какво стана?

- И двамата бяхме в инвалидни колички. Той беше богат. Страхотно беше. - Тя всмука устни, сякаш нагласяше червилото си, след това ги изпружи и преглътна.

- Кога свърши страхотната част? - попитах.

-Преместих се при него. Напуснах колежа. Беше. по-лесно от колеж. По-лесно от всичко друго. Той не можеше да ми се насити. - Тя отново се взираше в скута си. - Започна да търси разнообразие в спалнята. Нали разбираш, краката му бяха сакати, но има остатъчна чувствителност. Аз нямам. - Гласът на Уанда бе спаднал почти до шепот. Облегнах се чак на коленете й, за да я чувам. - Харесваше му да прави разни неща с краката ми, но не можех да го усетя. Тъй че в началото смятах, че всичко е наред, но. той можеше да бъде наистина гнусен. - Тя внезапно ме погледна, а лицето й беше на сантиметри от моето. Огромните й очи тънеха в непролети сълзи. - Поряза ме. Не можех да го почувствам, но не в това е въпросът, нали?

- Така е - съгласих се.

Първата сълза се търкулна по лицето й. Погалих я по ръката. Уанда уви пръсти около моите и стисна здраво.

- Всичко е наред - казах. - Наред е!

Тя се разплака. Държах я за ръката и я лъжех.

- Всичко вече е наред, Уанда! Той повече не може да те нарани!

- Всички те нараняват - каза тя. - И ти ще ме нараниш! - В погледа й прочетох обвинение.

Беше малко късно да обяснявам стратегията на доброто и лошото

ченге. Тя и бездруго не би ми повярвала.

- Разкажи ми за Гейнър.

- Той ме замени с една глуха.

- Сисъли.

Уанда вдигна очи изненадана:

- Срещали ли сте се?

- За кратко.

Проститутката поклати глава:

- Сисъли е голяма извратенячка. Обича да измъчва хората. Това я кефи... - погледна ме, сякаш се опитваше да улови реакцията ми. Бях ли шокирана? Не.

- От време на време Харолд спеше и с двете ни. Накрая винаги правехме тройка. Ставаше наистина мръсно. - Тя снижаваше глас все повече и повече, дрезгав шепот. - Сисъли обича ножовете. Тя е наистина добра в дрането на разни неща. - Уанда отново всмукна устни в онзи оправящ червилото тик. - Гейнър може да ме убие дори само защото ти разказвам тайните от спалнята му.

- А знаеш ли и бизнес тайните му?

Тя поклати глава:

- Не, кълна се. Той винаги много внимаваше да ме държи далече от работата си. В началото мислех, че е за да не ме арестува полицията, ако стане нещо. проститутката сведе поглед към скута си. - По-късно осъзнах, че е защото знае, че ще ме замени. Не искаше да научавам нещо, което може да го нарани, когато ме захвърли!

В гласа й вече не се долавяха нито горчивина, нито гняв - само куха тъга. Искаше ми се да беснее и да къса. Това тихо отчаяние издаваше болка от рана, която никога няма да се излекува. Гейнър бе постъпил с нея по-зле, отколкото, ако я бе убил. Нали я бе оставил жива? Жива и така осакатена вътрешно, както и външно.

- Не мога да ти разкажа нищо, освен за случките в спалнята. А това няма да ти помогне да му навредиш.

- А в спалнята да се е говорило за друго, освен за секс? - поинтересувах се.

- Какво имаш предвид?

- Лични тайни, но не сексуални. Била си му любимка в течение на близо две години. Той сигурно е говорел и за други неща, освен за секс.