Валиант

— Не е дребнаво да се чувстваш разочарована, че няма да се оженим днес. Но утре няма да ни спре нищо. С хеликоптерите, в рамките на час, ще стигнем до Колорадо и до сутринта трябва да съм обратно тук.

— Бъди много внимателен и се върни при мен! — изрече Тами.

— Винаги ще се връщам при теб.

— Дали ще бъде опасно?

Валиант се поколеба.

— Мястото е охранявано много добре. Там държат деветдесет от нашите хора, Тами. Също като 927.

— Разбирам. И той ли ще дойде?

— Джъстис реши да не го взимаме. Мъжът току-що излезе от клетката. А ние ще имаме нужда от контрола и уменията, които придобихме след като бяхме освободени. 927 се разсърди, но ни разбра. Най-важното е нашите хора да бъдат свободни.

— Знаеш ли дали оня идиот, лудият доктор, е казал на Джъстис къде са другите бази?

— Да. Работи се по въпроса. Ние ще намерим нашите хора и ще ги освободим!

— Ние? И ти ли ще участваш?

Той се поколеба.

— Не. Тази мисия ще ми бъде единствената. Откакто те срещнах, се укротих. Но Джъстис се притеснява, че мястото може да е заредено с експлозиви. Сетивата ми са по-изострени, отколкото на повечето Видове и той има нужда от мен в екипа за тази задача. Лекарят, който заловихме, не е сигурен дали клетките са минирани. Смятам да се грижа за теб и това ще е последният път, когато ще рискувам живота си. Просто имам нужда да направя нещо, тъй като чувствам, че му го дължа за всичко, което стори, за да се върнеш при мен. Ще работя с някои от останалите момчета от Дивата зона, които са като мен — имат силно обоняние — за да ги обуча. Така Джъстис ще може да ги взима със себе си, ако се нуждае от помощ в бъдеще.

— Експлозиви? — Скова я страх, щом си представи какво може да се случи.

— Ето защо трябва да отида. Мога да ги подуша. Ще бъда в безопасност.

— Добре — съгласи се тя. — Нощта прекарана далеч от теб беше ужасна и не желая тя да се повтаря.

— Но друг мъж те е държал в обятията си. — Не скри ревността си.

— Беше студено, а и в действителност нямах право на избор. Имаше само едно легло и бях много уплашена. Нямах намерение да се боря с него, Валиант. И съм много щастлива, че не ми счупи врата или че не ме докосна по лошия начин.

— Аз съм все още ядосан. Неприятно ми е, че те е държал и някой друг, освен мен.

— Обичам те. Не бъди ревнив.

— Знам това. Ще отсъствам за кратко време. Ще летим до там и по тъмно ще атакуваме.

— Само вие ли ще бъдете?

— Не. — Поклати глава. — Ще има и отряд със специално предназначение. Така постъпват винаги. Джъстис каза, че познава хората и от двете команди, които ще работят с нас. Спомена, че са добри мъже, на които им е възложено да ни помагат. Действат по заповед на министерството на правосъдието. До сутринта ще се върна.

— Ще ми се обадиш ли, след като всичко свърши, за да ме уведомиш, че си добре? Много се притеснявам за теб.

— Ще ти се обадя. Джъстис винаги носи у себе си телефон. Наредено ми е да не се отделям от него.

— Да. — Тами се усмихна. — Той винаги носи със себе си телефон и лаптоп.

— Трябва да тръгвам. — Валиант се наведе и я целуна по устните.

Младата жена го сграбчи за фланелката и го придърпа към себе си, разтвори устните му със своите и задълбочи целувката. Езиците им се преплетоха. Валиант изръмжа и я притисна силно. Тами се усмихна вътрешно. Това беше едно от нещата, които обичаше у този огромен мъж — една целувка и беше готов да я отведе в леглото. Валиант се отдръпна. Присвитите му очи блестяха.

— Направи го нарочно!

— Направих нарочно кое? — Опита се да звучи невинно.

Той хвана ръката й и я притисна към предната част на черните си панталони.

— Това!

Тами потри твърдата му мъжественост. Той изпъшка и притисна слабините си по-близо до дланта й. Младата жена стисна ерекцията през панталоните му, посегна и със свободната си ръка свали ципа, след което разкопча горното копче.

— Тами! — изстена исполинът.

— Имаш още няколко минути. — Избута надолу дънките и бельото му. После вдигна полата, смъкна надолу бикините си и ги изрита. — Вземи ме!

Валиант я сграбчи за бедрата и я вдигна. Тя уви крака около голите му хълбоци. Тялото й бе вече готово, когато мъжът бързо проникна в нея. Стиснал здраво в шепи дупето й, затласка силно и бързо във влажната сърцевина. Тами притисна лице към гърдите му, стенейки високо срещу тениската му, като пожела това да бъде неговата кожа.

С помощта на ръцете си, които обгръщаха раменете му, тя задвижи бедра, като внимаваше членът му да се забива в нея така, че да й доставя най-сладкото удоволствие. В мига, когато кулминацията я връхлетя, изкрещя името му. В същата секунда със силен рев свърши и Валиант. После притисна отпуснатото й задоволено тяло до своето.

— Ето така трябва да си казваме довиждане, винаги. — Засмя се Тами.

— Съгласен съм. — Отвърна й с усмивка.

Младата жена вдигна лице и също му се усмихна.

— Просто се върни при мен невредим.

Огромният мъж отново я целуна по устата. Когато устните им се отделиха той допря нос до нейния и те се взряха в очите си.

— Притежавам всичко, за което си струва да живея. Имам теб. Ще бъда много внимателен.