Вълка

Мъжът замълча. Сигурен бях, че каквото и да му кажа, той няма да ме чуе. Бръкнах в джоба на сакото си и извадих малка черно-бяла фотография, която му показах.

— Това ли е баща ти?

Той кимна, видимо объркан, което засили страха му.

— Кой ти я даде?

— Сега ще се върнеш в „Екселсиор“, ще намериш къде си оставил чантата и ще я вземеш оттам.

— И къде ще я занеса?

— Ще я върнеш на Казмир. Ще отидеш при него, докато той чака да избухне бомбата, и ще я задействаш.

— Но тогава ще загина и аз.

— Ако искаш я остави, ако искаш му я метни отдалеч, това си е твоя работа. Важното е бомбата да избухне достатъчно близо до Казмир, за да го убие.

— И после?

— После ангажиментът ти към мен свършва и ще можеш да си вървиш.

Мъжът се изправи, леко олюлявайки се, и тръгна към вратата. Преди да излезе, се спря и се обърна за последно към мен.

— Кой си ти? — попита.

След като не получи отговор, той се потопи в горещия летен неаполски въздух.

До мен се приближи Дейвид Лий Бърк, който до този момент беше стоял скрит в сянката.

— Наредих на двама от моите да го проследят, за да сме сигурни, че ще те послуша.

— Ще ме послуша — отвърнах. — Изпълнението на заповеди е единственото, на което са способни хора като него.

— А ако остане жив след експлозията?

— Няма да остане. Погрижи се за това.

23.

Рим, Италия

— Трябва да разширим мащаба на нашата дейност — каза Раза. — Не можем вече да се задоволяваме с десетки, та дори със стотици убити. Трябва да планираме хиляди жертви. Винаги сме били водени от каузата си. Благодарение на руснаците сега имаме и парите.

— Но също така имаме и много повече врагове — отбеляза Аврим. — И те не страдат от скрупулите на закона. Те създават свои закони. Досега са доказали, че могат да бъдат много опасни.

— Така е, защото им позволихме — отвърна Раза.

— Какво предлагаш?

— Време е да унищожим местата, които са свети за противника.

Двамата се намираха в галерията „Боргезе“, застанали пред картината на Караваджо „Момчето с кошницата е плодове“. Раза се възхити на детайлите и цветовете на творбата.

— Плодовете изглеждат като истински, чак ти идва да си отхапеш от тях — отбеляза с възхищение. — А лицето на момчето сякаш е истинско, а не рисувано. Но тъмнината, която обвива картината — ето тя винаги ме е пленявала. Той е бил майстор на тъмните нюанси.

— Избрал ли си обект за мишена?

Раза кимна, оглеждайки картината от друг ъгъл.

— Доколкото разбирам, американецът си партнира с организираната престъпност в Неапол — каза Аврим.

— Изглежда ги ръководи някаква жена.

— Тези италианци са такива романтици — отвърна Раза, а ъгълчетата на устата му леко се извиха нагоре и изобразиха усмивка на красивото му мъжествено лице. — Само те биха се оставили жена да ги води в битката.

— Тя има репутацията на опасен и смъртоносен бос.

— Тя е силна само в нейния град, на нейните улици. Извън града е само една обикновена домакиня.

— Не бива да я подценяваме.

— Никого не подценявам — отвърна Раза и за първи път насочи погледа си към Аврим; явно беше ядосан.

— Тя обаче е поставена начело на гангстерите по наследствена линия, а не защото го е заслужила.

— За разлика от американеца тя не е изгубила никого от близките си — добави със спокоен тон Аврим, за да успокои буйния Раза.

— Все още не е.

— Трябва да ти призная, че съм малко обезпокоен в сегашната ситуация. И някои от хората ни в групата също изразиха подобни опасения.

Двамата междувременно се бяха отдалечили от платното на Караваджо и сега вървяха из галерията, като само от време на време спираха, за да погледнат друга картина.

— Кажи ми какви са ти опасенията.

— Очакваме съвсем скоро да ни погнат всички полицейски служби и правителствата, срещу които разпалихме война — отвърна Аврим. — Но тези, другите — те представляват много по-трудно предизвикателство. Те са престъпници. За разлика от което и да е правителство, те няма да се спрат пред нищо, докато не постигнат целите си. За тях не съществуват правила.

— Както и за нас — каза Раза. — Те жертват живота си в името на печалбата. Ние загиваме в името на това да се озовем в Рая. Разликата е незначителна.

— Те очистиха няколко от нашите посред бял ден.

Атакуваха един от нашите комплекси и избиха всички, освен един, когото взеха в плен.

— Боиш ли се от тях?

— Да — отвърна Аврим. — Особено от Вълка.

— Защо точно от Вълка?

— За разлика от другите той има две много основателни причини да желае смъртта ни. Първо, заради бизнеса и второ, за отмъщение.

— Защо мислиш, че той е взел на мушка нашата група? Сигурен съм, че не съм единственият, сключил сделка с руснака.

— Може би си мисли, че сме виновни за смъртта на неговите жени — отговори Аврим. — Или пък, че ние ще можем да го заведем до истинските извършители.

— Изобщо не ми пука какво си мисли той. Престъпните синдикати щяха да кръстосат шпаги с нас рано или късно, когато нещата опрат до техните бизнес интереси. Те нямат доверие на никого и сами вършат мръсната работа. Те действат не много по-различно от нас.

— Можем ли да се доверим на този руснак? — попита Аврим.