Всичко наопаки

А това момче, Павел, не е много добре възпитано. Кой ли го е намерил? Миша ли? Или Лариска? Кой знае какъв е уличник. Как може — за пръв път идваш в една къща и без костюм, без вратовръзка? Какви са тия обноски — да отидеш с дънки на място, където още не те познават? И не се представи както трябва, Лариска само спомена, че се казва Павел, нито фамилното му име чухме, нито биографията. Е, то нейното хубаво, ще прощавате, възпитание и без това всички го знаят, ама момчето? Какви са родителите му? Какво образование има? Къде и какво е работил? Сега трябваше да ни разкаже на всички, та всички да знаем какъв човек ни влиза в къщата, защото той може и да е крадец или бандит, или — което е най-страшно — да развращава малолетни момичета. Какво знаем за него? Нищо. А той, вместо да ни се представи на всички, седи и си шепне с Артьом. Не е работа това, невъзпитано е. Ще трябва да кажа на Миша… Впрочем не, май е по-добре да се оплача на Володенка, той може да повлияе на Миша. Виж ти, как се обръща животът — Володенка ми е най-малкият от живите ми деца, а се постави като най-голям, той наистина е най-умният и най-добрият от тримата. Кой би помислил, че ще стане такъв?

Като малък той… Абе, защо ли да си спомням! Когато беше малък, ние с Олег Семьонович, царство му небесно, бяхме сигурни, че от него нищо няма да излезе, че няма да стане истински човек и целият му живот ще тръгне накриво. Струваше ни се, че е коравосърдечен, бездушен, студен. Как се държа в деня, когато Ванечка почина… Дори ми е болно да си спомням. Тогава си помислихме, че изобщо не е човек. Пък и после… Ама се оправи и изпревари всички по човещина — и Мишенка, и Валюшка. И жена си избра свястна, не като Миша. За Валюшка пък хич не ми се говори, нейният семеен живот се провали напълно.

Край, решено — щом Миша седне на масата — ще го кажа. А сега ще предупредя всички.

— Моля за малко внимание! Когато дойде синът ми, ще ви съобщя нещо.

Отражение 3

Артьом