ЖАЖДА

— Нали виждаш, че вече я налях — възрази Мехмет.

— Трябва да изведа кучето. Дай я на полицая, изглежда ми жаден.

— Мхм. Само последен въпрос, Сьоле. В показанията си споменавате, че Елисе ви е разказала за мъж, който я преследвал и заплашвал гаджетата й. Вярвате ли в съществуването на такъв човек?

— Защо ще ме лъже?

— Например за да ви намекне да не й досаждате занапред.

— Хе-хе, а, сега разбирам какво имате предвид. Ами знам ли? Сигурно си е имала разни трикове да разкарва жабоците — опитът на Гайр Сьоле да се усмихне се увенча с печална гримаса. — Жабоци като мен.

— Мхм. Дали през живота си е целувала много жабоци?

— Тиндър носи разочарования, но човек не спира да се надява, нали?

— Въпросният преследвач… успяхте ли да разберете дали става дума за случаен навлек или за мъж, с когото е имала връзка?

— Не — Гайр Сьоле дръпна ципа на елека си чак до брадичката, макар навън да не беше студено. — Ще тръгвам.

Вратата зад него се хлопна. Хари сложи стотачка върху барплота.

— Подозирате някой бивш на жертвата ли? — Мехмет му върна ресто. — Мислех, че убийствата са свързани с пиене на кръв и секс.

— Така е, но при такива престъпления обикновено е намесена и ревност.

— А ако не е?

— Тогава мотивът е онова, което споменахте.

— Кръв и секс?

— Желанието за победа — Хари погледна чашата. Бирата открай време го засищаше, но после го налягаше умора. Първите глътки му харесваха, после вкусът го потискаше. — Като казах победа, мачът върви към загуба за „Галатасарай“. Имате ли нещо против да пуснем „Неделен магазин“ по първи канал?

— Ами ако съм фен на „Бешикташ“?

Хари кимна към най-горния огледален рафт.

— Тогава нямаше да държите знаме на „Галатасарай“ зад бутилката с „Джим Бийм“.

Барманът спря погледа си върху Хари. Усмихна се широко, поклати глава и посегна към дистанционното.

— Не можем да твърдим със стопроцентова категоричност, че вчерашният нападател на жената в „Ховсетер“ е идентичен с убиеца на Елисе Хермансен и Ева Долмен — заяви Катрине. Порази я тишината в студиото, сякаш всичко наоколо беше наострило уши и притаило дъх. — Но снетите биологични следи и свидетелски показания свързват едно конкретно лице с вчерашното посегателство. И понеже въпросното лице се издирва след бягство от затвора, където е излежавало присъда за сексуално престъпление, решихме да оповестим името му.

— И ще го направите за пръв път тук, в ефира на „Неделен магазин“?

— Точно така. Истинското му име е Валентин Йертсен, но се представя с различни псевдоними.

Катрине забеляза леко разочарование по лицето на водещия, задето беше изстреляла новината просто така, без никаква прелюдия, която да нагнети напрежението. Явно журналистът си беше представял, че сензационното разкритие ще бъде предшествано от вербален еквивалент на барабанен туш.

— Това представлява фоторобот на Йертсен. Така е изглеждал преди три години — продължи Катрине. — Има данни, че междувременно се е подложил на серия от мащабни пластични операции, но този портрет все пак дава най-обща представа за външния му вид — Катрине вдигна рисунката към зрителската трибуна, където присъстваха петдесетина души. Според екипа те придавали на атмосферата допълнителна автентичност. Катрине изчака камерата отпред да светне червено и задържа портрета, та хората пред малките екрани в домовете си да запомнят физиономията на Валентин. Водещият се разтапяше от кеф. — Молим всички, които разполагат с някаква информация за този човек, да се свържат с горещата ни телефонна линия — призова Катрине. — Този фоторобот, името на издирваното лице и известните му псевдоними, както и номерата на нашите телефони, ще откриете на сайта на полицейски окръг Осло.

— Няма никакво време за губене, уважаеми зрители — допълни водещият към камерата. — Защото има риск убиецът да нанесе следващия си удар още довечера — той се обърна към Катрине. — А вероятно и след броени минути, нали?

На Катрине й стана ясно, че от нея се очаква да подсили ужасяващата картина как Вампириста смуче прясна, още топла-топла кръв.

— Не желаем да изключваме нищо — отвърна тя.

Белман настоя Катрине да заучи готовата формулировка дума по дума. Според него, за разлика от „не можем да изключим нищо“, „не желаем“ създавало усещането, че полицията в Осло разполага с достатъчно информация да изключи част от вероятностите, но е предпочела да не го прави.

— По мои данни е възможно Валентин Йертсен да е напуснал страната в промеждутъка от последното му нападение до излизането на резултатите от изследванията които го уличиха като извършител. Най-вероятно Йертсен разполага с укритие в чужбина, което използва, откакто преди три години го обявиха за международно издирване.