Вълка

— От нас се изисква само да сме по-хитри и по-бдителни от тях, както и да имаме много повече късмет — отвърнах аз. — Ще се наложи да извършим някои неща, с които със сигурност няма да се гордеем. Но всяка една война има висока цена.

Големия Майк се умълча за момент и замислено се загледа в пейзажа.

— Ти вече плати достатъчно висока цена — отвърна накрая.

— Удвоих охраната на Джак — поясних. — Той е основната ми грижа. Направих го така, че да не забележи. И без това му се събра много, та да се движи заобиколен от въоръжени хора.

— За Джак не се притеснявам — каза Големия Майк. — Той е добро хлапе и няма да му се случи нищо. Ние всички ще се погрижим за това. Повече ме е страх за теб.

— Няма нужда да се страхуваш за мен. Всичко ще се нареди.

— Теб те сърбят ръцете да се включиш в боя. Загърбил си и най-елементарната предпазливост. Вярно, че когато стане дума за безопасност, ти винаги си имал свое виждане по въпроса. Но сега нещата са по-различни.

— Искам ги мъртви, Майк. И ако е нужно да изложа себе си на риск, за да го постигна, така да е. Това е риск, който съм готов да поема. За мен друг път няма.

— А на мен ми трябваш жив. Както и на Джак. Вълка може да поема всякакви рискове, но не и бащата на Джак.

Големия Майк извади от сакото си малък черен мобилен телефон и ми го подаде.

— Ако трябва да се свържеш с мен, използвай го. Позвъни ми, или ми напиши съобщение, няма значение. Него не могат да го клонират. Ще дам по един такъв на Стрега и на Джими.

— Как така не могат да го клонират?

— Така, не могат. И Джон не може.

Прибрах телефона в джоба на ризата си.

— Довечера ли летиш обратно? — попитах.

— Самолетът ме чака в Тетърбъро — отвърна той. — Ще съм си у дома утре рано сутринта. Освен ако не искаш да остана за срещата с колумбийците.

Поклатих глава и отвърнах:

— Те са доста съмнителна шайка. Може и да се паникьосат, ако се появя на срещата с човек, когото не са очаквали.

— Мислиш ли, че ще се съгласят на нашите условия?

— Да, според мен ще се съгласят. Мексиканците им отнеха лъвския пай и те сега страшно много искат да си го върнат. Мога да ги подпомогна, като им отворя вратата. В замяна те няма да оставят мексиканците на мира, докато ние се фокусираме върху терористите и руснаците.

— Те имат ли достатъчно сили, за да се опълчат на мексиканците?

— Не и за по-дълъг период. Но ще ни спечелят достатъчно време и ще забавят трафика на оръжие и наркотици, които минават през територията на Мексико. Едно главоболие по-малко за нас.

— Пази си тила — предупреди ме Майк. — Никак не ми харесват тези.

— Никой не ги харесва. Но щом могат да ни помогнат, ние ще се възползваме.

— А след като престанат да ни бъдат нужни?

Обърнах се към Големия Майк и сложих ръка на рамото му.

— Тогава ще избием колкото можем повече от техните и ще превземем колкото се може по-голям дял от бизнеса им.

Той кимна.

— Нямам търпение да дойде този ден. Гледай да се върнеш към старите си задължения и да се грижиш за ежедневните ни операции. Доста по-чисто и приятно занимание е.

— И много по-печелившо — отбелязах аз.

25.

Флоренция, Италия

Владимир и Раза вървяха по тихата улица, а точно под тях се носеха бурните води на Арно. Не се радваха на компанията си.

— Не бива да ни виждат заедно — каза Владимир. — Мислех си, че си ме разбрал ясно.

Раза хвърли поглед към реката и се приближи до ръба на изградената от червени тухли стена на речното корито. Шумът на реката заглушаваше уличния трафик.

— Искам да те попитам нещо.

— Питай.

— Каква е историята на враждата ти с американския гангстер?

— Защо мислиш, че има вражда?

— Откакто с теб станахме партньори, той не ме оставя на мира. Хората ми забелязват странни физиономии навсякъде, където се движат. Паричните преводи станаха по-бавни или пък ги пренасочват. Трима от моите куриери, които пренасят пари в брой, бяха ограбени от въоръжени мъже. Мислех си, че партньорството с теб ще улесни живота ми. Вместо това цялата ми организация се превърна в мишена.

— Преди никой не ти обръщаше внимание — отвърна Владимир. — Предишните ти акции бяха достатъчни да привлекат моето внимание към теб, но това не беше достатъчно, за да се прочуеш. С по-голямото влияние идва и по-големият риск.

— Той да не би да иска чрез мен да стигне до теб? — попита Раза. — Или ме подозира в участие в атентата, в който загина неговото семейство?

— Има ли значение? Той е по петите ни и няма да се спре, докато е жив.

— И жената ли?

Руснакът кимна.

— Всеки от тях поотделно представлява заплаха за нас. Какво остава, когато са заедно.

— Мнозина така или иначе ще умрат, за да изпълня задачата си. Труповете на тези двамата ще бъдат само капка в морето.

— Колко обекта си планирал да удариш? — попита Владимир.

— Засега два. Може би три.

— Доста си стеснителен и плах, а аз мразя тези качества.

Другият сви рамене.

— Аз снабдявам атентаторите с взривни устройства и подбирам мишените. Ти осигуряваш финансите. Такава беше уговорката ни. Единствената ни уговорка.