Всичко наопаки

— Значи ти се занимаваш с Дана от девет до два — уточнява Павел, — а после? Обядваш и се прибираш вкъщи, така ли?

— Да бе, как не — тросвам се аз. — Отивам си в стаята и чакам да дойде време да проверя домашното. Отпуснаха ми тук една стаичка. И на тебе ще дадат.

— Защо, не може ли да провериш домашното на другия ден? — учудва се той. — Нали в училище учителите първо преглеждат домашните, после преподават новия материал. При вас не е ли така?

— При нас не е. Ако губя половината час за проверка на домашното, не остава достатъчно време за новия материал. Сега се изисква много по-голям обем знания от преди, така че децата да могат успешно да учат в институт и да усвояват професия. Татко и мама Руденко искат Дана да получи много добра подготовка, разбираш ли? Не каква да е, а наистина много добра. Тя е много умна, старателна е, има прекрасна памет, така че усвоява хуманитарните науки самостоятелно, а всичко останало е моя работа. Физика, химия, математика, биология — и всичко това в разширен обем, практически в институтски, плюс компютърна грамотност, програмиране и така нататък. Разбери, в нашата страна никак не обичат децата да учат вкъщи и да се явяват на изпити като частни ученици, затова от тях дерат три кожи. Едно е детето да е инвалид, да е приковано към количката или към леглото — тогава, разбира се, всички благородно правят отстъпки и си затварят очите за явни пропуски в знанията им, когато обаче им се струва, че детето не посещава училище от глезотия, ела да видиш. Нали не мога да допусна моята ученичка да не издържи годишен изпит — затова й давам много повече, отколкото изисква програмата. Затова работим и сутрин, и следобед: сутрин върху новия материал, следобед — преговор и хуманитарните предмети. Дана чете, аз седя до нея и контролирам, отговарям на въпросите й, ако нещо не разбира, после проверявам как е запомнила и усвоила прочетеното. Така че ние с теб ще работим на две смени: от седем до девет сутринта ще е твоята, после от девет до два — моята, после обяд, от три до седем е пак мой ред, а вече от седем до девет вечерта си ти. Разбра ли?

— Разбрах — кима Павел. — А в колко часа си ляга Дана?

— Това вече не знам — свивам рамене аз. — Понякога след нашите часове тя гледа телевизия и чете, понякога отива при леля си и чичо си, те живеят в съседната сграда. Излиза от къщи само за да ги посети, и то чака да се мръкне, защото се стеснява, страхува се, че на улицата някой мизерник може да започне да й се подиграва. Всъщност не знам как ще се подредят нещата сега. Докато те нямаше, Дана след обяда си почиваше, четеше, гледаше телевизия до пет, а от пет до девет с нея се занимавах аз. Сега нещата се разместват по време, така че ми е трудно да кажа…

— Слушай, а как е станало така, че момичето толкова е напълняло? — интересува се спортистът. — Не са ли ти казвали? Защото явно не се е случило за един месец, къде са гледали всички?

Споделям това, което знам. За старото училище, за новата гимназия и така нататък. Павел слуша, кима, потропва с пръсти по масата. С периферното си зрение забелязвам, че старата чува това потропване и поглежда към нас неодобрително. Тя е поборница за добри обноски и доколкото съм успял да разбера, представата й за добри обноски е основана върху образеца за правилно поведение на учениците в присъствието на учителите. Да седят правилно, с изправен гръб и ръце, поставени на чина пред тях, да не се въртят, да не си шепнат, да не се разсейват от процеса, бил той усвояване на знанията или изяждане на обяда, да бъдат учтиви, да стават, когато ги заговарят по-възрастни, и така нататък.

— Дана е добро момиче, умно — завършвам повествованието си и моля: — Постарай се да направиш така, че да й поолекне животът.

— Ще се постарая.

— Имаш опит, нали?

— Нямам — признава Павел и аз мислено аплодирам честността му. — Със спортната подготовка бих се справил без проблеми, но умът ми не го побира какво ще правя с това тегло. Ами че тя няма да издържи никакви натоварвания, сърцето й просто е слабичко, а без натоварвания килограмите няма да си отидат. Между другото, Артьом, кой тук командва кухнята?

— Лариса Анатолиевна. Е, и разбира се Нина, домашната помощница. Тоест Нина купува продуктите и готви, а какво точно да се купува и готви — това го решава Лариса. За всеки случай имай предвид, че тук се яде по много и все тлъсто, така че ако имаш проблеми с черния дроб или със стомаха…

— А, не, всичко ми е наред.

— Абе, аз да те предупредя…

— Благодаря. Как мислиш, удобно ли е да помоля Лариса Анатолиевна за Дана да се готви отделно? Проблемът трябва да се решава комплексно. С храна като днешната на масата тя никога няма да отслабне, ако ще и да се претрепя от работа.

— Мисля, че е удобно. Та тя й е майка в края на краищата и двамата с мъжа й са те поканили тук именно за да решаваш този проблем. Нали ще помолиш не заради себе си, а заради работата.

Виждам, че Павел се кани да ми зададе поредния си въпрос, но не успява, защото се разнася властният глас на старата Анна Алексеевна: