ЖАЖДА

— Ето тук е проблемът — той се появи на вратата горе. Беше си облякъл тънък вълнен пуловер. Подпря се на рамката и си обу чифт вълнени чорапи. Ракел все го поднасяше, че само дядовците носели вълна и през лятото. Каква по-печеливша стратегия за дълголетие от това, да подражаваш на възрастните, отвръщаше Хари. Те се явяват своеобразни победители, нали са оцелявали успешно толкова много години. — Нищо не съм разкрил. Убиецът сам реши да се издаде. — Хари се изправи и потупа джобовете си. — Ключовете — върна се в спалнята. — В Юлеволската болница се запознах с доктор Стефенс. Представи се като твой лекуващ лекар.

— Я виж ти. Скъпи, май ще е добре да поспиш няколко часа. Забравил си ключовете на вратата.

— Нали каза, че си ходила само на преглед?

— Каква е разликата?

Хари излезе от спалнята и взе стъпалата на бегом! Прегърна Ракел.

— Прегледът е едно, лечението — съвсем друго — прошепна той в ухото й. — Щом имаш лекуващ лекар, значил момента се подлагаш на лечение. А доколкото съм запознат, човек се подлага на лечение, ако при прегледа е установено заболяване.

Ракел се засмя и се сгуши в него.

— Главоболието си го установих сама. А лечението се провежда с обезболяващи, Хари.

Той я отдръпна леко от себе си и я огледа изпитателно.

— Да не премълчаваш нещо?

— За друго нямаш време, а за такива глупости имаш — Ракел отпъди болките, наведе се, гризна го за ухото и го бутна към вратата. — Хайде, приключвай с тези убийства и се прибирай при мама. Иначе ще си разпечатам на триизмерен принтер пластмасов домошар.

Хари се усмихна и дръпна ключовете от вратата. Изведнъж се сепна и започна да ги разглежда.

— Какво има? — попита Ракел.

— Имал е ключ за апартамента на Елисе Хермансен — оповести Хари, качи се в колата и затръшна силно вратата. — Най-вероятно и за дома на Ева Долмен.

— Откъде ти хрумна? — Вюлер освободи ръчната спирачка и потегли надолу по полегатата входна рампа. — Разпитахме всички лицензирани ключари в града. Нито един не е изработвал дубликат на ключ от двете жилищни сгради.

— Защото убиецът сам си е изработил дубликати. От полимер.

— Как така от полимер?

— С обикновен триизмерен принтер за петнайсет хиляди крони. Нужен му е бил само достъп до оригиналните ключове за няколко секунди. Може да ги е заснел или да е взел восъчен отпечатък от тях. После го конвертира в триизмерен компютърен файл. И е чакал нищо неподозиращата Елисе Хермансен в дома й. Затова тя е окачила веригата. Мислела е, че е сама.

— И как според теб се е сдобил с оригиналите? В сградите, където са живеели жертвите, няма монтирана сигнално-охранителна техника, но е дежурял охранител. Всички охранители представиха алиби и отричат да са предоставяли ключове на външни лица.

— Знам. Нямам представа как е станало, просто съм сигурен, че е станало точно така.

И без да поглежда младия си колега, Хари усещаше скептицизма му. Съществуваха стотици други обяснения защо Елисе Хермансен е окачила веригата на вратата си. Хари не изключваше нито едно. Неговият приятел Сабото, запален комарджия, твърдеше, че човек лесно се научавал да изчислява вероятностите и да изиграва картите си по оптималния начин. Но добрите картоиграчи се отличавали от посредствените по способността да отгатнат как разсъждава противникът. За целта се налагало да асимилираш и отсееш огромно количество информация, а усилието за това напомняло опит да доловиш шепот в разгара на бушуваща буря. Може и да беше прав. Впрочем, през бурята от събрани сведения за Валентин Йертсен, измежду купищата доклади, натрупания опит от други серийни убийства, всички призраци на убити хора, които не бе успял да спаси по време на кариерата си, Хари долавяше глас. Гласа на Валентин Йертсен. „Превзех ви отвътре — шептеше той. — През цялото време се намирах под носа ви.“

Хари си извади телефона. Катрине вдигна на второто прозвъняване.

— В гримьорната съм, Хари.

— Според мен Валентин е използвал триизмерен принтер. Може той да ни отведе при него.

— Как?

— Магазините за електроника регистрират клиентите с име и адрес, ако стойността на покупката надхвърля определена сума. В Норвегия досега са продадени едва две-три хиляди такива принтера. Ако всички от екипа преустановят другата си дейност и се захванат с тази следа, за едно денонощие ще съставим списък с имената на купувачите, а за още едно ще зачеркнем деветдесет и пет процента от тях. Ще ни останат двайсетина. От тях ще отсеем кои са дали фалшиви имена или са се представили под чуждо име, като сверим с посочения от тях адрес в гражданския регистър или се обадим по телефона за потвърждение и някой отрече да е купувал триизмерен принтер. Повечето магазини за електроника са оборудвани с охранителни камери и бързо ще проверим заподозрените, защото от данните в търговската информационна система ще научим часа на покупката. А понеже убиецът най-вероятно е купил принтера от най-близкия магазин, ще се сдобием и с приблизителното му местонахождение. Като разпространим кадрите от покупката в медиите, ще получим сигнали от очевидци къде е засичан.

— Как ти хрумна това с принтера, Хари?