Жертвата

— А и ще е прекалено опасно да изключим системите за сигурност, Джак. Отделни звена от линията действат при висока температура и волтаж. И в ръкавите се произвеждат големи количества кетони и метан. Равнищата им се следят и се поддържат в определени норми. Ако не се наблюдават, може да прехвръкне искра и… — Тя сви рамене.

— Искаш да кажеш, че може да избухне ли?

— Не, Джак. Гарантирам ти, че ще избухне. Няколко минути след изключването на системата за сигурност. След шест, може би най-много след осем минути. И не те съветвам да си наблизо, когато избухне. Така че не можеш да използваш монтажната линия, за да произведеш голямо количество вируси. Със или без система за сигурност, просто няма да се получи.

Мълчание.

Разочарование.

Огледах се. Погледнах стоманения резервоар, чиято стена се заобляше над главата ми. Погледнах стойката с епруветките в краката на Мей. Погледнах в ъгъла, където видях парцал, кофа и петлитрова пластмасова туба с вода. Погледнах и Мей, уплашена, все още на ръба на сълзите, ала някак запазила самообладание.

И в главата ми се оформи план.

— Добре. Въпреки това го направи. Пусни вируса в монтажната линия.

— Какъв е смисълът?

— Просто го направи.

— Джак — рече тя. — Защо да го правим? Те знаят, че си се досетил. Не можем да ги заблудим. Прекалено са умни. Ако се опитаме да го направим, веднага ще ни нападнат.

— Да — съгласих се аз. — Сигурно.

— А и няма да се получи. Линията няма да произведе вируси. Тогава защо, Джак? Каква полза има?

Мей ми беше приятелка, но сега имах план и не възнамерявах да й го разкрия. Не ми бе приятно, но трябваше да отвлека вниманието на другите. Трябваше да ги заблудя. И тя щеше да ми помогне — което означаваше, че трябва да вярва в друг план.

— Мей, трябва да им отвлечем вниманието, да ги заблудим — казах аз. — Искам да пуснеш вируса в монтажната линия. Нека се съсредоточат върху тоя проблем. Нека мислят за това. Междувременно аз ще изсипя известно количество вируси в резервоара на противопожарната система.

— И после ще задействаш пръскачките, така ли?

— Да.

Тя кимна.

— И вирусите ще ги облеят.

— Точно така.

— Може и да се получи, Джак.

— Не се сещам за нищо по-добро. А сега отвори някой от тия клапани и дай да напълним няколко епруветки с вируси. Искам да пуснеш вируси и в оная петлитрова туба ей там.

Мей се поколеба.

— Клапанът е от другата страна на резервоара. Ще ни видят на охранителната камера.

— Не се безпокой — успокоих я аз. — Вече няма значение. Просто ще ми спечелиш малко време.

— И как да го направя?

Обясних й. Тя сбърчи лице.

— Майтапиш се! Те никога няма да се хванат!

— Няма, разбира се. Просто ми трябва малко време.

Заобиколихме резервоара. Тя напълни епруветките. Течността приличаше на гъста кафява кал. Вонеше на изпражнения. И приличаше на изпражнения.

— Сигурен ли си? — попита ме Мей.

— Трябва — отвърнах аз. — Нямаме избор.

— Първо ти.

Взех епруветката, дълбоко си поех дъх и я изгълтах. Беше отвратително. Повдигна ми се. Помислих си, че ще повърна, но се сдържах. Пак си поех дъх, изпих малко вода от тубата и погледнах Мей.

— Ужасно, а? — попита тя.

— Ужасно.

Мей взе друга епруветка, стисна носа си с палец и показалец и я изпи. Изчаках кашлицата й да премине. Тя успя да не повърне. Подадох й тубата, Мей отпи и изля остатъка на пода. После я напълни с кафява кал.

Накрая завъртя кранчето на големия клапан.

— Така — каза тя. — Вече влиза в системата.

— Добре. — Прибрах две епруветки в джоба на ризата си. Взех петлитровата туба. На етикета пишеше „Чиста питейна вода“. — Чао. — И бързо се отдалечих.

Докато вървях по коридора, си мислех, че вероятността да успея е едно на сто. Може би дори едно на хиляда. Ала имах шанс.

По-късно гледах записа на охранителната камера и оттам разбрах какво се е случило с Мей. Тя влезе в кухнята. Носеше стойката с кафяви епруветки. Всички други бяха там и закусваха. Джулия я изгледа ледено. Винс не й обърна внимание.

— Какво носиш, Мей? — попита Рики.

— Бактериофаги — отвърна тя.

— За какво са ти?

Това привлече вниманието на Джулия.

— Това са проби от ферментационния резервоар — поясни Мей.

— Пфу, нищо чудно, че смърдят.

— Джак току-що изпи една епруветка. Накара и мен да изпия.

Рики изсумтя.

— Защо? Божичко, как не си повърнала?

— За малко да повърна. Джак иска всички да изпиете по една.

Боби се засмя.

— А стига бе! Защо?

— За да е сигурен, че не сте заразени.

Рики се намръщи.

— Заразени ли? Какво искаш да кажеш?

— Джак казва, че Чарли е носил рояка в тялото си, следователно сигурно и ние сме заразени. Или поне някои от нас. Затова изпийте вируса и той ще убие бактериите във вас и така ще убие рояка.

— Сериозно ли говориш? — попита Боби. — Да изпия тия лайна? Няма да стане, Мей!

Тя се обърна към Винс.

— Смърди ми на лайна — каза той. — Нека някой друг опита пръв.

— Рики? Искаш ли да си пръв? — попита Мей.

Той поклати глава.

— Няма да изпия тази гадост. Защо да го правя?

— Ами, първо, защото така ще си сигурен, че не си заразен. И второ, защото така и ние ще сме сигурни.

— Какво искаш да кажеш? Това да не е проверка?

Мей сви рамене.

— Така смята Джак.