Законът на невинността

— В дъното имаше малък шкаф. Вратата бе скрита зад стойка за дрехи. Но го намерихме и в него открихме чекмеджета. Те бяха пълни с папки, които не изглеждаха подредени. Намерихме папка за Сам Скейлс и писмото беше вътре.

— И когато го прочетохте, разпознахте ли в него потенциално доказателство по случая?

— Да, веднага. Това беше настояване като за последно за пари, които Холър смята, че му се дължат.

— Възприехте ли писмото като заплаха за Сам Скейлс?

Маги ме бутна по ръката и кимна към свидетелската банка. Искаше да възразя, преди Друкър да отговори — да даде мнение за нещо, което би трябвало да е решение на съдебните заседатели. Но аз поклатих глава. Исках да чуя отговора на Друкър, за да го обърна срещу него, когато ми дойде редът.

— Да, определено беше заплаха — каза Друкър. — В него се казва, че това е последна молба, преди да последват по-сериозни действия.

— Благодаря ви, детектив — каза Бърг. — А накрая бих искала да ви помоля да представите видеото, в което говорите с обвиняемия, но в качеството му на адвокат на самия себе си. Спомняте ли си разговора?

— Да.

— И той е записан на видео?

— Да.

— Да го пуснем на съдебните заседатели.

Маги се наведе към мен и прошепна:

— Какво е това?

— Последният му опит да ме накара да направя самопризнания — прошепнах ѝ в отговор. — Казах му да си гледа работата.

Видеото бе пуснато на екрана на стената над бюрото на секретаря. Беше от стаята за разпити в Двете кули. Вече бях арестуван от около седмица, когато Друкър и партньорът му Лопес дойдоха при мен да ми кажат с какво разполагат, за да видят дали няма да се пречупя.

— Разбрахме, че сам ще се защитавате — каза Друкър. — Значи днес сме тук да говорим с вас като с адвокат, не като с обвиняем, ясно?

— Както кажете — отвърнах. — Ако ще говорите с мен като с адвокат, трябва да водите със себе си и прокурор. Но сте си заврели главата в задника още от самото начало, Друкър. Защо ми се падна най-тъпата двойка детективи от участъка, които не могат да разберат нищо?

— Извиняваме се, че сме толкова тъпи. Какво не разбираме?

— Капана. Някой ме е натопил и вие сте захапали въдицата до плувката. Жалки сте.

— Може да сме жалки, но сме тук. Знам, че сте заявили, че няма да говорите с нас, и това е ваше право. Затова ви казваме като на официалния защитник по това дело какво имаме и какво показват доказателствата. Може би ще промените решението на „клиента“ си, може би няма. Но сега е моментът да говорите с нас.

— Давайте, покажете ми какво имате.

— Ами имаме трупа на Сам Скейлс в багажника на колата ви. И можем да докажем с балистична експертиза и други улики, че той е бил убит във вашия гараж, когато вие твърдите, че сте били горе и сте си гледали кефа.

— Това са глупости. Опитвате се да ме объркате. Мислите, че съм идиот ли?

— Имаме кръв на пода и балистична експертиза, намерихме гилзата на пода на гаража ви, Холър. Вие сте го извършили и можем да го докажем. И трябва да ви кажа, че изглежда планирано. Това е предумишлено убийство и доживотна присъда без право на замяна. Имате… Клиентът ви има дете. Ако някога иска да види детето си отново извън затвора, сега е времето да дойде и да ни каже какво точно се е случило. Дали е било под напора на моментна страст, бой, какво? Нали ме разбирате, господин адвокат? На вашия клиент му е спукана работата. И има малка възможност да отидем при прокурора, да обясним това и да ви издействаме — хм, на него — най-добрата възможна сделка.

На записа последва дълго мълчание, през което аз само се взирах в Друкър. Осъзнах, че Дейна Бърг иска заседателите да видят точно това. Приличаше на колебание, все едно обмислям предложението на Друкър, а нали само виновен човек би млъкнал, за да прецени избора си? Не това правех, разбира се. Опитвах се да измисля начин да изтръгна повече информация по случая. Друкър току-що бе споменал две ключови доказателства, които тогава бяха нови за мен. Кръв и балистика — гилза, намерена в гаража ми. Исках да го подмамя да ми каже още и затова мълчах. Но заседателите нямаше да го изтълкуват така.

— Искате да сключим сделка? — казах аз на записа. — Майната ѝ на сделката ви. Какво друго имате?

Ясно се видя, че Друкър се усмихна във видеото. Знаеше какво правя. Беше казал всичко, което възнамеряваше.

— Добре — отвърна той. — Просто запомнете този момент, в който ви предоставихме възможност.

Друкър понечи да стане от масата. Бърг спря видеото и каза:

— Ваша чест. Засега нямам повече въпроси към детектив Друкър, но искам позволение да го призова за още показания при доказване на тезата на щата.

— Добре — каза съдия Уорфийлд. — Малко е рано за следобедна почивка. Господин Холър, госпожо Макфърсън, имате ли въпроси към свидетеля?

Станах и тръгнах към катедрата.