Вълка

Той вървеше между Аврим и един мрачен тип на име Сантос. Висок и слаб, Сантос излъчваше самоувереност и надменност. Той държеше бастун в дясната си ръка и незапалена пура в лявата. Не си беше ходил в родината си Мексико още откакто я беше напуснал като тийнейджър. Оттогава прекарваше времето в различни европейски столици, най-вече в Лондон и Рим. Беше търговец на оръжие от старата школа. Навлязъл в занаята като момче, започнал да доставя крадени оръжия на германската смъртоносна терористична група „Баадер-Майнхоф“. На двайсет и пет той се беше оженил за една от първите участнички в италианската терористична групировка „Червените бригади“, но тя загина в престрелка с полицията в малко градче южно от Салерно. Той си остана един от най-добрите оръжейни трафиканти. Позициите му винаги оставаха непоклатими, независимо от това кои организации се изкачваха на върха и кои завършваха с крах. Сантос се чувстваше на върха на щастието, когато сееше семената на терора и смъртта.

В момента той беше човекът, контролиращ и отговарящ за каналите за оръжие от Мексико към отделните клетки. Той беше най-опасният оръжеен трафикант в Европа и беше работил е всички големи играчи в бързо разрастващата се международна терористична общност. Всички му се доверяваха и често го търсеха за съвети и помощ.

— Какви са щетите от действията на Вълка? — попита Сантос.

— Сега получаваме цялото си финансиране от Руснака — отвърна Раза. — Всички останали източници са прекъснати.

— В това е замесена Якудза — отбеляза Сантос. — Всички мръсни пари минават през тях и те решават дали ще изчезнат или не в процеса на „изпирането“.

— Имаме много оскъдна информация от Америка — продължи Раза. — Или наистина не се случва нищо важно, или нарочно прикриват информацията.

— Дотук не чух нищо, което да е непреодолимо — отвърна Сантос.

Те пресякоха улицата и се насочиха към Пиаца Навона, площад, който се намираше близо до балкона, от който някога беше изнасял речи Мусолини пред многохилядната си публика. Терористът кимна, докато гледаше към бавно движещите се туристи и още по-бавно движещите се местни граждани.

— Не че се притеснявам — каза той. — Италианските мафиоти винаги са били проблем за нас. Същото се отнася за японците и за китайците. Но досега никога не сме имали нужда от тяхната помощ и едва ли и в бъдеще ще ни потрябва.

— Тогава защо обръщате внимание на Американеца сега? — попита Сантос. — Защо гледате как да подпалите задника му?

— Той ме е взел на мушка.

Сантос спря до един фонтан. Погледна към тълпите за няколко секунди и отново се обърна към Раза:

— Ти казваш, че е на лична основа?

— Той го направи да е на лична основа. Нямах никаква представа, преди да започне всичко.

— Но сега знаеш кой е той.

— Трябва да му създам някакъв проблем, за да ме остави на мира.

— На твое място бих се замислил сериозно, преди да се изправя срещу човек като Вълка — отвърна Сантос. — Той не е станал шеф на мафията само защото изглежда добре в костюм. Има реална тежест и си партнира с Камората. Това удвоява тежестта му в повечето страни по света. В собствената му страна я утроява.

— Наясно съм с рисковете — каза Раза.

Другият кимна.

— Семейството му вече пострада. Затова и той тръгна по петите ти. Мислиш ли, че човек като него щеше да започне война, ако семейството му беше непокътнато?

— Не знам какви са мотивите му.

Сантос искаше да поддържа отношенията си с Раза, а и с всеки терорист, единствено на делово ниво. Често си казваше, че е избрал престъпната кариера не заради друго, а за да печели много пари и да ги печели бързо. Той ходеше въоръжен и търгуваше с оръжие и наркотици единствено за да си осигури финансова свобода. Дори гледаше на двете присъди, които беше излежал в затвора, като един вид обучение, инвестиция на време за усъвършенстването си като майстор в занаята. Той изобщо не разбираше манталитета на терористите, на камикадзетата, готови да умрат в името на религия, която на него му се струваше не по-малко прогнила и покварена от останалите. Но с удоволствие вземаше техните пари и дори безплатно им даваше съвети, когато му поискаха, въпреки че това за него си беше чиста загуба на време, защото още не беше срещнал терорист, който да не е убеден, че пътят на насилието е единственият.

— Внимавай как и къде стъпваш, приятелю — каза на Раза. — Вълка не е обикновен жабар. Няма да видиш физиономията му на страниците на вестниците, нито в съдебната зала. Той, онази италианка и гъркът играят в съвсем друга лига. Висша лига.

— Страхуваш ли се от него?

— Не бих правил подобни заключения — отвърна Сантос. — Но само ще кажа, че е спечелил уважението ми.

— Би ли се изправил срещу него?

— Все още не.

Сантос се отдалечи от фонтана и двамата с Раза тръгнаха към северния край на площада.