Жертвата

Джулия свъси вежди и се обърна към Мей.

— Къде е Джак?

— Не знам. Видях го във ферментационното отделение. Не знам къде е сега.

— Знаеш, разбира се — студено отвърна Джулия. — Знаеш точно къде е отишъл.

— Не знам. Нищо не ми каза.

— Казал ти е. Той ти казва всичко. Всъщност заедно сте подготвили тази малка интерлюдия, нали? Не можете сериозно да очаквате, че ще изпием това нещо. Къде е Джак, Мей?

— Казах ти, не знам.

— Провери мониторите — нареди жена ми на Боби. — Намери го. — Тръгна към Мей. — Мей. — Гласът й беше спокоен, но излъчваше заплашителност. — Искам да ми отговориш. И този път ми кажи истината.

Мей отстъпи крачка назад. Рики и Винс се приближаваха от двете й страни. Мей долепи гръб до стената. Джулия бавно се приближаваше.

— Кажи ми веднага, Мей. Ще е много по-добре за теб, ако не се дърпаш.

— Открих го — съобщи от отсрещния край на стаята Боби. — Във фабриката е. Носи голяма туба с лайна, поне така изглежда.

— Кажи ми, Мей. — Джулия се наведе към нея. Беше толкова близо, че устните им почти се допираха. Мей стисна клепачи. Трепереше от страх. Джулия я погали по косата. — Не се бой. Няма от какво да се страхуваш. Просто ми кажи какво прави Джак с тази туба.

Мей истерично се разхлипа.

— Знаех си, че няма да се получи. Казвах му, че ще се сетите.

— Разбира се — тихо отвърна Джулия. — Разбира се, че щяхме да се досетим. Просто ми кажи.

— Джак напълни тубата с вируси и ще ги пусне в резервоара на противопожарната система.

— Много находчиво — каза Джулия. — Благодаря ти, миличка.

И я целуна по устата. Мей се дърпаше, ала гърбът й бе притиснат към стената и Джулия държеше главата й. Когато най-после се отдръпна, жена ми каза:

— Опитай се да запазиш спокойствие. Просто запомни. Нищо няма да ти стане, ако не се съпротивляваш.

И излезе от кухнята.

Седми ден, 06:12

Събитията се развиваха по-бързо, отколкото очаквах. Чух ги да тичат към мен по коридора. Припряно скрих тубата, после се върнах обратно и продължих през фабричната зала. Те се втурнаха след мен. Затичах се. Винс се хвърли върху мен и аз тежко се строполих на бетонния под. Рики скочи отгоре ми и ми изкара въздуха. После Винс няколко пъти ме изрита в ребрата и двамата ме изправиха на крака пред Джулия.

— Здрасти, Джак — усмихнато рече тя. — Как е?

— Било е и по-добре.

— Хубаво си поговорихме с Мей. Така че няма смисъл да шикалкавиш. — Тя се огледа. — Къде е тубата?

— Каква туба?

— Джак… — Джулия тъжно поклати глава. — Защо се опъваш? Къде е тубата с бактериофаги, която се готвеше да изсипеш в резервоара на противопожарната система?

— Нямам никаква туба.

Тя пристъпи към мен. Усетих дъха й върху лицето си.

— Познавам това твое изражение, Джак. Имаш план, нали? А сега ми кажи къде е тубата?

— Каква туба?

Устните й докоснаха моите. Стоях неподвижно като статуя.

— Джак, скъпи — прошепна Джулия. — Знаеш, че не бива да си играеш с опасни неща. Искам тубата.

Не помръднах.

— Само една целувчица, Джак.

— Остави, Джулия — каза Рики. — Не го е страх от теб. Изпил е вируса и си мисли, че това ще го спаси.

— А ще го спаси ли? — Джулия отстъпи назад.

— Възможно е, обаче се басирам, че го е страх да умре.

Двамата с Винс ме повлякоха към високото помещение с магнита. Започнах да се съпротивлявам.

— Точно така, знаеш какво те чака, нали? — каза Рики. Това не влизаше в плана ми. Не го бях очаквал — и сега не знаех какво да направя. Ритах и се извивах в ръцете им, ала те бяха невероятно силни и просто ме мъкнеха напред. Джулия отвори тежката стоманена врата. Вътре видях кръглия магнит с диаметър почти два метра.

Рики и Винс грубо ме блъснаха. Проснах се на пода и си ударих главата в стоманения кожух. Чух, че вратата изщраква и се заключва.

Скочих на крака.

Охлаждащите помпи с грохот се включиха. Интеркомът изпращя. Разнесе се гласът на Рики.

— Да си се питал защо стените са от стомана, Джак? Пулсовите магнити са опасни. Ако ги включиш постоянно, просто избухват. Взривява ги полето, което генерират. Имаме една минута за зареждане. Така че ти остава една минута да премислиш нещата.

Вече бях влизал в това помещение, когато Рики ми беше показвал фабриката. Спомних си, че има бутон за изключване, и го натиснах с коляно.

— Няма да стане, Джак — каза Рики. — Обърнах връзките. Сега този бутон включва магнита. Мислех, че ще искаш да знаеш.

Тътенът се усили. Подът леко завибрира. Въздухът бързо се изстудяваше. След малко от устата ми вече излизаше пара.

— Съжалявам, ако е неприятно, но няма да е задълго — рече Рики. — Щом започнат импулсите, бързо ще се загрее. Хм, да видим. За четирийсет и седем секунди.

Разнесе се бързо чукане, като от приглушен пневматичен чук. Вече почти не чувах Рики по интеркома.

— Виж, Джак — продължи той. — Ти имаш семейство. Семейство, което се нуждае от теб. Така че много внимателно обмисли положението.

— Дай да говоря с Джулия.

— Не, Джак. В момента тя не иска да разговаря с теб. Ти много я разочарова, Джак.

— Дай да говоря с нея.

— Не ме ли чуваш, Джак? Тя не иска. Докато не й кажеш къде е вирусът.