Мъжът излезе от банята и Тами се отпусна. Изумяваше я желанието му към нея, въпреки раздърпания й вид. Обърна се към струята на душа и се изненада от добре заредените рафтове с принадлежности за баня, монтирани отстрани. Започна подробно да ги изучава.
В повечето хотели, в които бе отсядала, даваха само мостри. Новите видове предоставяха масово използваните шишета. Забеляза два вида шампоани за коса, гел за тяло и балсам. Имаше още: две самобръсначки — розова и синя, крем за бръснене и пемза с дръжка. Усмихна се.
Изкъпа се бързо. Откри още една рана на главата си, когато й залютя от шампоана. Избръсна си краката. Запита се колко ли време й остава, докато пристигне лекарката, за да я прегледа. Не искаше да остава насаме с Валиант. Той я желаеше, а тя не бе сигурна как да се справи със ситуацията.
Подсуши се, след това обви една кърпа около тялото си и друга около косата. Изчака още няколко секунди и дълбоко си пое въздух. Вече беше чиста и не можеше да продължава да се крие в банята. Отвори вратата и докато влизаше в спалнята, здраво стисна хавлията пред гърдите си.
— Някой донесе ли ми дрехи?
Младата жена внезапно замръзна, щом видя, че Валиант не е сам в стаята. Втренчи се в едрия мъж от Новите видове и дребната блондинка до него. Жената бе човек и очевидно бременна. Три чифта очи посрещнаха изненадания й поглед. Непознатата пристъпи напред и се усмихна.
— Здравей. Аз съм Триша…
— Лекарката — бързо изрече мъжът до нея. — А аз съм нейната охрана. Тя е приятелка на Джъстис Норт и е на посещение при един човек, който работи тук като медик.
Жената се намръщи, изгледа го строго, и се обърна към Тами.
— Чух, че си имала тежка вечер. Съжалявам, че се забавих толкова много, но Слейд трябваше да ме събуди, а после докато се облека…
— Събудих я, макар че бях през две стаи — изръмжа високият Вид с наситеносини очи. — Охранявам я, когато прави домашни визити.
Русокосата му се намръщи отново.
— Това е Слейд, той е настроен много покровителствено към мен. — Изглеждаше развеселена. — Моят бодигард.
— Бодигард? — напрегнато попита Слейд.
— Няма значение — засмя се Триша.
Тами погледна към синеокия мъж. Даде му няколко точки в плюс, защото стоеше пред него по къса хавлия, а той въобще не я зяпаше. След това младата жена съсредоточи цялото си внимание върху новата си позната.
— Благодаря, че се съгласи да ме прегледаш толкова късно, или ако трябва да бъда по-точна, толкова рано сутринта.
— За мен е удоволствие. Мъжете ще излязат докато разгледам нараняванията ти.
— Не е нужно да излизам — изръмжа Валиант. — Виждал съм я гола. Кажи на Слейд да се маха. Той не бива да я гледа разсъблечена.
— Моля те остави ни. — Тами му хвърли гневен поглед. — Не ме карай да се разправям с теб пред красивата бременна лекарка и бодигарда й. Тя е дошла чак дотук, за да ме прегледа и последното, от което се нуждае, е да слуша как се караме.
Исполинът отново й се озъби.
— Престани — отсече тя. — Стига си ръмжал. Имах дълга нощ, изморена съм и цялото тяло ме боли. Не може ли да направиш поне едно нещо, без да спорим? Моля те!
Валиант изхвърча от стаята. Другият мъж се засмя и на лицето му се изписа наслада.
— Само заради това си струваше да се облечем и да дойдем дотук, за да го видим. — Усмихна се, завъртя се на пети и също напусна помещението. Вратата се затвори след него.
— Благодаря! — извика Тами. — Оценявам го! — Погледна към лекарката. Знаеше, че бузите й са зачервени от смущение. — Съжалявам.
— Изобщо недей да съжаляваш — засмя се Триша. — Бих платила само за да видя как някой се изправя срещу Валиант. — Сложи чантата, която носеше, в края на леглото. — Защо не ми кажеш къде те боли и да видя с какво мога да ти помогна? Какво точно ти се случи?
Тами приближи до кревата, поколеба се и пусна хавлията.
— Предлагам, докато ме преглеждаш, да ти разказвам. Четирима мъже ме хванаха, наблъскаха ме в каросерията на един пикап и ме завлякоха в гората. Измъчваха ме, докато Валиант и приятелите му не дойдоха да ме спасят. — Тя бавно се въртеше и показваше всичките си контузии. — Рамото ме боли най-много и накуцвам. Бедрото ми се удари силно няколко пъти в каросерията, когато двама от онези тъпаци се стовариха отгоре ми, за да ме вържат. Тежестта им ме смачка. — Протегна китките си напред. — Тези следи са от колана, с който завързаха ръцете ми зад гърба.
Бременната жена вече не се усмихваше. Седна на леглото и отвори чантата си.
— Нека да почистя някои от драскотините и да ги превържа. — Опипа бедрото на Тами — Извинявам се, ако заболи. Искам да се уверя, че не е счупено.
— Не е, но ужасно боли.
Тами стоеше права, докато лекарката сложи някакъв крем върху раните и превърза най-лошите от тях. След това й даде няколко торбички с лед за отоците. Триша се изправи и помоли пациентката си да се обърне, за да прегледа рамото.
— Там ме боли най-много. — Трепна младата жена.
— Имаш доста лоши охлузвания. А гърлото боли ли те?