Законът на невинността

— Ваша чест — изревах, — не могат да вадят извинението за техническите трудности. Арестуваха ме преди пет седмици. Залогът тук е свободата ми и е напълно несправедливо да казват, че технически проблеми не са им позволили да спазят моите процесуални права. Те се опитват да не ми позволят да стигна до Милтън. Просто и ясно. Направиха го, като се явиха пред съдебни заседатели, а не на предварително изслушване, и го правят отново тук. Не съм се отказал от правото си на бърз процес и обвинението прави всичко възможно, за да ме принуди да отлагам.

— Госпожице Бърг? — каза Уорфийлд. — Отговор на това?

— Госпожо съдия — започна Бърг, — ако обвиняемият бе спрял да ме прекъсва, преди да си довърша изречението, щеше да чуе, че имахме, минало време, технически трудности, но те са отстранени и вече разполагам със записите от личната камера на полицая и от колата, които ще предам на защитата днес. Освен това щатът възразява срещу всякакви внушения, че бави процедурите или че притиска обвиняемия към някакво отлагане на делото. Готови сме, ваша чест. Не се интересуваме от отлагане.

— Много добре — каза Уорфийлд. — Предайте записите на защитата и ще…

— Ваша чест, процедурен въпрос — казах аз.

— Какво има, господин Холър? — попита съдията. — Губя търпение.

— Прокурорът току-що ме нарече обвиняем — казах. — Да, аз съм обвиненият в това дело, но когато пледирам пред съда, аз съм адвокат от защитата и настоявам съдът да поиска от госпожица Бърг да се обръща към мен подобаващо.

— Говорите за семантика, господин Холър — отговори Уорфийлд. — Съдът не вижда нужда от подобно изискване към обвинението. Вие сте обвиняем. Вие също така сте и адвокат. В този случай няма разлика.

— Съдебните заседатели ще видят разлика, ваша чест — казах.

Уорфийлд отново вдигна ръка като регулировчик, преди Бърг да изрази възражение.

— Няма нужда от оспорване от страна на обвинението — каза тя. — Искането на защитата е отхвърлено. Ще продължим в четвъртък сутринта. Госпожице Бърг, очаквам да повикате полицай Милтън тук, за да бъде разпитан за спирането на господин Холър. С радост ще подпиша призовка за това, ако се наложи. Но бъдете сигурна, че ако той не се появи, ще съм склонна да уважа жалбата. Ясно ли е, госпожице Бърг?

— Да, ваша чест — каза Бърг.

— Много добре, да пристъпим към другата жалба — каза Уорфийлд. — В единайсет трябва да изляза от съдебната зала за външна среща. Да побързаме.

— Ваша чест, моят партньор Дженифър Арънсън ще представи жалбата за изискване на доказателствата.

Дженифър стана и се приближи към катедрата. Тръгнах обратно към масата на защитата и докато се разминавахме, леко си докоснахме ръцете.

— Разбий ги — прошепнах.

6.

Привилегиите, които получавах като самозащитаващ се, се простираха и до ареста, където ми бе предоставено място и време за всекидневни срещи с правния ми екип. Насрочвах тези срещи от понеделник до петък в три следобед независимо дали имахме проблеми или стратегии за обсъждане. Нуждаех се от връзката с външния свят дори и само за поддържане на психическото ми здраве.

Срещите бяха тежки за Сиско и Дженифър, защото те и вещите им бяха претърсвани на влизане и на излизане, а според правилата те трябваше да са в стаята за среща на адвокати и клиенти преди дори да ме повикат от отделението, в което се намирах. Всичко в затвора се движи с безразлична скорост, определяна от надзирателите, които командват парада. Последното нещо, което се позволява на арестант, дори и самозащитаващ се, е точността. По същата причина, поради която ме събуждаха в четири сутринта за изслушване след шест часа, което се провеждаше само на четири пресечки оттук. Тези забавяния и пречки означаваха, че екипът ми обикновено трябваше да се яви на входа за адвокати в два следобед, за да мога да се срещна с тях час по-късно, в три часа.

Срещата след изслушването в съда имаше по-голямо значение от поддържането на психичното ми здраве. Съдия Уорфийлд бе подписала заповед, която позволяваше на Дженифър Арънсън да внесе сиди плейър в затвора за заседанието на правния екип, за да мога да гледам записите, които най-накрая бяха предадени от обвинението.

Закъснях за срещата, защото почти четири часа ме връщаха с автобуса от съдебната зала в затвора. Когато ме вкараха в адвокатската стая, Дженифър и Сиско вече ме чакаха от час.

— Извинявайте — казах, докато надзирателят ме въвеждаше. — Тук нищо не зависи от мен.

— Да бе, без майтап — каза Сиско.

Важаха същите правила като в адвокатската стая в съда. Те седяха срещу мен. Имаше камера, за която се предполагаше, че не предава звук. Разликата беше, че ми бе позволено да ползвам химикалка в стаята, за да си водя бележки или да пиша на ръка жалби до съда. Не ми бе позволено да занеса химикалка в килията си, защото тя можеше да се използва като оръжие, като бонг и за татуировки. Всъщност позволяваха ми само червена химикалка, защото се смяташе, че цветът не е предпочитан за татуировки, ако някак си все пак успеех да я внеса в килията си.

— Гледахте ли вече записите? — попитах.

— Само десет пъти, докато чакахме — отвърна Сиско.