ЖАЖДА

— Скаре е прав, Катрине. Честно казано, за предпочитане е да работим на спокойствие, вместо телефоните ни да прегреят. И преди сме призовавали гражданите да подават сигнали за Валентин Йертсен. Нито едно обаждане не ни беше от полза. Сигналите само отвлякоха вниманието ни от уликите, които вероятно биха тласнали следствието напред.

— И още нещо — намеси се пак Скаре. — Сега го предупредихме, че сме го разпознали, и така го подплашихме Има опасност да се шмугне обратно в леговището, където се е спотайвал през последните три години… А да си кажа — и Скаре скръсти ръце с победоносно изражение.

— А ти какво предлагаш, Скаре? — долетя глас от дъното на залата, последван от презрително изсумтяване и смях. — Докато ние си траем, жените в Осло да влизат в ролята на ходещи примамки за Йертсен? Щом не можем да закопчаем този проклетник, по моему е по-добре да го принудим да се завре обратно в леговището си, отколкото да рискуваме живота на още жени.

Скаре поклати глава с усмивка.

— Като навъртиш малко стаж в отдела, ще се научиш, че такива като Валентин Йертсен не спират, Бернтсен. Ако не може тук, той ще се премести другаде, но ще продължи с гадостите си. Нали вчера чу какво каза по телевизията нашата ръководителка… — Скаре произнесе думата с подигравателен апломб. Не е изключено Йертсен да е извън пределите на страната. Но ако си въобразяваш, че той ще си седи вкъщи мирно и кротко, с пуканки и плетка в ръце, почакай да понатрупаш опит и ще видиш колко грешиш.

Трюлс Бернтсен заби поглед в дланите си и промърмори нещо неразбрано.

— Не те чуваме, Бернтсен! — извика Скаре, без да се обръща назад.

— Казвам, че снимките от убийството на Иря Якобсен, представени в отдела, не показваха всичко — изрече Трюлс с висок ясен глас. — Заварих я още жива. Дишаше, но не можеше да говори, защото той беше изтръгнал езика й с клещи и го беше наврял сещате се къде. Имаш ли представа какво става, когато изтръгнеш езика на жив човек, Скаре? Забележи, изтръгнеш, а не отрежеш. Тя сякаш се мъчеше да ме помоли да я застрелям. Ако носех пистолет, щях да се замисля дали да не го направя, мамка му. Така или иначе, издъхна след минути. Аз да си кажа, защото нали говориш за опит.

В последвалото мълчание на Катрине й хрумна, че е възможно един ден Бернтсен да й стане симпатичен. Ала той веднага успя да опровергае прогнозата:

— Пък и доколкото знам, нашата отговорност се простира до границите на Норвегия, Скаре. Ако Валентин започне да ръфа мургавелки и чернилки в други държави, да му мислят тамошните ченгета. За нас е важно да не закача нашите момичета.

— Достатъчно — намеси се Катрине. Смаяните лица пред нея поне вече се бяха разбудили. — В четири следобед се събираме на рапорт. В шест даваме пресконференция. Ще се опитам да бъда на разположение непрекъснато, затова докладвайте сбито и по същество. И да напомня още веднъж: нямаме никакво време за губене. Вчерашното неделно затишие не значи, че днес няма да убие пак. В неделя дори Господ е почивал.

Залата бързо се опразни. Катрине си събра книжата, затвори лаптопа и се канеше да излезе на свой ред.

— Искам Вюлер и Бьорн — заяви Хари. Продължаваше да седи на мястото си със сплетени на тила ръце и опънати напред крака.

— Вюлер го имаш. За Бьорн питай новата шефка на криминалистиката. Някоя си Лиен.

— Помолих Бьорн да говори с нея и той обеща.

— Мхм — изсумтя презрително Катрине. — С Вюлер говорил ли си?

— Да. Много се въодушеви.

— Кой ще е третият?

— Халстайн Смит.

— Сериозно ли?

— Защо не?

— Ексцентрик с алергия към ядки и нулев опит с полицейска работа — сви рамене Катрине.

Хари се облегна на стола, бръкна дълбоко в джоба на панталона си и измъкна смачкан пакет „Кемъл“.

— Щом в джунглата се е появило ново животно, наречено вампирист, ми се ще да имам подръка специалиста с най-широки познания по темата. Ти какво, смяташ, че алергията му към ядки принизява качествата му ли?

Катрине въздъхна.

— Просто започва да ми писва от хора с алергии. Вюлер има непоносимост към латекс и не може да използва ръкавици. А сигурно и презервативи. Само си представи.

— Никак не ми се иска — Хари надникна в пакета и лапна една цигара. Пречупеното й връхче увисна унило.

— Защо не държиш цигарите си в горния си джоб като нормалните хора, Хари?

— Защото пречупените цигари са по-вкусни. Понеже котелното не се води работно помещение, тук, предполагам, не важи забраната за пушене?

— Съжалявам, но ще ви откажа — отговори по телефона Халстайн Смит. — Все пак благодаря, че сте се сетили за мен.

Затвори, прибра телефона в джоба и погледна съпругата си. Мей седеше срещу него до кухненската маса.

— Неприятности ли? — попита угрижено тя.

— От полицията ми предлагат да участвам в екип за залавяне на Вампириста.

— И?

— Отказах. Гоня срок за докторската дисертация. Нямам време. Такива хайки за хора не ме вълнуват. Стига ми да играя с децата на ястреб и гълъби.

— Полицаите как реагираха?