Вече е все едно…

В този момент поднесоха супата и шерито. Дъфи погледна към него, сетне към Морган. Той го разбра правилно.

— Може би предпочитате скоч? — попита го.

— Тези женски питиета ми разстройват стомаха — извинително рече Уилям.

Повикаха сервиращия напитките и веднага се появи бутилка скоч. Дъфи почувства, че с уискито под ръка е в състояние да се справи с всичко. Наля си една щедра доза и отново се задълбочи в супата си.

— Та както казах… — започна Морган.

Дъфи вдигна глава. Очите му гледаха сурово.

— Изглежда, знаете дяволски много — прекъсна го той грубо. — Кой ви съобщи, че?…

Морган махна с ръка.

— Моля, оставете ме да продължа — рече той. — Бях стигнал до това, че трудно ще си намерите друга работа.

Дъфи пусна лъжицата си и тя шумно изтрака.

— Знаеш ли, приятелче — каза той. — Човек с моя опит рядко се нарежда на опашка за подаяния. Притежавам отлична апаратура, разбирам си от работата и ако се видя в безизходица, бих могъл да отворя собствено фотостудио. Мисля, че си извънредно мил в своята загриженост, но аз не се тревожа и не понасям друг да се кахъри вместо мене.

— Напълно сигурен съм — отвърна доста сприхаво Морган, — че ще успееш да се оправиш, но аз имам едно предложение, което би могло да се окаже изключително полезно и да ти помогне да основеш своето студио.

— Какво е то?

— Преди да стигнем до него, се питам дали не би ме осветлил по някои технически въпроси от твоята работа?

— Разбира се. — На Дъфи започваше да му писва от всичко това. — Какво искаш да знаеш?

— Ще бъде ли възможно да направиш снимки на човек, когото не познаваш, при обикновена светлина и в обикновена стая, като той вероятно ще крачи насам-натам? Искам не просто снимки, а нещо качествено.

— Много зависи от помещението — рече Дъфи и си наля още уиски, забравяйки след това да добави вода в чашата. — Не бих желал да говоря, преди да съм го видял. Най-решаващи са стените, тъй като в тях се отразява светлината. Ако не претендираш за същински произведения на изкуството, аз съм в състояние да осигуря прилични фотоси. Изображения, които са годни за размножаване.

— Наистина ли можеш да ги направиш?

— Да, няма да е толкова трудно.

Морган изглеждаше доволен от чутото и се впусна в поредната безкрайна тирада за незначителни неща. Те продължаваха да вечерят, без да са постигнали конкретно споразумение и Дъфи предположи, че той ще го отложи за момента, в който ще приключи с храненето. Излезе прав. Когато сервираха кафето, Морган поднесе на Уилям пура, запали я, запали една и на себе си и заговори по същество.

— Ситуацията е деликатна — каза той и сви дебелите си устни, като остави виещият се плътен дим почти да скрие лицето му. — Не искам да навлизаш прекалено дълбоко в нея. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре и за двама ни. Съпругата ми е обект на изнудване и ми се ще да й помогна да се отърве.

Дъфи изсумтя. Беше изненадан, но си рече, че човек никога не знае на какво ще налети.

— За съжаление ние с жена ми не се погаждаме така добре, както би следвало. — Морган бавно завъртя между пръстите си чашата с ликьор. — Не живеем заедно. Във всеки случай това не те засяга. Нея я шантажират и аз възнамерявам да сложа край на тази история. Тя не би потърсила помощта ми, но подобно обстоятелство не променя положението. Ще ми се да пипна изнудвана на местопрестъплението. В това се състои твоята роля. Искам да я фотографираш как дава пари на онзи мошеник, за да мога после да го разпердушиня. Безполезно е да се търси сътрудничеството на госпожа Морган — тя надали би пожелала да й помогна. Мога да те вкарам в апартамента й, а останалото ще трябва да свършиш сам. Ще ти заплатя добре.

Тази работа не се хареса на Дъфи. Помисли си, че от нея мирише на гнило. Той се намести на стола.

— Прилича ми на задачка за частен детектив — отвърна без всякакъв ентусиазъм.

Морган явно очакваше съпротива.

— Имам нужда от снимки — подчерта той. — За да ги получа, трябва да наема професионалист. На тебе съвсем скоро ще ти трябват пари и освен това си професионалист. Смятам, че нещата съвпадат, нали?

Дъфи си каза, че ако се нагърби с подобна афера, мангизите сигурно ще са добри.

— А сега за условията… — Морган разпери големите си ръце върху масата и се загледа в тях. — Ще ти дам петстотин долара предплата и по хиляда долара за всяка свястна фотография, която направиш.

Дъфи възвърна своята самоувереност с една дълга глътка. Беше вече доста замаян, но все още можеше да разсъждава.

— Сигурно тези снимки са ти страшно необходими — каза той, като си помисли, че петстотинте долара щяха да му бъдат добре дошли.

— Така е — отвърна Морган. — Освен това ми трябват спешно. Ще свършиш ли работата?

Уилям махна с ръка.

— По-полека де! — каза. — Не ми вади душата. Да говорим без заобикалки. Ти искаш да отида в апартамента на жена ти, да я щракна с някакъв непознат тип и да ти предоставя картинките, така ли е?

За Дъфи не остана незабелязано как Морган започна да става нетърпелив, но се овладя с усилие на волята.

— Точно така — рече той.

— А какво ще стане, ако ме забележи и вдигне врява?