ЖАЖДА

Берна! Берна Лиен! Катрине си спомни малкото и име, понеже намираше прилика между нея и Бърнадет от сериала „Теория за големия взрив“ — онази, дребничката очиларка с огромните цици.

— Добре, ще ги пришпоря да довършат експресно анализа. Все пак делото за пребитото дете в Акер и убийствата на честта в Стовнер могат да почакат, какво толкова — съгласи се Лиен. Чак когато продължи с нормален, сериозен тембър, Катрине схвана, че покорното гласче отпреди малко е било престорено, иронично — резултатите от анализа трябва да са готови максимално бързо, защото така бихме могли да предотвратил, следващи убийства. С това съм съгласна, Брат. Именно тези съображения, а не изявата ти в телевизията натежават в полза на решението ми да обявя въпросния анализ за най-спешен. Ще ти се обадя след двайсет минути, става ли?

Катрине само кимна и си тръгна. Отиде право в Управлението, затвори се в дамската тоалетна и си почисти лицето от грима, който си бе сложила, преди да тръгне към Експертно-криминалния.

Началната заставка на „Неделен магазин“ се завъртя. Водещият — вече на мястото си — изпъна гръб и разгря лицевата си мускулатура с няколко преразтеглени усмивки, които освен чисто подготвителната си функция нямаше да му свършат работа за тазвечершната тема на предаването.

Катрине усети как телефонът й вибрира в джоба на панталона. Като водеща разследване беше длъжна да бъде на разположение непрекъснато, затова не спази настоятелната подкана да изключи не само звука, а изобщо апарата си в студиото. Беше получила есемес от Бьорн.

„Отпечатъците по входната врата на Пенелопе дадоха съвпадение в базата данни. Валентин Йертсен. Ще те гледам. Break a leg.^[7]

Момичето до Катрине й повтори наставленията си: щом чуе името си, веднага да тръгне към водещия и да се настани в еди-кой си стол. Катрине кимна.

Break a leg. Все едно дебютира на театрална сцена. Въпреки това вътрешно се усмихна.

Хари влезе в бар „Джелъси“ и се огледа. Установи, че врявата от десетки човешки гласове е подвеждаща. Защото не виждаше други посетители — освен ако в сепаретата покрай едната стена не се беше скрил някой. Шумът идваше от футболния мач, който вървеше по телевизора зад барплота. Хари седна на един от високите столове и се загледа в екрана.

— „Бешикташ“ срещу „Галатасарай“ — усмихна се барманът.

— Турски футбол, нали?

— Да — мрачно потвърди мъжът. — Интересувате ли се от турското първенство?

— Не.

— И по-добре. Цялата работа е пълно безумие. Ако подкрепяш гостуващия отбор и победят те, след мача трябва незабавно да се прибереш по най-бързия начин. Иначе рискуваш да те гръмнат.

— Мхм. Религиозен конфликт ли е намесен, или класово неравенство?

— Намесено е единствено желанието за победа — барманът спря да полира халбата в ръцете си и погледна Хари.

— Разбираемо е — сви рамене Хари. — Казвам се Хари Хуле и съм… бях старши инспектор в Отдела за борба с насилието. Наеха ме като сътрудник във връзка с…

— Елисе Хермансен.

— Да. В показанията си споменавате посетител с каубойски ботуши, който бил в заведението по същото време като Елисе и мъжа, с когото е имала среща.

— Точно така.

— Какво друго се сещате за него?

— Почти нищо. Влезе точно след Елисе Хермансен и седна ей в онова сепаре.

— Успяхте ли да го огледате?

— Да, но за кратко и съвсем бегло. Не мога да го опиша. Както и сам установявате, сепарето е закътано и остава извън полезрението ми, докато съм зад бара. Мъжът не поръча нищо и после си тръгна. Често се случва с моите клиенти. Барът им се струва доста замрял. Когато държиш питейно заведение, ти трябват хора, за да привличаш още хора. Не забелязах кога точно си е отишъл и не съм се замислял за евентуална връзка с престъплението. Нали Елисе Хермансен е била убита в апартамента си?

— Да.

— И допускате, че я е проследил до дома й ли?

— Напълно възможно е. Мехмет, нали?

— Да.

Инстинктивната симпатия, която изпита към непознатия, подтикна Хари да изкаже мислите си на глас:

— Ако обстановката в даден бар не ми допадне, изобщо няма да сядам вътре, а просто ще си тръгна. А вляза ли ще си поръчам нещо за пиене, вместо да кисна на празна маса в някое кьоше. Възможно е да я е проследил до бара, преценил е ситуацията и е схванал, че тя ще си тръгне без партньор оттук, тогава е избързал и я е причакал в апартамента й.

— Ужас. Що за психопат. Горкото момиче. А, ето го мъжа, с когото тя имаше среща онази вечер.

Мехмет кимна към вратата. Хари се обърна. Виковете на феновете на „Галатасарай“ бяха заглушили влизането на плешив, трътлест мъж в шушляков елек и черна риза. Той седна до бара и кимна на Мехмет със скована физиономия:

— Една бира.

— Гайр Сьоле? — попита Хари.

— Уви, същият — мъжът се засмя глухо, без да променя изражението си. — Журналист ли сте?

— Полицай. Интересува ме дали някой от вас двамата е виждал този мъж — Хари постави върху барплота фоторобота на Валентин Йертсен. — Най-вероятно се е подложил на сериозна пластична операция, затова използвайте въображението си.

Мехмет и Сьоле огледаха снимката. И двамата поклатиха глава.

— Зарежи бирата — каза Сьоле. — Ще се прибирам.