Законът на невинността

— Значи не сте поискали от съдията, подписал заповедта, разрешение да проверите и данъчните ми декларации, за да видите дали не съм записал дълга на Сам Скейлс като бизнес загуба?

Друкър трябваше да си помисли за миг, преди да отговори. Това бе напълно нова информация.

— Това е прост въпрос, детектив — подканих го. — Не поискахте ли…

— Не, не сме питали за данъчните декларации — каза Друкър.

— Мислите ли, че ако знаехте, че този дълг е причина за намаляване на данъците, това щеше да разколебае вярата ви, че е станал мотив за убийството на Сам Скейлс?

— Не знам.

— А смятате ли, че тази информация би била полезна за разследването на този случай?

— Всяка информация е полезна. Бихме искали да хвърлим широка мрежа.

— Но не достатъчно широка в този случай, нали?

Бърг възрази на въпроса: каза, че съдържа оценка. Съдията прие възражението, а аз точно това исках. Не исках Друкър да отговаря на въпроса. Той бе за съдебните заседатели.

— Ваша чест — казах, — нямам повече въпроси засега, но ще призова детектив Друкър и като свидетел на защитата.

Върнах се на мястото си, а Бърг призова следващия свидетел. Маги ми кимна за първата ми схватка с Друкър и каза:

— Браво. Да накарам ли Лорна да отиде до склада и да вземе данъчните декларации? Можем да ги ползваме като веществени доказателства.

— Не — прошепнах. — Няма намаляване на данъците.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти няма как да знаеш това, защото цял живот си държавен служител. Същото важи и за Бърг и Друкър. Дори съдията е била обществен защитник, преди да я изберат на този пост. Но частният адвокат не може да опише неплатен хонорар като бизнес загуба. Данъчните не го позволяват. Просто трябва да се примири със загубата.

— Значи блъфира?

— Общо взето. Но пък и те казаха, че писмото, което съм пратил на Сам, е било заплаха да го убия, без в него да се казва такова нещо.

Маги се облегна назад и се загледа право пред себе си, докато осмисляше чутото.

— Добре дошла в света на наказателния адвокат — прошепнах ѝ.

44.

Линейно, методично, рутинно — Дейна Бърг се представяше като по учебник. Обвинението обикновено има предимство, защото разполага с ресурси и обхват, а понякога това е достатъчно. Щатът мачка с власт и сила. Прокурорите могат да си позволят да нямат въображение, дори да са глупави. Те представят тезата си пред съдебните заседатели като инструкции за сглобяване на мебели от ИКЕА. Стъпка по стъпка, с големи илюстрации, включени са и необходимите инструменти. Няма нужда да се търси другаде. Няма нужда от тревога. И накрая получаваш здрава маса, която е едновременно стилна и функционална.

В остатъка от следобеда Бърг представи показанията и видеозапис от водещия криминалист, отговарял за местопрестъплението, а след това и от съдебния лекар, който бе направил аутопсията на жертвата. И двамата свидетели бяха част от строителните блокчета на тезата на щата, дори и не даваха показания, които директно да ме уличават. Отказах се от възможността да задам въпроси на криминалиста. Нямаше да спечеля нищо от тях. Бърг разпитва съдебния лекар и след четири и половина следобед, когато показанията обикновено приключваха. Съдия Уорфийлд обичаше да използва последния половин час от деня, за да освободи заседателите с предупреждение да избягват медийни публикации и обсъждане на случая в социалните медии или някъде другаде, а след това да пита юристите за някакви нови задачи.

Но аз станах и се обърнах към съда, преди тя да направи така.

— Ваша чест, имам няколко въпроса към свидетеля — казах. — Ако може да ги задам днес, а утре обвинението да започне с нов свидетел и доктор Джаксън да може да се върне към важната си работа в Съдебна медицина.

— Щом сте сигурен, господин Холър — отвърна съдията, а в гласа ѝ се прокрадна подозрение.

— Пет минути, госпожо съдия. Може би и по-малко.

— Добре.

Отидох до катедрата само с копие от доклада от аутопсията и кимнах на свидетеля доктор Крисчън Джаксън.

— Доктор Джаксън, добър ден — започнах. — Може ли да кажете на съдебните заседатели дали е ваше мнението, че жертвата е имала затлъстяване?

— Бил е с наднормено тегло, да — отвърна Джаксън. — Не съм сигурен, че това би могло да се смята за затлъстяване.

— Колко тежеше той по време на аутопсията?

Джаксън погледна своето копие от доклада от аутопсията, преди да отговори.

— Деветдесет и четири килограма.

— И колко беше висок? — попитах.

— Метър и седемдесет и три.

— Наясно ли сте, че таблицата на Националния здравен институт за желаното тегло при възрастните определя максималното тегло за мъж с такава височина на седемдесет и шест килограма?

— Не наизуст, не.

— Бихте ли искали да погледнете таблицата, докторе?

— Не. Звучи ми приемливо, не го оспорвам.

— Добре. Колко сте висок, доктор Джаксън?

— Ами, един и осемдесет и три.

— А теглото ви?

Както и очаквах, Бърг стана да възрази, като каза, че това не е по същество.

— Какво се цели с това, госпожо съдия? — попита тя.

— Господин Холър — каза съдията, — ще прекъснем заседанието и ще продължим…

— Ваша чест — прекъснах я аз. — Още три въпроса и ще приключим. И ще стане ясно, че е по същество.