Валиант

— Искам дрехите ти, за да ги изхвърля надалеч — въздъхна огромният Вид.

— Какво ще облека тогава?

Валиант започна да съблича собствените си дрехи.

— Моите.

— Това наистина ли е необходимо?

— Искаш ли да убия 927, защото миризмата му по теб ме довежда до лудост? Тами, в началото бях облекчен, че си добре, но не мога да бъда затворен с теб в малко пространство за продължително време, без това да ме разгневи. Ти си моя, а миришеш на друг мъж. Придвижването до Резервата ще отнеме твърде много време за мен в опита да преборя копнежите си да те маркирам отново.

— Мамка му! Наистина ли?

Той кимна, издърпа ризата над главата си и се наведе, за да събуе обувките си. — Не мога да приема миризмата на чужд човек върху тялото ти. Това ме вбесява.

Младата жена огледа района, не забеляза нищо друго, освен дървета и вода.

— Добре, но ако някой ме види гола, ще се почувствам неловко, а това ще ядоса мен.

Валиант се ухили, изхлузвайки панталоните си.

— Ще ги пребия до кръв и ще им изтръгна очите, за да не могат да те гледат.

— Много смешно!

Тами съблече всичко и остана гола. Половинката й също не спря да сваля дрехите си, докато всеки сантиметър от прекрасното му тяло не се разкри пред погледа й. Захласна се, вперила очи в него. Мъжът я възбуждаше всеки път, когато се изправеше пред нея гол, гледката беше толкова привлекателна. Погледът й се задържа върху гърдите и мускулестите му ръце.

— Тами! — изръмжа той. — Не ме гледай така, освен ако не искаш да те чукам веднага, точно тук!

Тя с усилие откъсна поглед от тялото му.

— Няма да е добра идея, тъй като ни чакат.

— Измий се в рекичката! Много ми се иска аз да го направя, но ако сега те докосна, ще искам повече. Много повече.

Тами влезе във водата. Беше ледена. Изми тялото си толкова добре, колкото можа. Валиант я чакаше на брега. Когато излезе от поточето, потръпна силно. Исполинът се усмихна, загледан в настръхналите й зърна.

— Прекрасно!

Тя обви с ръце гърдите си, за да ги скрие от погледа му.

— Не съм възбудена! Замръзвам!

— Съжалявам! — засмя се той.

Подаде й ризата и боксерките си, да ги облече. Те все още пазеха топлината на тялото му. Почувства се като малко дете в огромните му дрехи. Валиант бе облякъл панталоните и обул обувките си. Той разтвори ръце, приближи се, прегърна я силно и започна да се трие в нея, заровил лице в шията й. Тя се засмя и го обгърна.

— Какво правиш? Гъдел ме е!

— Връщам моя аромат върху теб. Когато сме в безопасност у дома, ще те съблека и ще маркирам всеки сантиметър от кожата ти.

— Ще ме маркираш ли? Какво предполага това?

— Много триене и докосване — изръмжа той. Грабна я на ръце и я притисна силно към гърдите си. — Хайде да се връщаме! Джъстис ни чака.

Когато се отдалечиха от рекичката, Тами погледна към купчината изхвърлени дрехи. Въздъхна. Харесвах си тези дрехи. О, добре де! Трябваше да признае пред себе си, че те вероятно щяха да й навяват само лоши спомени, ако бе настояла да не ги оставят в гората. Валиант я отнесе обратно пред склада.

Единият от джиповете ги чакаше. Джъстис, 927 и Тайгър стояха до него. Тримата пленници и петимата други Нови видове бяха заминали. Джъстис се усмихна на двойката, когато излезе от гората.

— Сега по-добре ли е, Валиант?

— Много. — Той му се усмихна. — Тя мирише повече на мен, отколкото на него.

— Странна работа — въздъхна Тайгър. — Обвързаните мъже придобиват манията жените им да носят само техния аромат и никакъв чужд.

— Сега всички ли имат приятелки? — обади се 927. — Ще получа ли и аз една?

Джъстис се разсмя.

— Ще бъдем щастливи да си намерим някоя, но само малцина от нас са открили своята половинка. Аз, например, нямам такава.

— Аз пък не искам. — Тайгър изглеждаше ужасен. — Те са дяволски сладки и редовният секс е хубаво нещо, но искам да запазя свободата си.

— Аз съм свободен! — изръмжа Валиант.

— Наистина ли? — Тайгър изви вежда. — Искаш ли да дойдеш с мен на лов за цяла седмица? Знам, че обичаш да преследваш елени.

— Няма да оставя Тами за толкова дълго сама, но ще дойда, ако и тя дойде с мен.

— Точно каквото си мислих. По-рано би се съгласил на секундата. Сега, преди да направиш своя избор, най-напред трябва да помислиш за нея. Харесва ми да бъда просто себе си, да не завися от друг.

— Сексът не е редовен — озъби му се Валиант. — Това е невероятно пристрастяване и си струва всяка секунда, през която няма да преследвам елени с теб. Времето прекарано с моята Тами е много по-хубаво.

— Не мога да повярвам! — засмя се Джъстис. — Добре казано, Валиант! — Той се усмихна на 927. — Не слушай Тайгър! Половинката е нещо прекрасно. Уверен съм, че ще открия своята, когато настъпи подходящото време.

— Все още не си я намерил? Искаш ли половинка? — Наклонил глава на една страна, 927 изучаваше Джъстис с любопитство.

— Бих искал да имам приятелка — отвърна той, след като се поколеба малко. — Но не ми остава време да се огледам.

— Ти си много зает — съгласи се 927. — Тами ми обясни каква е твоята работа и всичко, което правиш за нас. — Замълча за момент. — Ще откриеш ли откъде ме докараха и да освободиш останалите?