Валиант

На вратата се звънна. Валиант въздъхна. Тя отключи глезените си от хълбоците му. Той излезе от тялото й и я сложи да стъпи на крака. Тами се разсмя, докато наблюдаваше как Валиант оправя дрехите си и отива да отвори. Тя не трябваше да се притеснява за своето облекло. Пусна полата надолу и прикри липсата на бикините си. В коридора стоеше Тайгър.

— Да разбирам ли от силните шумове, които чух от асансьора, че вие двамата се сбогувате? — Ухили се доволно.

— Чул си ни? — Тами се изчерви.

— Всички в сградата чуха. С нетърпение очакваме деня, когато Джъстис ще ви разреши да заживеете в дома на Валиант. Къщата му е отделно в гората и достатъчно надалеч, за да не разбираме кога вие двамата правите секс. — Тайгър се вгледа в своя събрат. — Готов ли си сега, когато по подходящ начин каза довиждане на своята половинка?

Валиант се наведе и вдигна нещо от пода.

— Сега вече съм. — И се усмихна. Отиде до Тами и й подаде бикините, които бе изритала. — Пази ги, докато ме няма, така ще си мисля как ще ги разкъсам, когато се върна. Обичам те.

Тайгър се засмя.

Тами не му обърна внимание, беше много засрамена. Постави длан върху гърдите на Валиант, там, където биеше сърцето му.

— Аз също те обичам. Бързо се връщай вкъщи при мен.

Остана на място и изпрати с поглед мъжете. Пред вратата вече нямаше охрана на пост. Бяха хванали доносника, който предаваше информация за Джъстис и за ставащото в Резервата. Всички знаеха, че тя принадлежи на Валиант и никой нямаше да я притеснява. Освен това вярваха, че няма да напусне хотела без придружител, тъй като някои обитатели на Дивата зона представляваха опасност за нея поради нестабилното си психическо състояние.

Чарли Артцола никога повече нямаше да бъде проблем. Така й бяха казали. Затвори и заключи вратата, чудейки се за части от секундата дали адвокатът бе мъртъв. Мислено сви рамене. В действителност, изобщо не я интересуваше неговата съдба, след като нямаше повече да създава проблеми. Джъстис я бе уверил в това.

Минаваше полунощ, когато телефонът иззвъня. Тами се хвърли към него.

— Валиант?

— Откъде знаеш, че съм аз? — Дълбокият му глас прозвуча развеселено.

— Защото никой друг не би ме потърсил в този късен час, а и ти ми обеща, че ще се обадиш. Добре ли си? Как вървят нещата? Освободихте ли ги? Всички ли са добре?

— По-бавно. — Засмя се Валиант. — Добре съм. Имаме няколко ранени, но те ще се оправят. Спасихме всички. Не ни очакваха тук и тъй като беше през нощта, охраната бе малобройна. Човеците бягаха, вместо да се опитват да убият нашите хора преди да успеем да стигнем до тях. Спасяването им се оказа доста лесно.

Тами въздъхна с облекчение.

— Притеснявах се.

— Знам. Благодаря ти, че те е грижа, това означава много за мен. В рамките на следващите дванайсет часа ще ги транспортираме до Резервата. Разполагаме само с два хеликоптера и ще трябва да направим няколко курса. Джъстис не иска да ги травмира още повече с дълго пътуване, а и не искаме да ги излагаме на външния свят, като наемем по-голям самолет, за да ги транспортираме наведнъж. Прекалено много въпроси и твърде много бюрокрация. Оставам тук докато евакуираме и последната група. Лягай и си почивай, секси. Ще се прибера утре по обяд.

— Добре. Липсваш ми.

— И ти ми липсваш. Обичам те.

— И аз те обичам.

Тами затвори натъжена; отсъствието му й действаше зле. Би дала всичко сега да е изтегнат до нея, в леглото. Не можеше да повярва колко се бе пристрастила към него. Измъкна се от кревата и отиде до тоалетната.

На вратата се позвъни. Тами погледна към часовника и се намръщи, беше малко след полунощ. Навлече халата и през антрето се отправи към хола. Притесни се, тъй като знаеше, че отвън в коридора вече няма пазач. Пристъпи към вратата, прехапала устни.

— Кой е там?

— Брийз. Донесох сладолед. Знам, че Валиант не е тук и си помислих, че няма да успееш да заспиш. Може ли да вляза?

Тами отключи и отвори вратата. Усмихна се на високата брюнетка.

— Влизай! Радвам се да те видя. Сладолед ли каза?

Гостенката пристъпи вътре, в ръцете си държеше покрит поднос.

— Не какъв да е сладолед. Донесох двойно полети шоколадови мелби. Ели ме научи да ги правя. Вътре има и парчета брауни5. — Усмихна се на Тами от своята висота. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против късното ми посещение?

— Да. Наистина се радвам, че си тук. Съмнявам се, че ще заспя. Валиант току-що ми се обади.

— Как е минало? — Брийз остави подноса на масичката за кафе и вдигна капака. Седна на дивана и подаде на Тами лъжичка, увита в салфетка. — Все още не съм чула нищо.

— Валиант каза, че са ги спасили и всички са добре. Имало няколко ранени, но нямало опасност за живота им.

— Толкова съм щастлива да го чуя. Трябва да взема мерки за настаняването на половин дузина жени, които са били държани там.

Тами се поколеба, не беше сигурна дали е удобно да попита, но искаше и тя да направи нещо.

— Имаш ли нужда от помощ?

— С удоволствие бих я приела.

Тами повдигна мелбата и я разгледа. Очите й се разшириха.

— Благодаря ти много. Леле! Това просто е… Еха! Погледни всичкия този шоколад! Това орехи ли са?

— Да.