Вихърът на Жътваря

— Много мил дар, благодаря ви.

Проклетото слънце се беше издигнало, но от тази страна на градската стена всичко беше в сянка. Освен широко отворената врата.

Отпред Мейсан Джилани отново правеше онова неописуемо нещо и препускаше, надигната в стремената и наведена напред, пришпорила коня си в галоп.

Малко зад Балм Троутслитър изквича като кутре под тухла. Балм поклати глава. Поредната болнава мисъл изпука в главата му като смачкан кърлеж. Накъде ги водеше впрочем? И защо онази порта зееше отворена, и защо всички препускаха с все сила право към нея?

И онова, което зърна вътре току-що, не бяха ли трупове? Някакви фигури се движеха там, сред пушека. Оръжия?

Какъв беше онзи звук от другата страна на портата?

— Острилки! — изрева Детсмел зад него. — Кенеб е вътре! Той държи портата!

Кенеб? Кой в името на Гуглата беше Кенеб?

— Препускай! — извика Балм. — Те са след нас! Препускай към Ейрън!

Мейсан Джилани, с подрусващия й се над седлото задник, се понесе през сенките на портата.

Троутслитър извика и, да, това беше звукът, когато котката скочи под колелото на талигата и всичко наоколо стана врясък, и не беше негова вината, изобщо не я беше ритнал.

— Тя сама скочи, мамо! О, колко мразя градове! Хайде да си ходим вкъщи — препускай! През оная дупка! Как й викаха? Голямата дупка с конзолите и фалшивата арка!

Гмурна се в сумрака, конските копита изведнъж се хлъзнаха, цялото проклето животно се огъна настрани под него. Сблъсък. И Балм излетя от седлото, ръцете му се протегнаха напред, стегнаха се около мека, податлива, съвършена плът… и тя изскимтя и се свлече с него… Мейсан Джилани.

Главата на Балм се трясва в уличната настилка, шлемът се огъва и измества. Тежестта й сладко се сляга върху него в един изключителен миг, преди тя да се изтъркаля встрани.

Връхлитат коне, копита чаткат по камъните опасно близо. Втурват се войници, издърпват ги настрани.

Балм зяпа едно познато лице.

— Том Тиси? Не си ли мъртъв?

Грозното лице се разтапя в жабешка усмивка — „жаба под тухла, о, широко се смеят, нали“ — и след това една мазолеста длан го перва силно.

— Жив ли си, Балм? Радвам се, че дойдохте. Тук ни притиснаха. Май целият проклет градски гарнизон е тук, опитват се да си върнат портата.

— Гарнизон? Какво си мисли Блистиг? Ние сме на неговата страна! Покажи ми прочутите танцьорки на Ейрън, Тиси, затова съм тук, да видя и може би не само да видя, нали така.

Том Тиси го дръпна да стане, намести очукания шлем на главата му, после го хвана за раменете и го завъртя.

И той видя Кенеб и зад него барикади от развалини и войници, снишени да заредят арбалетите си, докато други сечаха ледерийски войници, мъчещи се да пробият. Някъде вдясно избухна шрапнел. Крещяха хора.

Юмрук Кенеб пристъпи пред Балм.

— Къде са останалите, сержант?

— Сър?

— Адюнктата и армията!

— В транспортните, сър, къде другаде? Най-ужасната буря, която съм виждал, и всички кораби се обръщат…

Детсмел се обади:

— Трябва да са в марш, сър.

— Качи Мейсан Джилани на коня й — нареди Кенеб и на Балм му се дощя да го разцелува — и не ме интересува дали ще убие животното, но искам да стигне до адюнктата — трябва да ускорят марша. Да прати конницата си напред в галоп.

— Слушам, сър.

— Изчерпват ни се мунициите и стрелите, а с всеки проклет дъх ледериите се трупат все повече и ако си намерят свестен командир, няма да можем да задържим.

На него ли говореше Юмрукът? Балм не беше сигурен, но ужасно му се искаше да се обърне и да види как Мейсан Джилани скача разперила крака на конския гръб, ох, как му се искаше, само че тези ръце на раменете му не го пускаха и някой скимтеше в ухото му…

— Спрете да скимтите, сержант — каза Кенеб.

Някой препусна обратно през портата и къде си мислеха, че отиват? Тук имаше бой!

— Приятелчета на танцьорките… — прошепна той, докато вадеше меча си.

— Ефрейтор — каза Кенеб. — Заведи сержанта си на барикадата, отляво. Ти също, Троутслитър.

— Ей сега ще се оправи, сър — каза Детсмел.

— Знам. Вървете.

— Слушам, Юмрук.

Приятелчета. Балм искаше да ги убие до един.

— Тоя град… все едно ураган е минал през него — измърмори Кътъл.

Прав беше. Плячкосването и всичко останало обаче беше отпреди дни, а сега като че ли вестта за малазанския пробив фучеше през града като поредната буря — посрещана вече с умора. Отделението стоеше присвито в сенките близо до края на една задна уличка и наблюдаваше пробягващите крадешком по улицата хора.

Бяха ударили от засада една част, строяваща се, за да тръгне към западната порта. Стрели, острилки и запалка под оръжейния фургон — още гореше там отзад до стълба черен дим, издигащ се във все по-изсветляващото небе. Помете ги всички, двайсет и пет мъртви и ранени, и преди двамата с Геслер да се измъкнат, местните вече щъкаха навън да оберат плячката.

Капитанът беше изпратил Ърб и отделението му да намерят Хелиан с войниците й — проклетата пияндела беше взела грешен завой някъде, при което само Фидлър и Геслер бяха останали да пробиват към двореца.