Защото те обичам

Бяха открили детски дрешки и пеленки, опаковани в един от куфарите във фургона. Виктория явно е знаела, че ще роди по пътя.

Анабет прибираше всяка вечер изцапаните пеленки и ги переше вместо Лидия, но кошницата, в която слагаше мокрите, започна да мирише. Кървенето й беше спряло предната нощ, но се налагаше да изпере превръзките, които Анабет и Мама Лангстън не бяха успели да приберат.

— След вечеря ще стоплим вода и ще ги изперем. През нощта ще изсъхнат.

Лидия кимна. Тъкмо започна да подрежда съдовете за храна във фургона и Лий нададе глас.

— Точно навреме — засмя се тя щастлива.

— Ще загася огъня и ще отида да видя конете.

Рос се отдалечи, като се проклинаше за чувството на доволство, което беше изпитал в началото на деня и че специално бе забелязал колко добре изглеждаше тя в светлината на изгряващото слънце.

Лидия смени пеленките на Лий и се облегна с чувство на доволство на страничните прегради на фургона, докато бебето сучеше. Лагерът вече кипеше. Повечето хора закусваха. Жените събираха съдините и мъмреха на децата да си събират вещите. Мъжете впрягаха конете. Резки свирки пронизваха въздуха докато ги наместваха по местата им.

Лидия лениво притвори очи. Това беше безопасен и спокоен свят, далеч от онзи, по-големия. Тук някой не я познаваше. Никой не знаеше за оня труп с натрошен череп. А беше възможно даже и да не са го намерили. Но дори и да го бяха открили, едва ли щяха да я проследят дотук. Най-после можеше да си отдъхне.

Рос мърмореше успокоително на водачите коне, докато ги впрягаше във фургона. Допадаше й ниският, плътен тембър на гласа му, като контраст на мелодичното дрънчене на сбруите. Въздухът беше гъсто напоен с пушек от изгорели дърва, коне и кожа. Съчетанието съвсем не беше неприятно, или дразнещо. Лий изглежда споделяше мнението й, защото жадно смучеше, но нежното полюшване на гърдата й му действаше приспивно и също допринасяше за атмосферата на покой.

Тя лениво отвори очи, но в същия миг те се разшириха в изненада.

Мистър Коулман стоеше между конете и пристягаше сбруите им заедно. Той я виждаше необезпокояван през междината под предната седалка чак до дъното на фургона, където тя кърмеше Лий. Гледаше я втренчено изпод дълбоко нахлупената си шапка. Ръцете му в ръкавици бяха застинали за миг върху кожените поводи на конете.

В мига, в който тя улови погледа му, той изведнъж оживя, рязко отклони погледа си от нея и все така рязко опъна кожения каиш, който закопчаваше.

Остра болка прониза слабините, достигна гърдите й и спря дъха в гърлото й. Никога до този момент не беше изпитвала подобно чувство и то я разтърси така силно, както и немигащият, втренчен поглед на мистър Коулман. Извърна се леко встрани, докато Лий се нахрани и повече не погледна натам.

Току-що беше успяла да го повие в чисти пеленки, когато се разнесе сигналът, че керванът е готов за тръгване. Мама Лангстън й беше казала, че изминават от дванайсет до петнайсет мили на ден, но сега се движеха много по-бавно заради проливните пролетни дъждове. Пътищата и ливадите по които пътуваха, се бяха разкаляли до невъзможност. Реките и притоците им бяха придошли, разливайки се нашироко, което правеше прекосяването им опасно. Малкото останали мостове след войната бяха в окаяно състояние — нуждаеха се силно от ремонт и не издържаха тежестта на фургоните.

Този ден Рос управляваше фургона и майсторски водеше конете в една линия с другите. Отначало тръгнаха лениво, но скоро след това ускориха хода си до ритъм, който щяха да поддържат, докато спрат за обедна почивка.

Лидия сгъна завивките и ги ската до стената на фургона. Разшири свободното пространство във фургона, като прибра даже няколко от ризите на мистър Коулман, преценявайки кои от тях да изпере вечерта заедно с нещата на Лий. Лий спеше сладко в сандъчето си. Тя приключи с работата вътре, но беше ужасена от перспективата да прекара следващия ден в бездействие. Изнемогваше от мисълта, че само на няколко крачки от нея въздухът е свеж, а пространството — широко.

Тя плахо промуши глава през брезента и потупа леко мистър Коулман по рамото. Тялото му изведнъж се напрегна, сякаш някой го беше прострелял с пистолет; после рязко се извърна. Тя панически отдръпна ръка.

— Какво има? — изръмжа той.

Тонът му я възмути. Да не си въобразяваше, че може да я държи затворена непрекъснато във вътрешността на фургона? Или за него щеше да е унижение тя да седне на предната седалка до него, където всички можеха да я видят, където възлюбената му Виктория е седяла с чадърчето си в ръка?

— Искам малко да поседя отвън — изрече тя упорито.

Той се дръпна встрани, без да пророни и дума и й освободи място до себе си на широката предна седалка. Фургонът се люлееше, но тя стисна с една ръка брезента, докато стъпи на седалката. За момент се вцепени. Земята изглеждаше толкова далеч. Досега не беше си представяла колко високо от земята е седалката. Преглътна храбро страха и постави и другия си крак върху дъската.