Войнико, не питай!

Това почувствах и аз след две години, дори по-скоро.

Сънувах, че държа в ръцете си мълнии и с тях управлявам четиринадесетте планети, както аз искам. Вече усещах, че се справям със светкавиците много добре. Най-сетне истинските ми възможности изплуваха на повърхността. Сега знаех какво означава липсата на реколта на Фрийланд за тези, които имат нужда от професионално обучение на Касида, но не могат да платят за него. Разбирах защо постъпват по един или друг начин хора като Уйлям от Сета, Блейн от Венера или Сейън от Екзотика — все хора, които променят и направляват междузвездните събития, и предвиждах резултатите от техните действия. Така винаги се оказвах на местата с най-интересни събития и пишех статии за тях още преди да са станали, докато накрая колегите ми започнаха да мислят, че или съм наполовина дявол, или съм провидение.

Не ми пукаше какво мислят. Вълнуваше ме кога най-после ще настъпи часът на тайното ми отмъщение. Чувствах скрития меч в ръката си — моето оръжие за унищожаване.

Вече не се съмнявах — макар че не го обичах, Матиас бе прозрял същността ми и откакто умря, сякаш бях приел неговата антивяра, и то със сила, която той никога не би могъл да си представи.

Както и да е. Сега отивах при Пиърс Лийф. Чакаше ме пред вратата на кабинета си. Сигурно отдолу са се обадили и са го предупредили, че се качвам. Подаде ми ръка за поздрав и задържа моята, докато ме вкара вътре и затвори вратата зад нас. Не седнахме около масата, а се настанихме на дивана, поставен малко встрани. Напълни чашите и ми подаде едната. Пръстите му забележимо бяха посивели, а и самият той изглеждаше стар.

— Разбра ли новината, Тим? — попита той без предисловие. — Морган Чу Томпсън умря.

— Чух. Сега има вакантно място в Съвета.

— Да-а… — отпи малко и върна чашата на мястото й. — Морган беше мой стар приятел.

— Знам — казах аз, но не чувствах никакво съжаление. — Сигурно сте разстроен.

— Бяхме връстници… — млъкна и унило ми се усмихна. — Очакваш да те подкрепя в стремежа ти да заемеш мястото, нали?

— Според мен — бавно отвърнах аз — членовете на гилдията ще останат учудени, ако не го направите, особено като се има предвид колко добре работеха за мен обстоятелствата през последните години.

Пиърс кимна, но ми се струваше, че не ме чува. Посегна към чашата, отпи без видимо удоволствие и я остави.

— Преди около три години дойде тук и поиска да се срещнем. Тогава направи едно предсказание, помниш ли?

Само се усмихнах.

— Да, едва ли си забравил. Е, Тим — той млъкна и изпусна една тежка въздишка. Имах чувството, че му е трудно да заговори за това, което иска. Само че аз вече имах достатъчно опит и владеех всичко необходимо, дори и търпението. Просто седях и чаках. — Имахме достатъчно време да видим как ще се развият събитията. Според мен ти се оказа и прав, и не съвсем.

— Как така?

— Ами така. Според твоята теория Екзотика имаше намерение да унищожи Сдружението. Ала виждаш какво стана на практика.

— Например?

— Сега почти всички смятат, че фанатизмът на войниците на Сдружението и случаите на безсмислена жестокост като този, при който преди три години на Нова Земя загина зет ти, са основната причина общественото мнение на останалите планети да се обърне срещу тях, и то толкова силно, че да отказват да наемат техни подразделения. И за слепия обаче е ясно, че те — черноризците — се държат по този начин, защото същността им е такава. Екзотика не е виновна за това.

— Да, и аз мисля така.

— Разбира се — отново отпи, този път по-спокойно. — Мисля, че затова не ти повярвах, когато ми каза, че Екзотика има намерение да унищожи Сдружението. Не ми звучеше истински. Но сетне се оказа, че именно Хармония и Асоциация подкрепиха с хора и оръжие така наречената революция на Синия фронт на Света Мария, действайки тихомълком в задния двор на Мар и Кълтис. Наложи се да призная пред себе си, че сякаш наистина нещо става между философите и фанатиците.

— Благодаря ви.

— Синият фронт обаче не се задържа дълго.

— Поне в началото изглеждаше, че има широка обществена поддръжка.

— Е, да — той помете възражението ми с едно махване на ръка. — Но и самият ти прекрасно знаеш какво става в такива случаи. Винаги има причина за бой, когато става дума за по-богат и преуспял съсед, независимо дали той живее в съседната къща или на съседната планета. Цялата работа е там, че населението на Света Мария рано или късно щеше да проумее какво представлява Синият фронт и да го отхвърли, като отново го върне към статуса му на нелегална партия. Освен това привържениците му никога не са били кой знае колко, а и повечето от тях се оказаха смахнати. Като капак трябва да признаем, че Света Мария просто не би могла да съществува самостоятелно — нито в икономическо, нито в политическо отношение, щом се намира в системата на две толкова богати планети като Мар и Кълтис. Цялата тази работа с революцията на Синия фронт нямаше начин да успее и това беше ясно за всеки страничен наблюдател.

— И аз така мисля.