Вихърът на Жътваря

— Винаги ме е радвало, когато на един изменник на свой ред му изменят. В този случай го предаде собствената му глупост. Което е още по-радващо.

Маел, Древният бог на моретата, рече:

— Ритуалът… приключи ли, Готос?

— Повече или по-малко. — Очите на Джагъта се приковаха в Килмандарос. — Древна богиньо. Чедата ти в това селение са изгубили пътя си.

Чудовищната жена-звяр сви рамене и отвърна с неочаквано звучен глас:

— Те винаги са губили своя път, Джагът.

— Ами защо не направиш нещо по въпроса?

— Ти защо не направиш?

Вдигнал едната си тънка вежда, Готос оголи бивните си в усмивка:

— Подкана ли е това, Килмандарос?

Тя погледна над рамото му към дракона.

— Нямам време за това. Трябва да се върна в Куралд Емурлан. Ще го убия веднага… — И пристъпи към Скабандари.

— Не — спря я Маел.

Килмандарос се извърна към него, огромните й ръце отново се свиха в юмруци.

— Казваш ми го непрекъснато, сварен рак такъв.

Маел сви рамене и се обърна към Готос.

— Обясни й, моля те.

— Колко дългове още искаш да ми дължиш? — попита го Джагът.

— Е, не, Готос!

— Добре. Килмандарос. В Ритуала, който сега се спуска над тази земя, над бойните полета и над тези грозни лесове, самата смърт е отречена. Убиеш ли Тайст Едур тук, душата му ще се изтръгне от плътта, но ще остане, съвсем нищожно ощетена откъм сила.

— Решена съм да го убия — заяви Килмандарос с тихия си глас.

— Тогава ще ти трябвам аз.

Маел изсумтя.

— Защо да ми трябваш? — попита Килмандарос.

Готос сви рамене.

— Трябва да се приготви Финнест. За да приюти, за да плени душата на този соултейкън.

— Ами направи го тогава.

— Като услуга за двама ви? Не, Древна богиньо. Уви, двамата с Маел трябва да признаете един дълг. Към мен.

— Имам по-добра идея — отвърна Килмандарос. — Да строша черепа ти между палеца и показалеца си и да натикам трупа ти в гърлото на Скабандари, та да се задави с надутото ти „аз“. Това ми се струва подобаваща кончина и за двама ви.

— Богиньо, хаплива и свадлива си станала в старостта си — рече Готос.

— Не е изненадващо — отвърна тя. — Направих грешка, като се опитах да спася Куралд Емурлан.

— Защо бе нужен целият този труд? — попита Маел.

Килмандарос оголи разядените си зъби.

— Прецедентът е… нежелан. Иди и отново си зарови главата в пясъците, Маел, но те предупреждавам, смъртта на едно селение е закана за всяко друго селение.

— Щом казваш — отвърна след миг мълчание Древният бог. — Да, признавам тази възможност. Все едно, Готос настоява за отплата.

Юмруците се отпуснаха, стиснаха се отново.

— Е, добре. Хайде, Джагът, сътвори Финнест.

— Това ще свърши работа — отвърна Готос, извади нещо от гънките на раздраната си риза и го вдигна пред очите им.

Двамата Древни го зяпнаха. После Маел изсумтя:

— Да, разбирам. Прелюбопитен избор, Готос.

— Само такива правя — отвърна Готос. — Е, хайде, Килмандарос, иди и сложи край на коварния си заговор жалкото съществувание на соултейкъна да свърши.

Драконът засъска, запищя от ярост и страх, щом Древната богиня приближи.

Тя удари с юмрук костния ръб в центъра между очите на Скабандари. Пукотът на дебелата кост изкънтя като траурен химн в тясната урва. Между пръстите на богинята швирна кръв.

Счупената глава на дракона изтътна тежко върху каменистото корито, от устата блъвнаха лиги и слуз.

Килмандарос рязко се обърна към Готос. Той кимна и каза:

— Държа го тоя нещастник.

Маел пристъпи към Джагъта и протегна ръка.

— Тогава ще взема Финнеста…

— О, не.

Двамата Древни изгледаха Готос, а той се усмихна още по-широко.

— Отплата за дълга. За двама ви. Задържам Финнеста, душата на Скабандари, за себе си. Между нас вече нищо не остава неуредено. Нима не сте доволни?

— Какво ще правиш с него? — попита навъсено Маел.

— Още не съм решил, но ви уверявам, че ще е прелюбопитно неприятно.

Килмандарос отново сви юмруци и ги надигна.

— Изкусена съм да пратя децата си след тебе, Джагът.

— Колко жалко, че са се залутали някъде.

Никой от двамата Древни не промълви нито дума повече. Готос тръгна нагоре по склона на урвата. Винаги се радваше да надхитри бъбривите стари отрепки въпреки цялата им страховита брутална мощ. Е, моментно удоволствие поне.

„Най-доброто.“

При цепнатината Килмандарос видя друга фигура. С черно наметало, белокоса. Потънало в размисъл лице, с вдигнати вежди, взряно в раздраната тъкан.

Канеше се да премине портала или очакваше нея? Древната богиня го изгледа навъсено и каза:

— Не си добре дошъл в Куралд Емурлан.

Студените очи на Аномандарис Пурейк се спряха на чудовищното същество.

— Нима си въобразяваш, че възнамерявам да си присвоя трона?

— Едва ли ще си първият.

Той отново извърна очи към разлома.

— Затруднена си, Килмандарос, а Еджуокър — Ходещия на ръба — е зает другаде. Предлагам ти помощта си.

— Доверието ми не се печели лесно от такива като тебе, Тайст Андий.

— Несправедливо — отвърна той. — За разлика от мнозина други от моята раса, приемам, че отплатата за измяна никога не е достатъчна, за да надмогне цената. Освен дивите дракони вече има соултейкън, който воюват в Куралд Емурлан.

— Къде е Оссерк? — попита Древната богиня. — Маел каза, че той…