Валиант

Веждите й се повдигнаха, докато се взираше в златистите му екзотични очи и си напомни, че той не е изцяло човек. Ако беше обикновен мъж, сигурно щеше да го разкара. И да побегне оттук колкото се може по-бързо, ако бе някоя откачалка. Но Валиант не мислеше като повечето нормални мъже.

— Ако паднеш и се нараниш, вратата само ще ме забави да стигна по-бързо до теб.

Щом чу думите му, си пое дълбоко дъх и се успокои. Току-що бе спасил живота й, рискувайки своя, без да е длъжен да го прави. Може би се страхуваше, че тя ще припадне. Засега можеше да се справи със заповедите, ако се дължаха на притеснението му за нея. Не беше толкова сигурна в истинската причина, но бе склонна да опита.

— Добре. Няма да заключвам, ако не влизаш. — Затвори преди мъжът да успее да й отговори, но не заключи вратата. Приближи до огледалото и трепна.

— О, по дяволите — въздъхна. — Изглеждам ужасно. Я виж какво е домъкнала котката!

Намръщи се, осъзнала лошата игра на думи. Прехапа устни и погледна към вратата, надяваше се да не е чул шегата й. Погледът й се върна към огледалото, щом не долови ядосания му глас отвън. Слава богу. Трябва да забравя този израз, както и всички останали иронични изказвания, отнасящи се за котките.

Косата й бе пълна с мръсотии и от нея стърчаха сухи листа. Лицето й бе изцапано с кал, по бузите й личаха следи от сълзите. Единственото чисто място бе зачервената рана от удара в страничното огледало на пикапа. Парамедиците я бяха почистили. Завъртя глава и видя, че драскотината не е чак толкова дълбока, но определено след няколко дни мястото щеше да придобие всички нюанси на лилавото.

Съблече огромния пуловер, хвърли го в ъгъла и започна да оглежда останалата част от тялото си. Отново й се доплака. Имаше охлузвания по хълбока, нагоре по ребрата и по рамото от падането на земята, когато един от онези глупаци я бе блъснал долу. Вдигна брадичка и изруга. Там почти се различаваше отпечатък от ръка. Сведе поглед и стисна зъби при вида на подпухналите от щипането зърна на гърдите си. Кожата й навсякъде бе покрита с драскотини.

— Добре ли си? — чу гласът на Валиант точно до вратата.

— Разглеждам нараняванията по тялото си и проклинам. Бясна съм, но съм добре. — Махна превръзките от китките, за да не се намокрят.

— Може ли да вляза?

— Не. Ще побързам. — Обърна се с гръб към огледалото и започна да сваля „панталонките“, който Валиант бе измайсторил от потника си. Опита се да ги смъкне надолу, но не успя. Той бе завързал скъсаните краища на стегнати възли и тя не успяваше да ги развърже.

— Валиант? Имам нужда от помощ.

Вратата внезапно се отвори и огромният мъж нахлу в банята още преди да е довършила мисълта си. Тами побърза да покрие гърдите си с ръце. Погледът му веднага се насочи към разголената й плът. Тя прехапа устни. Е, може и да не прилича на обикновен мъж, но определено се държи като такъв.

— Не мога да сваля това, което измайстори, за да ме прикриеш. Възлите са прекалено стегнати.

Той продължаваше да се взира в едва показващите се изпод дланите й гърди. Тя му обърна гръб и го погледна през рамо. Исполинът веднага се намръщи, явно не му хареса, че скри гледката от него.

— Имам нужда от помощта ти за „панталонките“. Не се взирай така в гърдите ми.

Той изсумтя и се приближи към нея. Леле, колко е огромен, припомни си отново тя. Никога нямаше да свикне с втренчения в нея двуметров мъж. Вниманието му се насочи към покритото й дупе, а пръстите му докоснаха кожата й, когато се мушнаха под плата.

— Опитах се да ги смъкна надолу, но краищата са завързани прекалено стегнато и не могат да минат по бедрата ми.

Чу как материята се раздра, докато той късаше възлите, които бе направил. Съсипаната материя падна в краката й. Младата жена леко се изви и погледна към пръстите му. Посегна внимателно и хвана дланите му. Вдигна ги и се загледа шокирана в широките му нокти. Не бяха много дълги, но бяха леко удебелени и очевидно достатъчно остри, за да скъсат потника.

— Трябва да си изрежеш ноктите.

Валиант отново изсумтя. Тя пусна ръката му и вдигна глава.

— Благодаря ти.

Погледът му бавно се спусна по тялото й. Чу се ръмжене.

— Желая те.

Тами бързо се отдръпна към душ-кабината.

— Благодаря, но сега може да излезеш. Искам да се изкъпя, преди да е дошла лекарката. — Прекрачи в коритото и плътно затвори прозрачните врати. Когато се наведе да пусне водата, Валиант издаде мъркащ звук. Тя регулира температурата и реши да не му обръща внимание; щом иска, нека да я наблюдава през вратата. — Имам нужда от дрехи, Валиант. Моля те?

— Добре — съгласи се той високо. Явно бе раздразнен, тъй като гласът му излезе по-дълбок от обикновеното, а бе забелязала, че звучи така, когато е ядосан или възбуден.