Законът на невинността

— С Лорна прехвърлихме повече от половината — каза Сиско. — Засега нищо не се набива на очи. Но работим по въпроса и правим списък с вероятните.

Говореше за списък с бивши клиенти и врагове, които биха могли да имат мотив и възможност да ме накиснат за убийство.

— Добре, това ми трябва — казах. — Не мога просто да вляза в съда и да кажа, че съм набеден. За да построя защитата си върху обвинение срещу трета страна, ми трябва трета страна.

— Работим по въпроса — отвърна Сиско. — Ако има нещо, ще го намерим.

— Ако? — попитах.

— Нямах това предвид, шефе — каза Сиско. — Просто исках да кажа…

— Виж какво — продължих, — през последните двайсет и пет години от живота си обяснявам на клиентите, че няма значение дали са извършили престъплението, защото моята работа е да ги защитавам, не да ги съдя. Виновен или невинен, получаваш същата сделка и същите усилия. Но сега, когато аз съм от другата страна, разбирам, че това са глупости. Имам нужда вие двамата и Лорна да ми вярвате за това.

— Разбира се, че ти вярваме — каза Дженифър.

— Иска ли питане — добави Сиско.

— Не бързайте да отговаряте — казах. — Сигурно имате въпроси. Версията на обвинението е повече от убедителна. Така че ако в някакъв момент Дейна Смъртната присъда ви спечели на нейна страна, трябва да кажете и да се оттеглите. Тогава няма да ви искам в екипа си.

— Няма да се случи — отвърна Сиско.

— Никога — добави Дженифър.

— Добре — казах. — Тогава отиваме на война. Дженифър, може ли да ми вземеш костюма и да го донесеш, за да се приготвя?

— Веднага — заяви тя.

Стана и с едната ръка почука по металната врата, докато размахваше другата към камерата. Скоро чух рязко метално тракване и вратата се отвори. Полицаят я пусна навън.

— Е — казах, когато със Сиско останахме сами. — Каква е температурата на водата тези дни в Байа?

— О, много приятна — отвърна Сиско. — Говорих с моя човек там и той ми каза, че е над трийсет градуса.

— Прекалено топло е за мен. Да ми каже, когато стане около двайсет. Това ще е идеално за мен.

— Ще му кажа.

Кимнах на Сиско и се опитах да не се усмихвам към камерата. Надявах се, че тази последна част от разговора е достатъчно интригуваща за всеки незаконно подслушващ, за да го прати за зелен хайвер в Мексико.

— Ами нашата жертва? — попитах.

— Още работя по въпроса — каза колебливо Сиско. — Надявам се, че Дженифър ще научи повече при днешното споделяне на уликите, за да мога да проследя движенията му и как и кога се е озовал в багажника ти.

— Сам Скейлс беше хлъзгав човек. Проследяването му ще е трудно, но ще ми трябва.

— Не се тревожи. Ще го имаш.

Кимнах. Харесвах увереността на Сиско. Надявах се, че тя ще се отплати. За миг се замислих за бившия си клиент Сам Скейлс, големия измамник, който дори бе измамил и мен. А сега бе жертвата в най-голямата измама, бях накиснат за убийство му и знаех, че ще ми е трудно да изоблича това набеждаване.

— Шефе, добре ли си? — попита Сиско.

— Да, всичко е наред — отвърнах. — Просто се замислих. Очертава се да е забавно.

Сиско кимна. Знаеше, че щеше да бъде всичко друго, но не и забавно, обаче ме разбираше. Постъпвай като победител и ще станеш такъв.

Вратата на килията се отвори отново и Дженифър се върна с дрехите ми за съда върху две закачалки. Обикновено пазех розовата риза за пред съдебни заседатели, но всичко беше наред. Дори само видът на елегантната кройка на костюма качи настроението ми на съвсем друго ниво. Започнах да се приготвям за битката.

5.

Костюмът ми беше широк. Струваше ми се, че се губя в него. Първото, което казах на Дженифър, когато ме въведоха в съда и ми свалиха белезниците, беше да помоли Лорна да отиде до къщата ми, да вземе два от костюмите ми и да ги занесе на шивач да ги стесни.

— Това ще е малко трудно, без да ти вземат мярка — каза тя.

— Не ми пука, важно е — отвърнах. — Не искам да изглеждам пред медиите като човек с костюм назаем. Това ще стигне до потенциалните съдебни заседатели и ще отправи послание.

— Добре, разбрах.

— Кажи ѝ да поръча да ги стеснят отвсякъде.

Преди тя да успее да отговори, Дейна Бърг пристъпи към масата на защитата и остави на нея купчина документи.

— Нашият отговор на вашите жалби — каза тя. — Сигурна съм, че всичко ще се изясни при обсъждането.

— Навреме — обади се Дженифър, като имаше предвид точно обратното.

Тя зачете. Не си направих труда да кажа нещо. Бърг като че ли се поколеба, сякаш очакваше реплика и от мен. Аз просто я погледнах и се усмихнах.

— Добро утро, Дейна — казах. — Как мина уикендът ти?

— Със сигурност по-добре от твоя — отговори тя.

— Е, това се подразбира — заявих.

Тя се усмихна надменно и се върна на прокурорската маса.

— Никакви изненади, възразява на всичко — каза Дженифър. — Включително и на намаляването на гаранцията.

— Очакваше се — отвърнах. — Както казах, не се тревожи за гаранцията днес. Ще…

Гръмкият глас на Морис Чан, съдебния пристав, ме накара да млъкна, когато обяви пристигането на съдия Уорфийлд. Наредиха ни да останем по местата си и да се приготвим за заседанието.