Защото те обичам

— Ще изгориш, ако не си сложиш шапка — измърмори Рос, без да отделя поглед от връхчето на носа й, което вече бе здраво зачервено.

— Нямам шапка — отвърна му тя, като го гледаше право в очите с открития си, нетрепващ поглед.

Той шибна конете с поводите, изливайки гнева си върху тях. Защо го докарваше до такъв бяс това момиче, не можеше да си обясни. Може би защото бе пряката причина за физическите му страдания все пак.

Цяла сутрин конници препускаха покрай фургона им. Повечето от тях бяха мъже. Рос неохотно я представяше.

— Това е Лидия, грижи се за Лий.

Мъжете вежливо сваляха шапките си и се представяха. Тя срамежливо посрещаше погледите им, които макар и любопитни, не съдържаха презрение, както беше очаквала.

Единственият, който я изведе от равновесие, беше Скаута. Той я огледа с ленив поглед, и се ухили с мръсна усмивка на Рос.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Лидия — каза той.

Имаше дълги, къдрави руси бакенбарди и широки мустаци, сякаш избелели на слънцето. Лидия се плашеше от него. Добре, че през повечето време на деня беше далеч от кервана. Вършеше си добре работата. Беше отбелязал върху картата маршрута им така, че да могат да използват пътищата всеки път, когато това беше възможно, или равнинни местности. Беше им обещал, че ако всичко върви добре, всяка вечер ще нощуват покрай течаща вода. До този момент не беше нарушил обещанието си.

Буба и Люк Лангстън яздеха лудешката чак докато слънцето достигна зенита.

— Довечера ще си хапнем пилешко — изкиска се щастливо Люк.

Бяха ударили в гората два диви петела, които сега влачеха за прекършените им вратове.

— Мама каза, че ще ги опържи и че вие двамата също ще дойдете да вечеряте с нас.

Лидия наблюдаваше как коравата уста на Рос се разлива леко в широка усмивка пред момчешката игривост. Усмивката му грееше и тя изпита странно чувство в гърдите си от нея. Не беше от млякото, защото онова чувство беше съвсем друго. Това беше нещо странно и тревожно, нещо, което сякаш разбъркваше вътрешностите й, сякаш всичко едновременно искаше да си намери мястото. Зъбите му светеха снежнобели на фона на мустаците и загорялото му лице.

— Мисля, че ще приема поканата ти, ако поемеш фургона след почивката, за да мога да огледам малко една от кобилите.

— Страшно ще се радвам, ако ми дадеш да разведа някой от конете ти, Рос — изрече възбуден Буба.

Сините му очи едва не изскочиха, когато съзря Лидия, седнала на капрата на фургона с Рос на мястото, където бе седяла Виктория. Но всъщност корсажът на роклята й беше това, което най-здраво прикова погледа му. Знаеше, че майка му ще го одере жив, ако го заловеше да гледа скришом момичето, а и не беше сигурен дали и Рос няма да постъпи по подобен начин. Той закрещя колкото му сила държи, за да освободи поне малко от насъбралата се в тялото му енергия.

Рос поклати глава.

— Тогава няма да има кой да управлява фургона.

— Аз мога да го управлявам — обади се Люк.

Изпитваше истинска завист, че мистър Коулман бе помолил Буба да се погрижи за конете му. Мама Лангстън беше казала, че Буба е най-големият и е право първо на него да предложат работата. И въпреки това, Люк не желаеше да го изхвърлят от сметките, сякаш беше на годините на Самюел или Майка, или пък на някое от момичетата.

Рос обмисляше предложението, а двете момчета очакваха отговора му останали без дъх.

— Мисля, че всичко е наред. Ще те наблюдавам — обърна се той към Люк. — А и по-добре е да се упражняват два коня вместо един.

— Ехей! — изрева Люк и пришпори коня си в луд бяг към техния фургон, за да занесе хубавата вест.

— Само ако Мама Лангстън се съгласи — извика след него Рос.

По обяд направиха кратка почивка. Лидия влезе вътре да накърми Лий, който се беше пробудил само няколко минути преди това. Лежеше в сандъчето си и се вълнуваше.

Люк й донесе широкопола сламена шапка, когато дойде да поеме управлението на фургона от Рос.

— Мистър Коулман казал на Мама, че носът ви изгорял. Това е една стара шапка на Буба, но пак пази от слънце.

Лидия я пое с невиждащи очи, като я въртеше безцелно в ръце. Не знаеше кое я беше трогнало повече — щедростта на Лангстънови, или загрижеността на мистър Коулман.

Следобедът не можа да го види, само понякога успяваше да ги зърне като тъмни точици на хоризонта да обяздват двете кобили заедно с Буба.

Силното слънце на ранния следобед я уморяваше и Люк успя без голямо усилие да я уговори да се прибере обратно във фургона. Тя разкопча тясната си рокля, разгъна завивките и си легна. Бебето равномерно дишаше. Люк вече вкарваше фургона заедно с другите, когато тя се събуди.

Бързо накърми Лий и като сложи сандъчето му на сянка върху стърчишката, се зае да кладе огъня и да приготвя вечерята. Намери време да приведе в ред косата си и да измие със студена вода лицето и врата си преди Рос да се върне потен и прашен.

Той хвърли поглед към гърнето с боба, което къкреше кротко на огъня.

— Струва ми се, че бяхме канени на вечеря при Лангстънови.